www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Вътрешноимпулсна модулация и импулсна компресия

Uвх
Uизх

Изображение 1: Сигнал на входа (вляво) и на изхода (вдясно) на компресионния филтър. Приетият сигнал изглежда почти неразличим от шума, но след филтъра за компресия се получава отчетливо ехо.

Uвх
Uизх

Изображение 1: Сигнал на входа (вляво) и на изхода (вдясно) на компресионния филтър. Приетият сигнал изглежда почти неразличим от шума, но след филтъра за компресия се получава отчетливо ехо.

Oszillogramm vom Eingangs- und vom Ausgangssignal einer Pulskompressionsstufe. Beim Eingangssignal ist das Rauschen größer als das zeitlich sehr lange modulierte Signal. Beim Ausgangssignal sind die einzelnen Abschnitte der Modulation auf eine zeitlich kleinere Einheit verzögert und addieren sich zu einer Signalstärke, die größer als das Rauschen ist.
Uвх
Uизх

Изображение 1: Сигнал на входа (вляво) и на изхода (вдясно) на компресионния филтър. Приетият сигнал изглежда почти неразличим от шума, но след филтъра за компресия се получава отчетливо ехо.

Какво е вътрешноимпулсна модулация?

Вътрешноимпулсна модулация и импулсна компресия

Импулсната компресия е метод за подобряване на разделителната способност по разстояние на импулсния радар. Този метод се нарича също интраимпулсна модулация (англ.: modulation on pulse, MOP) от страна на предавателя, тъй като тук излъчващият импулс получава вътрешна модулация, зависеща от времето. В публикациите често се използва и терминът „Чирп-радар“, заимстван от английския език: Chirp–Radar (Compressed, HIgh-Resolution Pulse, CHIRP). При импулсната компресия (или сгъстяването на импулса) енергийните предимства на много дългите импулси се комбинират с предимствата на много късите импулси. Разделителната способност по разстояние на обикновен импулсно-модулиран радар зависи от продължителността на импулса. Два отразяващи обекта, които се намират в пространствения обхват на импулса, се изобразяват само като един сигнал. За да се подобри разделителната способност по разстояние при относително голяма продължителност на излъчващия импулс, излъчващият импулс се модулира вътрешно. Сега в получения ехо сигнал може да се извърши например сравнение на честотите, което позволява локализиране на отразяващия обект в рамките на импулса.

При това могат да се прилагат няколко метода на модулация. Съществуват методи за импулсна компресия:

Степента на импулсна компресия (от англ.: Pulse Compression Ratio, PCR) е съотношението между времевата дължина на некомпресирания излъчен импулс и дължината на компресирания импулс.

Шумът винаги е широколентов и шумовите импулси имат статистическо разпределение. Честотно-синхронната част от шума (т.е. шум в същия такт като модулирания приемния сигнал) е сравнително малка в сравнение с ехосигнала. Затова нечестотно-синхронната част от входния шум се намалява чрез филтрите. По този начин се получава изходен сигнал дори когато входният сигнал отдавна е потънал във входния шум и би бил загубен за обикновена демодулация. В сравнение с немодулирания импулс по този начин се постига печалба, наречена печалба от импулсна компресия или фактор на импулсна компресия, която е приблизително равна на измерената във времето степен на импулсна компресия (PCR) ist.

Изображение 2: Къс импулс (син) и дълъг импулс с вътрешноимпулсна модулация (зелен)

Екранна снимка на осцилоскоп показва различните форми на вълната на предавателите: кратък импулс (син канал) и дълъг импулс с вътрешна импулсна модулация (зелен канал).

Изображение 2: Къс импулс (син) и дълъг импулс с вътрешноимпулсна модулация (зелен)

За класическия къс излъчен импулс с продължителност τ разделителната способност по разстояние е

(1)

  • c0 = скорост на светлината = 3·108 m/s
  • τ = продължителност на излъчващия импулс
  • Rres = разделителна способност по разстояние

При използване на импулсна компресия тук трябва да се използва продължителността на компресирания импулс, съответно поради зависимостта от честотната лента на излъчващия импулс може да се използва лентата:

(2)

  • τc = продължителност на компресирания импулс
  • B = честотна лента на излъчващия импулс

При линейна (т.е. неразделена на дискретни единични импулси) честотна модулация на излъчващия импулс, честотната лента B на излъчващия импулс е решаваща спрямо продължителността на импулса τ. За по-нататъшните изчисления се въвежда произведението на времето и честотната лента, чието извеждане се получава от съотношението на разделителните способности по разстояние:

(3)

  • PCR = степен на импулсна компресия
  • τ = продължителност на некомпресирания излъчен импулс

Разделителната способност по разстояние на импулсно модулиран радар е следователно (с фактор, равен на степента на импулсна компресия PCR) пъти по-добра от разделителната способност по разстояние на интраимпулсно модулиран радар, което се проявява и като печалба от импулсна компресия.

Печалба от импулсна компресия

С помощта на импулсната компресия един относително дълъг излъчен импулс с сравнително ниска пикова мощност може да постигне по-добър и по-голям обхват, отколкото би могло да се очаква според основното уравнение на радара. Защото с импулсната компресия могат да бъдат разпознати ехосигнали, които преди импулсната компресия вече са изчезнали в шума. Вероятността е много малка да се появи шумов модел, който да прилича толкова много на интрапулсната модулация, че този шум също да формира изходен сигнал при импулсната компресия.

В уравнението на радара предимството на интраимпулсната модулация и импулсната компресия трябва да се отрази като увеличение на обхвата. В уравнението често се въвежда директно съотношението на импулсната компресия N, т.е. дължината на излъчващия импулс и дължината на компресирания импулс. От това се получава импулсна мощност, умножена по продължителността на излъчващия импулс, т.е. енергия на излъчващия импулс. Тя се разделя на минималната възможна приемателна мощност PE min, умножена по продължителността на компресирания импулс, което също представлява енергия. Коефициентът на импулсна компресия понякога се нарича и компресионен фактор K, тъй като се въвежда директно като фактор в уравнението на радар под четвъртия корен и по този начин подобрява максималния обхват на радара:

(4)

Formel (5)

(5)

(В много публикации тук като символ за дължината на некомпресирания импулс се използва гръцката главна буква Τ, която обаче може да бъде объркана с латинската T или с периода на импулсната последователност.)

Обикновено цялото съотношение под корена се умножава с произведението на времето и честотната лента τ·B, вместо с коефициента на импулсна компресия, като честотната лента е едновременно израз на шумовите характеристики. Това обаче предполага импулсна компресия, която е до голяма степен без загуби, което на практика никога не може да бъде постигнато. Затова е по-добре да се използва измерваната величина „печалба от импулсна компресия“, която отчита загубите при преобразуването. Като алтернатива може да се посочи и загубата от импулсна компресия (наречена Ln като загуба от неточното настройване на оптималния филтър, обикновено възлиза на около 0,8 dB).

Обърнете внимание, че минималният обхват не се подобрява чрез описания метод. Докато предавателят работи, нищо не може да се приема, тъй като превключвателят за предаване-приемане блокира приемниците през това време. Едновременно предаване и приемане е възможно само при използване на феритни циркулатори. Тези феритни циркулатори обаче са приложими само за относително ниски предавателни мощности, което може да важи и за активни антени.

Предимства
Недостатъци

Таблица 1. Предимства и недостатъци на метода за компресиране на импулси

Импулсна компресия с линейна честотна модулация

При този метод на импулсна компресия излъчващият импулс се модулира линейно по честота. Това има предимството, че схемата може да се запази относително проста. Линейната честотна модулация обаче има недостатъка, че чрез т.нар. „свипери“ могат да се генерират относително лесно смущения. В следния пример на схема принципът е представен въз основа на пет честоти, присъстващи в излъчващия импулс.

Филтри за честотните компоненти на сигнала
линии на закъснение
сумиране
Uвх
Uвх
Uизх
Uизх
продължителност
честотен компонент

Изображение 3: Схема на компресионен филтър (принципът на действие е обяснен чрез анимация)

Филтри за честотните компоненти на сигнала
линии на закъснение
сумиране
Uвх
Uвх
Uизх
Uизх
продължителност
честотен компонент

Изображение 3: Схема на компресионен филтър

Филтри за честотните компоненти на сигнала
линии на закъснение за
продължителността на сигнала
сумиране
Uвх
Uвх
Uизх
Uизх
продължителност
честотен компонент

Изображение 3: Схема на компресионен филтър (принципът на действие е обяснен чрез анимация)

При това излъчващият импулс се разделя на няколко времеви интервала с предполагаема постоянна честота. Специални филтри точно за честотата в съответния времеви интервал дават по един изходен сигнал, който се сумира в каскада от забавителни линии и сумиращи степени до един изходен импулс.

Като пример за приложение на линейната честотна модулация може да се посочи RRP-117 .

Високите разходи за схемата са напълно управляеми с днешните възможности за интеграция. На практика има две основни възможности за техническа реализация на този метод:

Uизх
t
странични лобове
на антената (ъгъл)
цел
странични лобове
във време (разстояние)

Изображение 4: Изглед на страничните лобове на компресирания сигнал на осцилоскопа и на индикатора тип В

Uизх
t
странични лобове
на антената (ъгъл)
цел
странични лобове
във време (разстояние)

Изображение 4: Изглед на страничните лобове на компресирания сигнал на осцилоскопа и на индикатора тип В

При схемата от изображение 3 се вижда, че когато целият некомпресиран импулс се измести поради Доплер-ефекта, честотите на филтъра вече не съвпадат и възникват загуби. Затова на практика често се използват паралелно няколко такива схеми, всяка от които е изместена с малка стойност от Доплер-честотата. По-нататъшната обработка се извършва със сигнала с най-голямо съотношение сигнал/шум.

Временни странични лъчи (Time-Side-Lobes)

На изхода на компресионния филтър, освен целевия импулс, се появяват и странични лъчи, които са времево (т.е. по разстояние) изместени спрямо този целеви импулс. Те се наричат на английски time или range sidelobes, а в обобщение се наричат и Eigenclutter. Графиката долу показва тези странични лъчи, които са изобразени веднъж като функция на времето (на осцилоскопа) и веднъж като функция на разстоянието (на изрезка от дисплей с модулирана яркост).

Тъй като както времевото, така и амплитудното разстояние са постоянни, тези странични лъчи могат да бъдат редуцирани до приемлива стойност чрез претегляне на амплитудите на сигнала. Ако това претегляне на амплитудите се извършва само по пътя на приемане, то обаче води и до влошаване на филтъра и намалява съотношението сигнал-шум. За намаляване на тези смущаващи странични пикове се използват и целенасочено филтри, които са леко несъвместими, така наречените Mismatched Filter (MMF). Тези филтри могат да бъдат реализирани като FIR-филтри (на англ. finite impulse response filter, понякога наричани и трансверсални филтри).

Величината на тези странични пикове е важен параметър на радарните устройства с импулсна компресия и може да бъде намалена чрез това амплитудно претегляне до стойност в диапазона по-малка от −30 dB.

Импулсна компресия с нелинейна честотна модулация
ширина на импулса
линейно FM
симетричен
нелинеен FM

Изображение 5. Симетричен сигнал с нелинейна честотна модулация

ширина на импулса
линейно FM
симетричен
нелинеен FM

Изображение 5. Симетричен сигнал с нелинейна честотна модулация

ширина на импулса

Изображение 7: Несиметричен сигнал

длительность импульса

Изображение 7: Несиметричен сигнал

Импулсната компресия с нелинейна честотна модулация има няколко явни предимства. Така например, за потискане на възникващите странични лъчи тя вече не се нуждае от амплитудно претегляне, тъй като функцията на иначе необходимото амплитудно претегляне вече се изпълнява чрез формата на модулацията.

Вече е възможно настройване на филтъра с по-стръмни флангове при все пак ниски странични лъчи. По този начин се избягват загубите в съотношението сигнал-шум, които иначе възникват при амплитудното претегляне.

Симетричната форма на модулацията има възходяща (или низходяща) промяна на честотата през първата половина от продължителността на импулса на излъчване и низходяща (или сега възходяща) промяна на честотата през втората половина. Несиметрична форма на модулацията се получава, когато се използва само едната половина от симетричната форма.

Недостатъците на импулсната компресия с нелинейна честотна модулация са:

Изображение 6: Небалансиран сигнал (на изхода на генератора за сондиращия импулс)

Екранната снимка на осцилоскопа показва симетрична форма на вълната, измерена на изходния конектор на генератора на вълни.

Изображение 6: Небалансиран сигнал (на изхода на генератора за сондиращия импулс)

Импулсна компресия с фазова модулация

Изображение 8: Диаграма на излъчен импулс, фазово кодиран с код на Баркър с дължина n = 7

Изображение 8: Диаграма на излъчен импулс, фазово кодиран с код на Баркър с дължина n = 7

Фазово кодираната импулсна форма се различава от честотно модулираната импулсна форма по това, че дългият общ импулс е разделен на по-малки подимпулси с еднаква дължина, чиято носеща честота не се променя. В рамките на продължителността на тези подулси фазата е постоянна. Тези подулси винаги представляват една range-cell, т.е. най-малкото различимо разстояние. За да могат да бъдат разпознати и тези подулси с дължина τc, предавателят и приемникът трябва да имат честотна лента от B = 1/τc. Между поимпулсите може да се програмира фазов скок. Възможно е обаче и поимпулси с еднаква фазова позиция да следват един след друг.

Има:

Обикновено този фазов скок се свързва с двоичен код. Двоичният код се състои от поредица от логически състояния. В зависимост от този двоичен код фазовото положение на излъчващия сигнал се превключва. За разлика от показаното и силно опростено изображение, честотата на излъчване обаче не е задължително кратно на честотата на импулсите на превключване. Кодираната честота на излъчване се превключва по принцип нехармонично в точките на фазово обръщане.

Двоичният код може да се състои и от псевдослучайна двоична числова поредица (т.нар. M-поредица или максимална поредица), която лесно може да се генерира чрез сдвижващи регистри (сдвижващи регистри с дължина m генерират поредица с дължина 2m - 1). С този метод на кодиране би могъл да работи например практически неразкриваемият импулсен шумов радиолокатор.

Свързани кодове

Важен критерий за използването на кодове като фазова модулация е постижимото затихване на страничните лобове. Всички кодове могат да бъдат свързвани помежду си. Така свързването на кода на Франк (фазова модулация) с кода на Костас (честотна модулация) трябва да позволи затихване на страничните лъчи от над 40 dB. При това отделните честоти на кода на Костас се фазомодулират вътрешно още веднъж с кода на Франк, но подлежат на обща кохерентна импулсна интеграция на всяка отделна частична честота.

Литература: „Теоретические Основы Радиолокации“ Под редакцией профессора Я. Д. Ширмана, © Издательство „Советское Радио“, Москва 1970