www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Рефлективност

Разпределение на
Маршал-Палмър
слоести
конвективни

Фигура 1: Възможен брой водни капки (N) на кубичен метър в зависимост от техния диаметър (D) за два примерни вида валежи (по Маршал и Палмър).

Разпределение на
Маршал-Палмър
слоести
конвективни

Фигура 1: Възможен брой водни капки (N) на кубичен метър в зависимост от техния диаметър (D) за два примерни вида валежи (по Маршал и Палмър)[1]

Рефлективност

Рефлективността (Z) е мярка за ефективното сечение на обратно разсейване на цели, които могат да бъдат открити с метеорологичен радар, сравнима с ефективната ефективна отразяваща повърхност при обзорен радар. Това е мощността, разсеяна обратно от хидрометеори (водни капки, снежни кристали, градушка и суграшица). Рефлективността се определя като общата площ на обратно разсейване на малки частици в един кубичен метър с диелектрична константа, по-голяма от нула. Тази стойност е пропорционална на шестата степен на диаметъра на сферичен обект. Тъй като всяка дъждовна капка или снежинка има различен диаметър, не е възможно стойността просто да се умножи по броя на обектите. Следователно рефлективността представлява сумата от всички отделни обекти в обем от един кубичен метър, като се използва модел за разпределението на различните размери на капките:

където

N0 = параметър на формата (mm-7-µ·m3)
D = диаметър на капката (mm)
Λ = наклон на експоненциалната функция (mm-1)(1)

Рефлективността Z зависи от размера и броя на дъждовните капки в единица обем и има единица mm⁶·m⁻³. Тя е пропорционална на енергията, която всички разсейващи частици в импулсния обем разсейват обратно към антената. Ако капките не са сферични, D представлява диаметъра на сфера със същия обем.

Връзка между рефлективността и интензивността на валежите

Измерената от радара рефлективност трябва да бъде свързана с количеството валежи, достигащо земната повърхност. Интензивността на валежите R зависи от броя на дъждовните капки в измервания обем, както и от скоростта им на падане v(D), която също зависи от размера на капките. Обемът на дъждовната капка е пропорционален на D3:

Съотношение между рефлективността и интензивността на валежите

Тъй като енергията, приемана от антената, зависи от много фактори, за метеорологичните цели рефлективността е дефинирана така, че всички останали влияния са обединени само в един коефициент и една степен. Така рефлективността зависи единствено от свойствата на целите. При дъжд тя е толкова по-голяма, колкото повече и по-големи са дъждовните капки във въздуха. Обикновено се изразява в логаритмичната единица dBZ, където dB е съкращението за децибел, а Z означава рефлективност.

Рефлективността (Z) или нейната логаритмична стойност (dBZ) може да бъде преобразувана в интензивност на валежите (R, в [mm/h]) чрез следното съотношение:

В резултат на дългогодишни наблюдения са определени голям брой различни стойности за a и b. Тези стойности се настройват индивидуално за всяка радарна станция (а при мобилните системи – и за всяко местоположение) и се съхраняват в таблица.

В зависимост от конфигурацията на радара и конкретната метеорологична обстановка са възможни различни тълкувания. Затова за количествен анализ на интензивността на валежите трябва да се използват и допълнителни сравнителни измервания.

Сравнение на рефлективността

Радарът се превърна във важен инструмент в метеорологията за измерване на валежите и откриване на опасни метеорологични явления. Бури, урагани и други подобни явления се развиват чрез пренос на топлинна енергия от земната повърхност или топлите морета към атмосферата. Когато топли и влажни въздушни маси се издигат, водната пара кондензира, образува облаци и освобождава латентна топлина.

Бурята е много динамично явление: тя нараства, достига своя максимум, след което отслабва и постепенно изчезва. Следователно това не е стабилен обект, който просто се движи с посоката на вятъра. Поради това метеорологичният радар трябва достатъчно често да сканира небето, за да може да следи бързите промени в метеорологичната обстановка.

Обичайно е предупрежденията за опасно време да се актуализират на всеки 5 минути. За измерване на валежите обаче е достатъчно обновяване на данните на всеки 15 минути. Така и за период от 24 часа не се натрупва непрактично голям обем данни.

От метеорологичния радар се очаква да определя, а най-вече да измерва, интензивността на валежите! Поради това той трябва да бъде прецизно калибриран и да има широк динамичен диапазон (от 60 до 100 dB или повече), за да може надеждно да открива както слаб дъжд на големи разстояния, така и силен дъжд в близката зона. За разлика от метеорологичните явления, смущаващите отражения от самолети, птици или неподвижни наземни обекти обикновено се появяват поотделно или като малки групи. Валежите обаче са разпределени върху големи области, а частиците могат да имат най-различни форми (водни капки, ледени кристали, градушка, сняг или техни комбинации).

Поради това (както и заради променливото разпределение на размерите на водните капки) не съществува еднозначна количествена връзка между количеството на валежите и амплитудата на радарното ехо.

Случай A

Показан е тънък облак без валежи. Полученият сигнал ще бъде сравнително слаб.

Случай A Случай A

Случай B

Този случай показва облак с известно количество валежи (например слаб дъжд или ръмеж). В този случай се очаква значително по-силно радарно ехо.

Случай B Случай B

Случай C

Този случай показва плътен облак с голямо количество валежи. Това може да бъде например силна гръмотевична буря. Плътността на такъв облак е много висока, затова и полученото радарно ехо е много интензивно.

Случай C Случай C

Таблица 1: Съответствие между силата на приетото ехо и възможните метеорологични явления

Въз основа на практически опит и изследвания при различни честоти на предаване може да бъде съставена таблица, която свързва силата на приетото ехо, рефлективността и възможните метеорологични явления, което позволява идентифициране на полученото ехо.

Трябва да се има предвид, че силата на получените ехосигнали от различните метеорологични явления не може да бъде еднозначно класифицирана в точно определена таблица, а такава таблица служи само като приблизително средство за оценка.

Рефлективност на метеорологичните явления

Само стойността на измерената рефлективност обикновено не е достатъчна, за да осигури надеждно разграничаване на различните видове метеорологични явления (в противен случай резултатът би бил недостатъчно точен). Поради това често се използват допълнителни методи, като измерване на Доплеровата честота или измервания в различни поляризационни равнини.

Видът и съставът на дъждовните облаци също са от значение. Размерът на капките оказва съществено влияние върху затихването и рефлективността на метеорологичното явление. Освен това при определено количество валежи може с голяма вероятност да се очаква определен диапазон от размери на капките. Ако това е известно, рефлективността на тези капки може да бъде оценена, а чрез сравнение с известни модели може да се определи и количеството валежи.

Очакваният процентен дял на водните капки с различни размери при различни количества валежи е показан в следващата таблица:

Диаметър на капките
(D - cm)
Количество на валежите (mm/hr)
0,251,252,512,5
процентен дял на водните капки с определени размери
0,0528,010,97,32,6
0,1050,137,127,811,5
0,1518,231,332,824,5
0,203,013,519,025,4
0,250,74,97,917,3
0,30-1,53,310,1
0,35-0,61,14,3

Таблица 2: Статистическо разпределение на размерите на водните капки

Въз основа на тази информация може да бъде оценена рефлективността при други количества валежи. Познаването на състава на облаците позволява и по-подробно моделиране и класифициране на облаците.

Трябва също така да се вземе предвид температурата. Затихването на електромагнитните вълни зависи от температурата.

Грешки при оценката

Трябва да се има предвид, че определянето на различните метеорологични явления въз основа на получените радарни ехосигнали не дава особено точни резултати. Според един източник (MIT Labs, САЩ) използването на предварително определени скали може да доведе до грешки от 50% до 100%! Тези резултати обаче могат значително да се подобрят чрез оптимизиране на метеорологичните станции, които използват директни физически методи за измерване (например количеството валежи там се определя с точност от 5 до 10%). Допълнителни висококачествени методи за интерполация могат да намалят тези грешки до 20%–50%. И тук резултатът зависи от точността на събирането и обработката на данните, както и от оптималния избор на мястото на радарната станция.

Градушка

Определянето на райони с градушка е важна функция на метеорологичния радар. Някои методи за нейното разпознаване обаче изискват по-сложни радарни станции.

Таблица на силата на радарните ехосигнали

Важно! Стойностите на рефлективността на различните метеорологични явления могат да се сравняват само относително, тъй като ехото силно зависи от честотата, а данните от две различни радарни станции най-вероятно няма да бъдат еднакви!

Всяка метеорологична радарна станция разполага с таблица за величината на радарните ехосигнали, която позволява от силата на отразените сигнали, приети от антената, да се направят изводи за различните видове метеорологични явления. Тази таблица може да се използва за разграничаване на метеорологичните данни от други обекти и за интерпретиране на радарното изображение, показано на екрана.

Рефлективност Метеорологично явление /
обект
най-силно отражение
▼▼▼▼▼▼
▼▼▼▼▼
▼▼▼▼
▼▼▼
▼▼
▼

най-слабо отражение

отражения от земната повърхност
летателни апарати
мокра градушка
дъжд
мокър сняг
суха градушка
сух сняг
ръмеж

Таблица 3: Рефлективност в зависимост от метеорологичното явление

Всички обекти притежават определена стойност на рефлективност. Следователно ехото, прието от антената, което се различава по сила и форма, може да бъде интерпретирано, за да се направи заключение относно вида и интензивността на дадено метеорологично явление.

Забележка: Трябва да се подчертае, че рефлективността е само приблизително оценена величина. Оптимизирането на системата често се извършва с помощта на метеорологични данни от други сензори (например от класически метеорологични станции, независими от радара), за да се гарантира оптимална работа на метеорологичния радар. (Това винаги се отнася за конкретното местоположение на радара.)

Всички видове метеорологични явления и обекти предизвикват определено количество отразена енергия. Ясно различимите неподвижни цели, както и подвижните и неподвижните обекти на земната повърхност, създават най-силните ехосигнали.

Тази таблица сравнява радарните ехосигнали само за валежи. Разбира се, съществуват и други видове метеорологични явления, но те не са включени в тази таблица.

Дъждът най-често се определя чрез връзката между рефлективността (Z в mm⁶/m⁻³) и интензивността на валежите (R в mm / h-1). Предварително определените таблици на рефлективността се използват във всяка метеорологична радарна станция като основа за първоначална интерпретация и изчисления.

Интензивността на валежите R може да бъде изчислена от рефлективността Z чрез следната емпирична формула: Z = aRb
където a и b са константи, а R е интензивността на валежите в mm/h. (Константите a и b са емпирично определени за различните видове валежи.) Въпреки това е трудно да се установи напълно точна зависимост между рефлективността и количеството валежи (дали има малко на брой големи или много на брой малки капки?). Например една капка с диаметър 5 mm и маса 65 mg има същата рефлективност като 15 625 капки с диаметър 1 mm, чиято обща маса вече е 8180 mg.

Дъжд слоестZ = 200·R1,6
Дъжд орографскиZ = 31·R1,71
Гръмотевична буря конвективнаZ = 286·R1,37
СнягZ = 2000·R²

Таблица 4: Типични стойности за различни видове валежи

Освен това съществуват и други форми на метеорологични явления, които могат да бъдат идентифицирани от системите на метеорологичните радари (въпреки че в зависимост от честотния обхват, предназначението и софтуера на радарната станция тази възможност не е налична при всички системи).
Такива могат да бъдат например:

При липса на допълнителна информация в районите с умерен климат може да се използва стандартната стойност Z = 200·R1,6. Обикновено Z се представя в логаритмична скала: ZdB = 10 log Z.