www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Чувствителност на радарния приемник

Условията за измерване на чувствителността на радарния приемник не са определени по единен начин. Те зависят от процедурите за измерване и изпитване на съответния производител. Резултатът от такова измерване често се означава със съкращението MDS. Това съкращение обаче не се използва навсякъде с едно и също значение и може да означава две различни понятия:

Минимален откриваем сигнал (Minimum Detectable Signal, MDS)
Този термин означава най-малката мощност на приемания сигнал, при която той все още може да бъде открит при определени условия. При съвременните радари често се има предвид автоматичното откриване на сигнала.
Дали въз основа на този сигнал впоследствие може действително да се формира отметка на цел, зависи и от по-нататъшната обработка на сигнала.

Минимален различим сигнал (Minimum Discernible Signal, MDS)
Този термин често се използва, когато слаб сигнал все още може да бъде различен от шума от оператор върху радарния индикатор. (Определената по този начин мощност може да бъде значително по-ниска от необходимата за автоматично откриване.)

Кое от двете значения на MDS се използва при даден радар, зависи, наред с другото, от организацията на приемането и обработката на сигналите. При по-старите радари обработката на сигналите отчасти все още се извършва аналогово с усилватели и филтри, а операторът оценява ехосигналите върху индикатора. При съвременните радари приеманите сигнали се обработват цифрово. Тогава на екрана често се показват само целите, които радарният сигнален процесор вече е открил и избрал за изобразяване.

Субективната оценка на оператора е в основата и на по-рядко използвания термин минимален видим сигнал (Minimum Visible Signal, MVS). Другият използван термин „тангенциална чувствителност“ обаче означава определен визуален критерий за измерване, при който се сравняват шумовите обвивки на сигнала и на собствения шум. Поради това тези две понятия не могат безусловно да се приравняват на MDS.

Сравнително стабилна величина за сравнение е собственият шум на приемната система. За автоматично откриване на сигнал трябва да бъде достигнато определено отношение сигнал/шум. Необходимият праг на откриване зависи от желаната вероятност за откриване и допустимата вероятност за лъжлива тревога.

Минимален различим сигнал (Minimum Discernible Signal, MDS)

Най-малката мощност на приемания сигнал (Pe,min), при която той все още може да бъде разпознат върху радарния индикатор, се нарича минимален различим сигнал (Minimum Discernible Signal, MDS).

Тази стойност обикновено се определя с помощта на радарен индикатор (A-Scope или PPI). Тя показва мощността на входа на приемника, при която сигналът едва може да бъде различен върху индикатора. Стойността обикновено се изразява в dBm. При някои чувствителни радарни приемници могат например да бъдат достигнати стойности от −110 dBm до −113 dBm. Този вид измерване обаче е свързан със субективна неопределеност. Преценката за точното положение на средното ниво на шума може да се различава с няколко милиметра върху екрана. Това може осезаемо да повлияе на резултата от измерването.

Осцилограма за определяне на минималния различим сигнал с отбелязано средно ниво на шума.
средно ниво
на шума
MDS
3 dB

Фигура 1: Осцилограма за измерване на чувствителността (MDS)

Осцилограма за определяне на минималния различим сигнал с отбелязано средно ниво на шума.
средно ниво
на шума
MDS
3 dB

Фигура 1: Осцилограма за измерване на чувствителността (MDS)

Минимален откриваем сигнал (Minimum Detectable Signal, MDS)

Най-малката мощност на приемания сигнал (Pe,min), при която той все още може да бъде открит от автоматичната обработка на сигналите при определените условия, се нарича минимален откриваем сигнал (Minimum Detectable Signal, MDS).

Тази стойност често се определя чрез измерване в точка след усилвателя на междинна честота (нерядко още преди I&Q детектора) и се отнася към мощността на входа на приемника. Като критерий за измерване например може да се използва ниво на сигнала, което е с 3 dB над средното ниво на собствения шум. Действително необходимият праг на откриване се определя от последващата обработка на радарните сигнали и представлява компромис между вероятността за откриване и вероятността за лъжлива тревога. При някои радарни приемници например се посочват стойности от порядъка на −100 … −103 dBm.

Практическото определяне на чувствителността на приемника е описано в раздела „Измервателна практика“, на страницата Измерване на чувствителността на приемника.