www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Поляриметричен радар

Съдържание
« Поляриметричен радар »
  1. Структурна схема
  2. Режими на работа с двойна поляризация
  3. Поляриметрични радарни продукти

Фигура 1: Схематично представяне на принципа на измерване при поляриметричен радар

Фигура 1: Схематично представяне на принципа на измерване при поляриметричен радар

Схематично представяне на принципа на измерване при поляриметричен радар,
© 2015 Christian Wolff www.radartutorial.eu

Фигура 1: Схематично представяне на принципа на измерване при поляриметричен радар

Фигура 2: Падащата дъждовна капка измества въздуха. Отстрани линиите на въздушния поток се сгъстяват и възниква сила на опън, подобна на подемната сила на самолетно крило. Тази сила разтяга капката. Колкото по-голяма е капката, толкова по-силно е сгъстяването на потока и толкова по-голяма е силата.

Фигура 2: Падащата дъждовна капка измества въздуха. Отстрани линиите на въздушния поток се сгъстяват и възниква сила на опън, подобна на подемната сила на самолетно крило. Тази сила разтяга капката. Колкото по-голяма е капката, толкова по-силно е сгъстяването на потока и толкова по-голяма е силата.

Поляриметричен радар

Използването на две поляризации дава възможност да се различават градушката и дъждовните капки. Радарът излъчва и приема линейно поляризирани високочестотни сигнали и бързо превключва между хоризонтална и вертикална поляризация — последователно между отделните импулси или между групи от импулси. Съвременните поляриметрични радари обикновено излъчват едновременно и в двете поляризации.

Структурна схема на поляриметричен радар

В показания пример излъчваната мощност се разделя чрез −3 dB съединител на две равни части, които се излъчват едновременно с различна поляризация чрез двуполяризационен рупорен излъчвател.

Фигура 3: Структурна схема на поляриметричен радар

Фигура 3: Структурна схема на поляриметричен радар

Фигура 3: Структурна схема на поляриметричен радар
(интерактивна схема)

С помощта на превключвателя при измерване на отражателната способност може да се излъчва само в една поляризация, но тогава с двойно по-голяма мощност. И в този случай ехосигналите се приемат и в двете поляризации и се обработват от сигналния процесор.

Това е полезно, защото при преминаване през област с дъжд и последващо отражение ориентацията на поляризацията на електромагнитната вълна може да се промени. Така се получава допълнителна информация за размера и формата на хидрометеорите.

Описание на блоковете в структурната схема
Режими на работа с двойна поляризация

Излъчването и приемането на сигнали с различна поляризация могат да се извършват едновременно или последователно — от един период на повторение на импулсите до следващия. Това зависи от възможността излъчваната мощност да се раздели между два канала и от наличието на два независими приемни канала. По принцип са възможни четири режима на работа с двойна поляризация:

  • едновременно излъчване и приемане (Simultaneous Transmit Simultaneous Receive, STSR);
  • едновременно излъчване и последователно приемане (Simultaneous Transmit Alternating Receive);
  • последователно излъчване и едновременно приемане (Alternating Transmit Simultaneous Receive, ATSR);
  • последователно излъчване и приемане (Alternating Transmit Alternating Receive, ATAR).

На практика се е наложило едновременното излъчване и приемане, защото техническите предпоставки (двойна мощност на предавателя за запазване на енергетичната далечина и два независими приемника) се реализират сравнително лесно. Едновременната обработка осигурява и съществено спестяване на време. За този режим се използва и наименованието:

  • Simultaneous Transmit And Receive (STAR)

Последователното използване на двете поляризации изисква повече време за измерване и днес се прилага по-рядко. Някои производители използват специалното търговско наименование Quad-Pol за радар, който може да работи и в четирите режима на двойна поляризация.

Фигура 4: Колкото по-големи са дъждовните капки, толкова по-сплесната е формата им

Фигура 4: Колкото по-големи са дъждовните капки, толкова по-сплеснати са те и толкова по-голяма е стойността на ZDR

Поляриметрични радарни продукти

Графичните представяния на резултатите от измерванията се наричат радарни продукти.

Диференциална отражателна способност (ZDR)

От хоризонтално и вертикално поляризираните ехосигнали се определят отражателните способности ZH и ZV. От тяхното отношение се изчислява диференциалната отражателна способност ZDR. При умерен до силен дъжд капките са по-големи и при свободното си падане се сплескват, като придобиват формата на сплеснати сфероиди. Поради това ехосигналът с хоризонтална поляризация е по-силен.

Формула за диференциалната отражателна способност

Диелектричният фактор, определящ радарното отражение от твърд лед, е едва около 20 % от съответната стойност за водата. Затова формата на частиците влияе по-слабо на отражателната способност на сухата градушка, отколкото на течните дъждовни капки. Градушковите зърна се въртят и преобръщат при падане, така че ZDR често е близка до нула. Голямата хоризонтална отражателна способност ZH заедно с малка стойност на ZDR може да е признак за градушка. Възможни са и отрицателни стойности на ZDR (в децибели), но сами по себе си те не са еднозначно доказателство за градушка.

Поляриметричният радар позволява да се правят изводи за размерите на дъждовните капки. При падане по-големите капки се сплескват по-силно от малките, което променя отношението между ехосигналите на двете поляризации. В съчетание с измерената отражателна способност величината ZDR дава информация за разпределението на капките по размер. Размерът на всяка отделна капка обаче не може да бъде определен пряко.

Линейно отношение на деполяризация (LDR)

При излъчване на хоризонтално поляризирана енергия приемникът на вертикално поляризирания канал остава включен и приема онази част от първоначално хоризонтално поляризираното излъчване, чиято поляризация се е завъртяла във вертикалната равнина (деполяризация). Логаритмичното отношение между отражателната способност при хоризонтално излъчване и вертикално приемане и тази при хоризонтално излъчване и хоризонтално приемане се нарича линейно отношение на деполяризация (LDR).

При сферични частици LDR теоретично клони към –∞, но на практика достига стойности само до около – 40 dB.

Засега не ми е известен поляриметричен радар, който да измерва пряко размера на градушково зърно. От диференциалната отражателна способност ZDR и измеримите фазови разлики между хоризонтално и вертикално поляризираните приемани сигнали може да се установи, че става дума за градушка. Сравняването на измерената с конкретния радар отражателна способност с натрупаните наблюдения за действително падналите видове и количества валежи позволява сравнително надеждно да се оцени количеството на валежа и да се направи извод за наличие на градушка при определена стойност на ZDR. Но дали става дума за много дребни или за малко на брой едри градушкови зърна, радарът не може да измери пряко по този начин.

Диференциална фаза (φDP)

Диференциалното фазово отместване, или накратко диференциалната фаза φDP, е мярка за разликата във фазовите изменения на хоризонтално и вертикално поляризираните радарни сигнали при разпространението им до целта и обратно. Тя се определя по формулата:

φDP = φHH − φVV

(2)

Когато хоризонтално и вертикално поляризираните радарни вълни преминават през област с валежи, те се забавят в различна степен според формата и ориентацията на хидрометеорите. Така на пътя към целта и обратно между двата ехосигнала възниква допълнителна фазова разлика. Следователно диференциалната фаза φDP дава информация за свойствата на валежните частици.

Колебанията на диференциалната фаза φDP също могат да помогнат за различаването на метеорологичните ехосигнали от смущаващите отражения. Големите локални отклонения обаче сами по себе си не доказват наличието на точкови цели.

Специфична диференциална фаза (KDP)

Диференциалната фаза φDP нараства по радиалното направление поради натрупването на различните фазови изменения по целия път на разпространение. Затова се изчислява специфичната диференциална фаза KDP. Тя описва изменението на φDP на единица разстояние и може да се представи като градиент на диференциалната фаза:

(3)

Подобно на ZDR, величината KDP зависи от размера, формата и ориентацията на хидрометеорите. Затова тя е още един ценен параметър за разграничаване на дъждовни капки, градушка и суграшица.

Кополярна кръстосана корелация на обратното разсейване (ρHV)

Кополярната кръстосана корелация на обратното разсейване ρHV е статистическа корелация между хоризонтално и вертикално поляризираните ехосигнали. Тя характеризира сходството между двата ехосигнала и е добър показател за области, в които се срещат смесени видове валежи, например дъжд и сняг.

За изчисляването се използват средните стойности на амплитудите на разсейване, измерени в импулсния обем (SHH, SVV) за два или повече периода на повторение на импулсите.
ρHV се изчислява по следната формула:

(4)

(Означението S*HH показва комплексно спрегнатия сигнал.)