www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Понятието „кохерентност“


стабилни непрекъснати трептения
като фазов еталон
1-ви период
2-ри период
3-ти период
случайна фаза

Фигура 1: Възникване на кохерентността, кохерентни и некохерентни предавателни импулси


стабилни непрекъснати трептения
като фазов еталон
1-ви период
2-ри период
3-ти период
случайна фаза

Фигура 1: Възникване на кохерентността, кохерентни и некохерентни предавателни импулси

Какво представлява кохерентният радар?

Понятието „кохерентност“

Кохерентността описва фазовите отношения между предавателните импулси в импулсна радиолокационна система. Трептенията и електромагнитните вълни се наричат кохерентни, когато фазовите отношения между тях остават постоянни. При некохерентност тези фазови отношения са статистически разпределени. Дали един радар работи кохерентно, зависи до голяма степен от вида на предавателя и наличието на фазов еталон. В радарите могат да се използват различни предавателни системи, които са кохерентни, частично кохерентни или некохерентни.

Некохерентен радар

Една от възможните предавателни системи е самовъзбуждащият се предавател (Power Oscillator Transmitter, POT). Когато такъв предавател се включва и изключва чрез правоъгълен модулиращ импулс, той започва да генерира трептения с различна начална фаза при всеки предавателен импулс. Началната фаза на трептенията е напълно случайна.

Запомнете:
Самовъзбуждащите се предаватели имат случайна фаза от импулс до импулс и затова са некохерентни!

Кохерентен радар

Друга предавателна система е PAT (Power Amplifier Transmitter). При тази система предавателят се състои основно от усилвател с голяма мощност и получава високостабилно непрекъснато трептене от главен генератор, който синхронизира генератора на форма на вълната. Условието е този главен генератор (кохерентен осцилатор) да осигурява фазово стабилно непрекъснато трептене. Отделните предавателни импулси представляват участъци от това непрекъснато трептене. Радарите, при които фазовите отношения са толкова стабилни, се наричат напълно кохерентни. Модулацията на крайното стъпало на мощността на предавателя не влияе върху фазата на предавателния импулс.

Ако честотата на повторение на импулсите (PRF) също се извежда от честотата на главния генератор, всеки предавателен импулс започва дори с една и съща фаза. Ако този осцилатор е толкова стабилен, че фазата на трептенията му не се отклонява в продължение на часове или дори дни, радарът е кохерентен не само от импулс до импулс, но и от едно сканиране до следващото – тоест и след следващия оборот на антената (или при спътниците: дори след следващата обиколка около Земята). Отклонения биха възникнали, ако при генерирането на трептенията се появи така нареченият фазов шум.

Запомнете:
Главните генератори с малка мощност, последвани от усилване до голяма мощност, осигуряват постоянни фазови отношения между предавателните импулси, тоест кохерентност!

Псевдокохерентен радар

Чрез специално схемно решение дори некохерентните радари могат да определят фазата на ехосигнала. Макар предавателят да започва с произволна фаза, тя може да се запази като еталон през целия период на приемане посредством управлявано затихващо трептене. Стабилен кохерентен осцилатор се принуждава от фазата на текущия предавателен импулс да продължи да трепти със същата фаза. Следващият предавателен импулс обаче започва с друга, случайна фаза. Затова фазовият еталон трябва да се установява отново за всеки период на приемане. Този метод се нарича също „coherent on receive“, тоест кохерентност при приемане.

Външна кохерентност

Освен описаната дотук вътрешна кохерентност съществуват и радари с външна кохерентност. При тях фазовият еталон се получава от ехосигналите на пасивни смущения, например от неподвижни цели. Чрез сравнение с този еталон могат да се откриват движещи се цели, въпреки че самият предавател работи некохерентно.

Предимства

При обичайните скорости на полет и използваните дължини на вълната Доплеровите честоти най-често са в звуковия честотен диапазон. Поради краткото време на облъчване на целта при обзорните радари могат да се получат само няколко ехоимпулса. Те обхващат съвсем малко (често само един!) периоди на трептене на Доплеровата честота, която трябва да се измери. Това е твърде малко, за да може честотата да бъде измерена непосредствено като трептене. Затова радарът трябва да измерва промяната на фазата от импулс до импулс, за да определи Доплеровата честота.

Най-важното предимство на тези кохерентни системи е, че могат да се откриват дори много малки промени във фазата на ехосигнала и така чрез ефекта на Доплер да се намали влиянието на неподвижните цели. Чрез кохерентно интегриране на няколко ехосигнала може също да се подобри отношението сигнал/шум.