Клистрон
Фигура 1: Клистрон тип NSN 662-5861 на фирмата English Electric Valve Co Ltd.
(с любезното разрешение на OSTRON, www.ostron.de)
Фигура 1: Клистрон тип NSN 662-5861 на фирмата English Electric Valve Co Ltd.
(с любезното разрешение на OSTRON)
Какво е клистрон?
Клистрон
Клистроните са мощни електронни лампи за микровълновия диапазон. Те са лампи с време на прелитане, които се използват в радарни системи като усилватели или генератори. Клистронът използва кинетичната енергия на електроните, за да усилва високочестотно колебание. Вътре в клистрона се използва ефектът на времето на прелитане чрез изменение на скоростта на електроните в електронния лъч. Магнитното поле има единствено задачата да фокусира електронния лъч по цялата му дължина. Това магнитно поле е ориентирано успоредно на електронния лъч, поради което клистронът принадлежи към линейно-лъчевите лампи. Клистронът има един или няколко кухинни резонатора, разположени около надлъжната ос на лампата, които допълнително модулират статичното електрическо поле. Клистроните обикновено са предназначени за работа на една фиксирана честота. Честотата може да се регулира в малки граници чрез механична деформация на резонансните кухини. Според броя на кухинните резонатори клистроните се разделят на двурезонаторни, многорезонаторни и рефлексни клистрони.
Коефициентът на усилване на клистроните, използвани като усилватели, може да бъде много висок, понякога над 60 dB, при възможна изходна мощност до няколко десетки мегавата. Клистроните обаче имат ограничена честотна лента, често под 2%, тъй като трябва да използват резонансни елементи. Те изискват високи захранващи напрежения от порядъка на стотици киловолти. Както може да се очаква при вакуумните лампи, средното време до отказ е между 5 000 и 75 000 работни часа.
Двурезонаторен клистрон
Двурезонаторният клистрон е усилвателна лампа, използвана предимно във военни радарни системи. Той може да се използва и като генератор, ако високочестотният сигнал от втория кухинен резонатор се върне към първия резонатор чрез коаксиален кабел или вълновод. Тази връзка обаче трябва да има точно определено закъснение, така че колебанията в кухинните резонатори да бъдат във фаза помежду си и да възникне положителна обратна връзка. Такъв клистронен генератор обаче е неудобен за използване, тъй като при промяна на честотата трябва механично да се донастройват резонансната честота на всеки кухинен резонатор и фазовото отместване на линията за обратна връзка. За такива случаи рефлексният клистрон е по-подходящ.
Устройство
Механичните размери на клистрона се определят от размерите на кухинните резонатори. Двурезонаторният клистрон се състои от електронно оръдие, два кухинни резонатора, магнитна система за фокусиране на електронния лъч и колектор. За да се постигнат високи мощности, електронното оръдие трябва да излъчва голям брой електрони. Двурезонаторният клистрон използва два кухинни резонатора около оста на лампата, които модулират електрическото поле. В средата на тези кухини се намира решетка или перфорирана решетка, която позволява преминаването на електронния лъч. Първата кухина, в която се въвежда сигналът за усилване, се нарича управляващ резонатор (англ.: ”buncher“). Втората кухина, от която се извежда сигналът, се нарича усилвателен резонатор (англ.: ”catcher“). Областта между кухинните резонатори се нарича „дрейфово пространство“ или „пространство на прелитане“. Колекторът поема останалата енергия на електронния лъч и я преобразува в топлина.
пространство
плътността
резонатор
резонатор
примка
Фигура 2: Принцип на действие на клистрона
пространство
плътността
резонатор
резонатор
примка
Фигура 2: Принцип на действие на клистрона
пространство
плътността
резонатор
резонатор
примка
Фигура 2: Принцип на действие на клистрона
(интерактивно изображение)
Описание на действието
Колекторът е свързан към потенциала на масата. За разлика от него катодът и анодът се намират под така нареченото лъчево напрежение, което може да достигне няколкостотин киловолта. Поради това колекторът генерира паразитно рентгеново излъчване и трябва да бъде екраниран с олово.
Електроните, излъчени от катода, първоначално се ускоряват от високото постоянно напрежение между анода и катода, преди да достигнат с равномерна скорост областта на управляващия резонатор. Сигналът, подаден в управляващия резонатор, създава допълнително локално електрическо поле. Посоката на електрическото поле се изменя с честотата на сигнала в управляващия резонатор. Тези изменения последователно ускоряват и забавят електроните в електронния лъч. Електроните, които преминават през управляващия резонатор в моментите на нулева стойност на сигналното напрежение, го преминават с непроменена скорост; електроните, които го преминават по време на положителните полупериоди на сигналното напрежение, се ускоряват; а електроните, които го преминават по време на отрицателните полупериоди, се забавят. Това изменение на скоростта на електроните в дрейфовото пространство се нарича модулация на скоростта. По-бързите електрони настигат по-бавните. На тези места електроните се натрупват и възниква модулация на плътността.
Функцията на втория кухинен резонатор, усилвателния резонатор, е да извлича кинетичната енергия от електронния лъч. Усилвателният резонатор се разполага по оста на електронния лъч на място, където модулацията на плътността достига максимална стойност. Положението му се определя от времето на прелитане на електронните снопчета при собствената резонансна честота на кухините. След това електроните напускат усилвателния резонатор с намалена скорост и достигат колектора. В колектора останалата енергия на тези електрони се преобразува в топлинна енергия. Колекторът често има много сложна вътрешна конструкция, за да се гарантира, че електрони не могат да бъдат отразени обратно в дрейфовото пространство.
Технически данни
Коефициентът на полезно действие на двурезонаторния клистрон се определя от отношението между мощността, подавана към клистрона от източника за постояннотоково захранване, и отдаваната високочестотна мощност. При двурезонаторен клистрон той е около 40%. Загубите възникват главно поради неидеалното групиране на електронната плътност, както и поради остатъчната енергия на електроните, която се преобразува в топлина в колектора. Средната изходна мощност може да достигне до 500 kW, а импулсната мощност — до 30 MW при 10 GHz. Може да се постигне усилване по мощност до 30 dB.
Фигура 3: Устройство на многорезонаторен клистрон
Фигура 3: Устройство на многорезонаторен клистрон
Многорезонаторен клистрон
Усилването, мощността и коефициентът на полезно действие на клистроните могат значително да бъдат подобрени чрез добавяне на допълнителни кухинни резонатори между входния и изходния резонатор на двурезонаторния клистрон. Допълнителните кухинни резонатори служат за допълнителна модулация на скоростта на електронния лъч и водят до увеличаване на изходната мощност. По този начин електронните снопчета в електронния лъч се оформят по-ясно. Многорезонаторните клистрони могат да се използват за увеличаване или на усилването, или на честотната лента на лампата. Те често работят с леко разстроени кухинни резонатори, чрез което при намалено усилване може да се постигне значително по-голяма честотна лента до 8%.
Новата концепция Kladistron (образувано от: adiabatic Klystron) обозначава мощни клистрони с голям брой кухинни резонатори (най-малко два пъти повече, отколкото при обикновен клистрон). Такива Kladistron обаче не се използват в радарни системи.
Фигура 4: Разрезен модел на многолъчев клистрон с 8 източника на електронни лъчи на TESLA
Многолъчев клистрон
Многолъчевите клистрони са клистрони с няколко електронни лъча. Казано опростено, те представляват няколко клистрона с по един електронен лъч, работещи паралелно и използващи общи входни и изходни резонатори. Останалите кухинни резонатори и фокусиращи системи могат да бъдат общи или отделни. Многолъчевите клистрони могат да осигуряват по-голяма високочестотна мощност при по-ниски постоянни напрежения (обикновено 50 до 80%). Поради по-ниската средна скорост на електроните те са и по-къси (обикновено 30 до 60%). Друго предимство на многолъчевите клистрони е по-голямата им честотна лента. Многолъчевите клистрони се фокусират чрез магнитни полета или електростатично.
Многолъчевите клистрони достигат коефициент на полезно действие от 60 до 80%. Те се използват предимно в научни изследвания с ускорители на частици. В контекста на термина многолъчев клистрон клистроните само с един електронен лъч се наричат mono-beam klystron.
Фигура 5: Половинна обвивка, фрезована в профилен отливък за клистрон с плосък електронен лъч
Фигура 5: Половинна обвивка, фрезована в профилен отливък за клистрон с плосък електронен лъч
Клистрон с плосък електронен лъч
При разглежданите досега клистрони напречното сечение на електронния лъч е кръгло. При клистрона с плосък електронен лъч то е плоско. Това се постига чрез специална форма на електронното оръдие.
Клистроните с плосък електронен лъч използват електронен лъч със значително по-ниска плътност на тока. Тъй като натоварването на катода е много по-малко, може да се очаква и по-дълъг експлоатационен срок. Те могат да бъдат изпълнени и като многолъчев клистрон, например чрез разполагане на два плоски електронни лъча един над друг в една лампа като Double Sheet-Beam Klystron (DSBK).
Производството на клистрон с плосък електронен лъч е значително по-просто и изисква много по-малко отделни детайли. Всички кухинни резонатори и колекторът се изработват в плосък профил от масивен материал. Когато върху него се постави огледално изработен втори профил, се образува цялата резонансна конструкция на клистрона. Това позволява значително по-ефективно охлаждане в сравнение с класическите клистрони.
Рефлексен клистрон
свързваща примка
резонатор
през отворите
Фигура 6: Кухинен резонатор на рефлексния клистрон
със свързваща
примка
резонатор
през отворите
Фигура 6: Кухинен резонатор на рефлексния клистрон
Друга лампа с време на прелитане, която често се използва като високочестотен генератор, е рефлексният клистрон. Вместо колекторите, използвани при многорезонаторните клистрони, рефлексният клистрон съдържа отрицателно заредена отражателна пластина. Електронният лъч се модулира по скорост по познатия начин от кухинен резонатор, който трепти на собствената си резонансна честота. Обратната връзка, необходима за незатихващо колебание, се осъществява, като електронните снопчета, възникнали вследствие на модулацията на скоростта, се връщат от отрицателната отражателна пластина обратно към кухинния резонатор и там отдават отново енергията си на резонатора. Тази отрицателно поляризирана отражателна пластина в англоезичните източници се нарича „Repeller“. Поради отражението на електронния лъч тази лампа с време на прелитане се нарича „рефлексен клистрон“.
Поради производствените допуски на лампата поне една от стените на кухинния резонатор трябва да бъде гъвкава. Затова няма два напълно еднакви рефлексни клистрона, дори когато са от една и съща производствена серия. Поради това всеки рефлексен клистрон има собствен протокол за калибриране.
анод
пространство
резонатор
Фигура 7: Схема с рефлексен клистрон
анод
пространство
резонатор
Фигура 7: Схема с рефлексен клистрон
За работата на рефлексния клистрон са необходими три източника на напрежение:
- напрежение за нагряване,
- положително анодно напрежение на кухинния резонатор, често наричано лъчево напрежение, за ускоряване на електронния лъч и
- отрицателно напрежение на отражателя, което връща електронните снопчета към кухинния резонатор.
Фокусирането на електроните в тесен, добре оформен лъч също се извършва от електростатичното поле, създадено от положителния потенциал на резонатора във вътрешността на лампата. Поради сравнително малката дължина на електронния лъч тази настройка на фокуса не е проблематична.
Отрицателното напрежение на отражателя трябва да бъде настроено така, че групирането на електроните вследствие на модулацията на скоростта им да достига максимум точно в момента, когато електронният лъч отново достигне кухинния резонатор. Тогава максимално количество енергия се предава от електронния лъч към ВЧ-колебанията в кухината. Това напрежение може леко да се отклонява от оптималната си стойност, което води до малка промяна на честотата, в границите на около 1 до 2 процента, но също и до намаляване на изходната мощност. Това свойство прави лампата особено подходяща като генератор в приемни схеми, по-специално за автоматично донастройване на честотата.
Приложения
Фигура 8: Рефлексен клистрон K-806 от измервателен уред
Фигура 8: Рефлексен клистрон K-806 от измервателен уред
Клистроните имат широко приложение във високочестотната техника, тъй като мощностите, които могат да се постигнат с клистрони, не могат да бъдат достигнати с полупроводникови компоненти. Поради това се приема по-високата вероятност за отказ, характерна за вакуумните лампи.
- Клистроните се използват в метеорологични радари, тъй като използването на предаватели с вътрешноимпулсна модулация там е проблематично.
- Клистроните се използват в ускорители на частици в научните изследвания. Елементарните частици могат да бъдат ускорявани посредством високочестотни полета. За това обаче са необходими огромни високочестотни мощности, съпоставими с използването на около 250 клистрона, всеки от които работи в мегаватовия диапазон. Тези клистрони работят в честотен диапазон от около 200 MHz, което изисква сравнително големи резонатори, до S и X-обхвата.
- Големи многорезонаторни клистрони се използват в предавателите на наземни телевизионни станции в UHF-обхвата.
- По-малки рефлексни клистрони, като показания на фигура 8, са използвани в измервателни усилватели и приемници като стабилни локални генератори, тъй като могат да се настройват по честота в тесен диапазон.
- Приложенията на клистрони в W-обхвата понастоящем са предмет на лабораторни изследвания. Високата точност на кухинните резонатори в диапазона от 2 до 3 микрометра изисква нови производствени технологии, които иначе се използват в полупроводниковата промишленост. Тази технология се нарича LIGA и представлява фотолитографски процес.