www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Блокова схема на приемник за метеорологичен радар

Блокова схема на метеорологичен радар с линеен приемник с голям динамичен обхват и регулируем атенюатор.

Фигура 1: Блокова схема на метеорологичен радар с линеен приемник с голям динамичен обхват

Блокова схема на приемник за метеорологичен радар

Линеен приемник с голям динамичен обхват

При метеорологичните радари се извършват не само откриване и определяне на местоположението, но и количествени измервания. Този основен принцип определя и изискванията към приемника на метеорологичния радар.

Приемникът трябва да работи надеждно и при силни ехосигнали от неподвижни обекти. Необходими са голям динамичен обхват, много висока чувствителност и преди всичко възможно най-линейна и точно известна предавателна характеристика. Само при тези условия от измерената амплитуда на ехосигнала могат да се получат количествени оценки за интензивността на валежите.

По принцип в приемника може да се използва компресия на динамичния обхват, при условие че характеристиката ѝ е известна и позволява еднозначно обратно преобразуване в необходимия измервателен диапазон. Радарният сигнален процесор трябва да може да възстанови първоначалната амплитуда на сигнала въз основа на компресирания сигнал. Особено важно е информацията за амплитудата да не се губи вследствие на ограничаване или претоварване. Поради това обикновените STC-схеми и логаритмични усилватели на междинна честота с последваща демодулация, използвани при обзорните радари за въздушно наблюдение, не са подходящи за количествени измервания с метеорологичен радар, ако не се извършва съответна корекция на характеристиката.

В показаната приемна схема обаче се използва логаритмичен усилвател с последващ аналого-цифров преобразувател, който формира управляващ сигнал за регулируем атенюатор. Този управляващ сигнал се подава едновременно и към радарния сигнален процесор. По този начин действителната стойност на затихването е известна и може да се отчете при изчисляването на първоначалната амплитуда на ехосигнала.

Системата за управление трябва да реагира достатъчно бързо и да бъде точно синхронизирана по време със съответния ехосигнал. В показаната схема за тази цел се използват бързодействащи паралелни аналого-цифрови преобразуватели (Flash ADC) със закъснение от порядъка на една наносекунда. За да може промяната на затихването да се приложи в точния момент, сигналът в линейния приемен тракт също трябва да бъде съответно забавен. Така могат да се избегнат нежелани комутационни импулси и грешки при измерването на амплитудата. Закъснения от този порядък могат да се реализират чрез коаксиални линии за закъснение с дължина на кабела няколко метра.

Блокова схема на метеорологичен радар с линеен приемник с голям динамичен обхват.

Фигура 1: Блокова схема на метеорологичен радар с линеен приемник с голям динамичен обхват

Показаната система представлява кохерентен радар. Всички честоти и тактови импулси се получават от високостабилната честота на главен генератор и поради това имат определена фазова връзка помежду си. Чрез многократно умножаване на честотата и смесване на получените междинни сигнали се формира честотата на STALO. Тя е по-висока от предавателната честота със стойността на междинната честота (IF).

Междинната честота също се получава от честотата на главния генератор. Съответният генератор често се нарича COHO, тъй като осигурява необходимата фазова връзка (кохерентност) в приемния тракт. Чрез смесване на честотите на STALO и COHO се получава предавателната честота. В модулатора предавателният импулс първоначално се формира с малка мощност като кратък участък от това непрекъснато високочестотно трептене. След това импулсът се усилва и се излъчва от антената с голяма мощност. Като краен усилвател на предавателя се използва многорезонаторен клистрон, който позволява получаването на голяма импулсна мощност при кратка продължителност на предавателния импулс.

Възможно е превключване на честотата на повторение на импулсите. То може да бъде съчетано със съответна промяна на продължителността на предавателния импулс, така че радарът да работи с постоянен коефициент на запълване (Duty Cycle). Това обаче изисква и честотната лента на приемника да може да се приспособява към различните продължителности на импулсите.

За извършването на пълно обемно сканиране могат да се използват различни периоди на повторение на импулсите и съответно различни максимални измервателни далечини. При много големи ъгли на място няма нужда да се търсят облаци чак до височината на йоносферата. Затова при ъгли на място от около 15 до 20° и повече по-малка далечина на измерване може да бъде напълно достатъчна. В този случай необходимото време за приемане е по-кратко, отколкото при излъчване под малки ъгли на място с голяма измервателна далечина. По този начин пълното обемно сканиране може да завърши за по-кратко време.