www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Бързо преобразуване на Фурие

Фигура 1. Сумата (червената линия) от хармониката с основна честота (жълтата крива) и третата хармоника (синята линия) вече дава приближение на правоъгълен сигнал.

Фигура 2. Добавянето на петата хармоника като трета съставка към сумата от Фигура 1 дава доста точно описание на правоъгълния сигнал.

Фигура 3. Представяне на правоъгълния сигнал като честотен спектър

Фигура 1. Сумата (червената линия) от хармониката с основна честота (жълтата крива) и третата хармоника (синята линия) вече дава приближение на правоъгълен сигнал.

Фигура 2. Добавянето на петата хармоника като трета съставка към сумата от Фигура 1 дава доста точно описание на правоъгълния сигнал.

Фигура 3. Представяне на правоъгълния сигнал като честотен спектър

Фигура 1. Сумата (червената линия) от хармониката с основна честота (жълтата крива) и третата хармоника (синята линия) вече дава приближение на правоъгълен сигнал.


 

Фигура 2. Добавянето на петата хармоника като трета съставка към сумата от Фигура 1 дава доста точно описание на правоъгълния сигнал.


 

Фигура 3. Представяне на правоъгълния сигнал като честотен спектър

Бързо преобразуване на Фурие

Преобразуването на Фурие е предложено от френския математик Жан-Батист Жозеф Фурие (Jean-Baptiste Joseph Fourier) през 1822 г. в неговия труд «Théorie analytique de la chaleur» („Аналитична теория на топлината“). Сигналът, приеман от импулсен радиолокатор, представлява времева последователност от импулси, чиито амплитуда и фаза могат да бъдат измерени. Доплеровските методи за обработка използват спектралното, т.е. честотното съдържание на този сигнал. Честотното съдържание на сигнал, представен във времевата област, се получава чрез преобразуването на Фурие. Резултатът от това преобразуване е спектърът на времевия сигнал, т.е. неговото представяне в честотната област.

Преобразуването на Фурие се е превърнало в фундаментален метод в обработката на сигнали, тъй като позволява разнообразната информация, съдържаща се в ехо-сигнала, да бъде представена във вид, подходящ за компютърна обработка.

Преобразуването на Фурие е метод за анализ на функции, основан на разлагането им по базисни функции — синуси и косинуси. Това означава, че функцията, описваща формата на сигнала, се представя като сума от синусоидални и косинусоидални хармоници с различни честоти, амплитуди и фази. Този вид анализ се нарича дискретно преобразуване на Фурие (ДПФ).

На фигури 1 и 2 са показани графики, които поясняват принципа на разлагане на функция по хармонични функции на примера на правоъгълен сигнал. В този случай в сумата участват нечетни синусоидални хармоници. Предимството на представянето на правоъгълния сигнал като честотен спектър е, че то може да бъде сведено до таблица със стойности на честотите и амплитудите на хармоничните съставки. Както е известно, табличното представяне е особено подходящо за обработка с компютър.

За съжаление, използването на преобразуването на Фурие изисква значителни изчислителни ресурси. За преодоляване на този недостатък е разработен специален алгоритъм — бързото преобразуване на Фурие (БПФ). Високата скорост на анализа се постига чрез:

Благодарение на бързия Фурие-анализ пълната форма на радарния ехо-сигнал може да бъде съхранявана и използвана при обработката като малък набор от данни. Тези данни могат да служат за автоматично разпознаване на радиолокационни цели, подобно на използването на пръстови отпечатъци за идентификация.

Математически основи: www.mathepower.com (само на немски език)
Допълнителна информация: www.iti.fh-flensburg.de (само на немски език)
Matteo Frigo and Steven G. Johnson: FFTW, http://www.fftw.org/; The Design and Implementation of FFTW3, Proceedings of the IEEE 93 (2), 216–231 (2005).