Радар за откриване на валежи
Изображение 1: Радар за откриване на валежи на Германската метеорологична служба в Есен-Бреденей
(51°24’20,5" N 6°58’01,6"E)
Изображение 1: Радар за откриване на валежи на Германската метеорологична служба в Есен-Бреденей
(51°24’20,5" N 6°58’01,6" E)
Как работи радарът за откриване на валежи?
Радар за откриване на валежи
Радарът за откриване на валежи е метеорологичен радар, работещ в S-обхвата или C-обхвата (по-рядко в X-обхвата поради по-голямото затихване на сигнала). Обикновено той има симетрична параболична антена, която може да се върти по азимут и да променя ъгъла си на издигане. В X-обхвата може да се използва и антенна решетка от вълноводно-процепни антени. За постигане на голям обсег се използва импулсният радиолокационен метод. Противно на разпространената представа радарът за валежи не измерва размерите на облаците.
С радар за откриване на валежи могат да бъдат определени следните величини:
- Отражателната способност (рефлективност) на частиците на валежите („хидрометеори“), въз основа на която може да се оцени интензивността на валежите. Затова радарът се използва за откриване на области с валежи и за количественото им измерване. Количеството на валежите на дадено място на земната повърхност може да се изчисли чрез интегриране на измерения интензитет по време. При подходящи допускания от стойностите на рефлективността може да се оцени и вертикално интегрираното съдържание на течна вода в облака.
- Чрез сравняване на сигналите от два последователни периода на повторение на импулсите може да се измери доплерова честота, която характеризира разпределението на радиалните скорости на дъждовните капки спрямо радара. От нея може да се определи радиалната скорост на вятъра. Чрез сравняване на тези скорости по време на едно завъртане на антената може да се изведе хоризонталната скорост на вятъра.
- При повечето съвременни радари излъчваната енергия се разделя на хоризонтална (H) и вертикална (V) поляризационна компонента, като се излъчват и двете поляризации. От приетите ехо-сигнали се анализират разликите в рефлективността, кохерентността между H- и V-сигналите и фазовата разлика между тях. Така се получава допълнителна информация за размера, формата и вида на частиците на валежите. Например дъжд, сняг и градушка могат да бъдат разграничени по-надеждно.
Повечето съвременни радари за откриване на валежи осигуряват триизмерно наблюдение. След всяко завъртане те променят ъгъла на издигане на антената и последователно сканират пространството около радара под различни ъгли (сканиране по ъгъл на издигане). Така се получава т.нар. обемно сканиране, което в сравнение с радара за контрол на въздушното движение се обновява сравнително бавно — на всеки 5 до 15 минути (в зависимост от броя на ъглите и необходимата точност). При Германската метеорологична служба един пълен цикъл продължава пет минути.
рефлектор
облъчвател
платформа
Изображение 2. Схематична илюстрация на метеорологичен радар с радиокупол
Технически данни
Радарът за откриване на валежи обикновено използва къс теснолентов излъчван импулс, генериран от мощен електровакуумен прибор (магнетрон или клистрон). Предавателят с магнетрон е значително по-евтин от този с клистрон, но има недостатък: радарът може да бъде само псевдокохерентен, а не напълно кохерентен, поради което измерването на доплеровата честота става по-неточно. Възможно е използването и на полупроводникови предаватели, но поради ограничената устойчивост на полупроводниците на високо напрежение тяхната импулсна мощност е по-малка. Необходимото използване на по-широколентови импулси с вътрешноимпулсна модулация влошава точността поради възникващите при компресирането на импулсите времеви странични листове (time sidelobes). Освен това чувствителността на приемника се ограничава, тъй като по-широколентовият приемник улавя повече шум.
Изображение 3: Поради дивергенцията на електромагнитната вълна разрешаваният обем е по-голям при по-големи разстояния, поради което радар с по-малък обсег е по-точен.
Изображение 3: Поради дивергенцията на електромагнитната вълна обем на разделителната способност на радара е по-голям при по-големи разстояния, затова измерванията на по-малко разстояние са по-точни.
Радарна антена
Радарната антена обикновено е рефлекторна антена с параболичен рефлектор, който формира симетрична диаграма на насоченост. Широчината на основния лъч обикновено е приблизително един до два градуса. Диаметърът на рефлектора зависи от използвания честотен обхват и е 40 до 80 пъти по-голям от дължината на вълната. Антените се захранват чрез рупорни облъчватели. Ортомодовият преобразувател позволява на радарите с двойна поляризация да излъчват хоризонтално и вертикално поляризирани сигнали едновременно или последователно.
Честота на излъчване и дължина на вълната
За покриването на голяма територия е необходима мрежа от радари, като броят им зависи от ефективния обсег на всеки радар. Точността на радара за валежи намалява с увеличаване на разстоянието (виж импулсния обем на изображение 3). Изборът на дължината на вълната зависи и от стойността на радарите, необходимото покритие и характера на преобладаващите валежи. На големи разстояния влияние оказва и кривината на Земята, поради която метеорологичните явления на малка височина остават под хоризонта.
В тропическите и субтропическите райони, където мрежите от метеорологични радари често са по-редки, се използват предимно радари в S-обхвата. Големият им обсег позволява да се наблюдават обширни територии с малък брой радарни станции. Те могат да достигнат обсег до 800 km, който при особени атмосферни условия на разпространение (вълноводно разпространение, ducting) действително може да бъде постигнат. Радарите в S-обхвата са сравнително скъпи, но използват дължина на вълната, която дори при много силни валежи и градушка затихва слабо. Това е особено подходящо за райони, засегнати от интензивни гръмотевични системи като тропически циклони и торнадо. Импулсната мощност на тези радари достига мегаватовия диапазон. При нормални условия на разпространение на разстояния над 250 km поради кривината на Земята радарът може да открива валежите само на големи височини и затова е подходящ предимно за установяване на най-значимите буреносни клетки (на височина над 15 km при разстояние 800 km от радара).
В Европа, където мрежата от метеорологични радари е много по-плътна и климатът е умерен, най-често се използват радари в C-обхвата. Този честотен обхват позволява по-висока точност. Обсегът на тези радари е ограничен до около 250 km, като за по-точни измервания обикновено се използват само 150 до 180 km. Радарите в C-обхвата са по-евтини, но при силен дъжд сигналът им затихва осезаемо. Това е приемливо за умерения климат, където валежите обикновено са слаби или умерени. При силни летни гръмотевични бури резултатите от измерванията са по-неблагоприятни. Импулсната мощност на предавателите им обикновено е 250 kW.
Чувствителност и динамичен обхват на приемника
Технически са възможни чувствителности на приемника под −100 dBm. Такива приемници могат да обработват ехо-сигнали с мощност под една десета от пиковат. При тези много ниски нива особено силно влияние оказва околният шум. За да се намалят загубите в антенните линии, приемниците се разполагат възможно най-близо до антената.
Същевременно трябва да могат да се обработват и изключително силни ехо-сигнали. За да се осигури необходимият линеен динамичен обхват на приемника до 105 dB, няколко приемника с различна чувствителност работят паралелно. Софтуерът избира сигнала с най-доброто съотношение сигнал/шум, който още не е претоварен.
Честоти на повторение на импулсите
Съвременните радари за откриване на валежи работят с динамично променящи се скорости на въртене на антената и честоти на повторение на импулсите. Тъй като метеорологичните явления се развиват главно в тропосферата, чиято горна граница се намира на около 8 до 18 km в зависимост от географската ширина, наблюдаваният диапазон по височина е ограничен. Затова при големи ъгли на издигане не е необходимо да се използва максималният обсег от 250 km. При тези ъгли липсва и влиянието на отраженията от неподвижни цели. Освен това опасността от смущаващи нееднозначни по далечина ехо-сигнали от валежи е по-малка. Така може да се използва много по-висока честота на повторение на импулсите, а антената да се върти по-бързо, отколкото при малки ъгли на издигане.
Изображение 4: Стратегия за радарно сканиране за откриване на валежи
(Вертикалният мащаб е увеличен пет пъти (1:5), затова по-стръмните лъчи изглеждат по-тесни. Ъгълът на разтваряне обаче е еднакъв.)
Изображение 4: Стратегия за радарно сканиране за откриване на валежи
(Вертикалният мащаб е увеличен пет пъти (1:5), затова по-стръмните лъчи изглеждат по-тесни. Ъгълът на разтваряне обаче е еднакъв.)
Стратегия за сканиране
Примерна стратегия за сканиране е показана на изображение 4. Всеки цикъл започва със сканиране за валежи, чийто ъгъл на издигане зависи от хоризонта и закриването на радиолокационната позиция. По време на този оборот радарът работи с честота на повторение на импулсите 600 Hz, което осигурява максимално еднозначно измервано разстояние 250 km, но се използват само 150 km. Антената се върти със скорост 12° в секунда (≙ 2 min⁻¹). След това започва обемното сканиране при ъгъл на издигане 5,5° и след всеки следващ оборот ъгълът намалява с един градус. За тези сканирания се използва честота на повторение 600 или 800 Hz. Скоростта на въртене на антената леко се увеличава до 18° в секунда (≙ 3 min⁻¹), като само най-ниският ъгъл се сканира отново при 12° в секунда (за потискане на отраженията от неподвижни цели). При осмия оборот се извършва сканиране под ъгъл 8° с честота на повторение 800 или 1 200 Hz. При ъгли 12°, 17° и 25° се използват 2 410 Hz и скорост на въртене 30° в секунда (≙ 5 min⁻¹). Накрая се извършва сканиране вертикално нагоре за вътрешно калибриране. След това антената се насочва на север и изчаква началото на следващия цикъл. Всички радари за валежи на Германската метеорологична служба (DWD) започват едновременно следващия цикъл. Така въртенето на антените се синхронизира приблизително и опасността от взаимни смущения се намалява. Това улеснява и създаването на композитни радарни продукти (съставяне на изображения и обединяване на данни от няколко радара), тъй като например данните от сканирането за валежи са получени в рамките на една и съща минута.
Изображение 5: Хоризонтален разрез на мрежата от метеорологични радари в Германия (Източник: Deutscher Wetterdienst)
Изображение 5: Хоризонтален разрез на мрежата от метеорологични радари в Германия (Източник: Deutscher Wetterdienst)
Разполагане на радарите
Германската метеорологична служба (Deutscher Wetterdienst) поддържа в Германия мрежа от 17 радара за откриване на валежи, разположени така, че да покриват цялата територия на Федерална република Германия. Зоните им на покритие частично се припокриват, така че при отказ на един радар могат да се използват данни от съседните радари. Един от тези радари е транспортируем и при планирани продължителни прекъсвания може да бъде преместен на съответната позиция.
Обзор на представените тук метеорологични радари.