www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Честотна лента на приемника

Честота (MHz)
B = 1,6 MHz

Фиг. 1: Изменение на амплитудата на сигнала в лентов филтър с честотна лента по ниво −3 dB

[dB]
Честота (MHz)
B = 1,6 MHz

Фиг. 1: Изменение на амплитудата на сигнала в лентов филтър с честотна лента по ниво −3 dB

Изменение на амплитудата на сигнала в лентов филтър с честотна лента по ниво −3 dB
Честота (MHz)
B = 1,6 MHz

Фиг. 1: Изменение на амплитудата на сигнала в лентов филтър с честотна лента по ниво −3 dB

Честотна лента на приемника

Честотна лента

Честотната лента B, BW или Δf представлява разликата между горната и долната гранична честота на радиолокационния приемник и се измерва в херци (Hz). При сигнал в основната честотна лента, чийто спектър започва от нулева честота, широчината на лентата е равна на горната гранична честота. В радиолокационния приемник широчината на честотната лента обикновено се определя от лентовите филтри на усилвателя на междинна честота. Приемникът трябва да може да обработва цялата честотна лента на приемания ехо-сигнал.

Колкото по-широка е честотната лента, толкова по-голяма е и мощността на собствения шум, която преминава през приемника. Тъй като този шум е статистически разпределен по честота, при увеличаване на широчината на лентата се приема и по-голяма шумова мощност. По този начин се влошава отношението сигнал/шум, а следователно и постижимата чувствителност на приемника.

Честотният спектър на правоъгълен импулс може да се анализира с помощта на бързото преобразуване на Фурие (FFT). Докато идеалният правоъгълен импулс теоретично съдържа честотни съставки с неограничено високи честоти, на практика свойствата на предавателя, приемника и използваните измервателни уреди ограничават използваемия честотен диапазон. Колкото по-широка е честотната лента на приемника, толкова по-точно може да бъде възпроизведена първоначалната форма на импулса с неговите стръмни фронтове.

За обикновени немодулирани радиолокационни импулси необходимата честотна лента B може приблизително да се определи като реципрочна стойност на продължителността на импулса τ. Точната стойност зависи от формата на импулса и от възприетото определение за широчината на честотната лента:

B ≈ 1 (1)
τ

При движещи се цели ефектът на Доплер предизвиква изместване на честотния спектър на отразения сигнал. При цели, които се приближават към радиолокатора, продължителността на импулса освен това намалява незначително, а широчината на неговия спектър съответно се увеличава. При определянето на честотната лента на приемника обаче е особено важно да се отчете, че доплеровото честотно отместване измества спектъра на приемания сигнал спрямо честотната характеристика на пропускане на приемника. Затова честотната лента на приемника трябва да обхваща не само спектъра на сигнала, но и очакваните доплерови честотни отмествания.

Пример от практиката: Честотна лента на приемника на П-12

По време на службата ми като началник на радиолокационна станция П-12 установих, че намаляването на честотната лента на усилвателя на междинна честота води до забележимо намаляване на фоновия шум, но същевременно отслабват отметките от особено бързи самолети, например SR-71. Следователно намаляването на шумовата мощност невинаги води до подобряване на откриваемостта на всички цели.

Едно възможно обяснение е доплеровото честотно отместване на ехо-сигналите. При много бързо движещи се цели част от изместения честотен спектър на сигнала може да попадне извън лентата на пропускане на теснолентовия филтър на междинна честота. В резултат се отслабва не само шумът, но и полезният сигнал. Следователно оптималната честотна лента на приемника винаги е компромис между потискането на шума и приемането на полезния сигнал с възможно най-малки загуби.

При радиолокационни системи с вътреимпулсна модулация на предавания импулс честотната лента на приемника е значително по-широка от реципрочната стойност на продължителността на импулса. В този случай необходимата честотна лента на приемника зависи от вида на вътреимпулсната модулация, от тегловната функция и от продължителността на компресирания импулс. При линейна честотна модулация увеличаването на честотната лента позволява получаването на по-малки клетки по разстояние (Range Cells) и по-висока разделителна способност по разстояние, без при компресията на импулса да се допускат прекомерно големи странични листа (Time-Side-Lobes).

При научноизследователски радиолокатори с особено високи изисквания към разделителната способност по разстояние на практика се използват честотни ленти на сигнала от порядъка на 100 до 200 MHz. Приемниците с особено сложна конструкция могат да имат и плавно регулируема честотна лента, управлявана от радиолокационния процесор за обработка на сигнали.

Произведение време–честотна лента

Често използвана величина за характеризиране на компресията на импулсите е произведението време–честотна лента τ·B (в µs·MHz, тоест безразмерна величина), представляващо произведението от продължителността на импулса и широчината на честотната лента. При различните радиолокационни системи произведението време–честотна лента може да приема стойности между 5 и 1000. При относително малки стойности, например между 5 и 15, при благоприятни условия може да се постигне потискане на страничните листа до 35 dB. При по-големи стойности между 15 и 500 в особено добре оптимизирани системи може да се постигне потискане до 45 dB. Тези стойности обаче не представляват резултати, които могат да бъдат постигнати във всички случаи. Действително постигнатото потискане на страничните листа зависи съществено от вида на модулацията, тегловната функция и цялостната обработка на сигнала и в много практически приложения е значително по-малко.

Вижте също: примери за методи на модулация при компресия на импулси.

При достатъчно широка честотна лента на сигнала чрез компресия на импулсите могат да се получат импулси с продължителност само няколко наносекунди. Това позволява разделителна способност по разстояние под един метър. Ако времезакъсненията на директния сигнал и на сигнала, отразен от земната повърхност, се различават достатъчно, тяхната разделна обработка може да се използва и за определяне на височината.