Шум в усилвателните схеми
За постигане на по-голям коефициент на усилване обикновено се свързват няколко усилвателни стъпала последователно. В усилвателните схеми обаче винаги възниква собствен шум, чиито най-чести източници са шумът в полупроводниковите компоненти, топлинният шум на омичните съпротивления и токовият шум, предизвикан от движението на носителите на електрически заряд.
N1
N2
N3
Nn-1
Nn
Фигура 1: Шум в последователно свързани усилватели
(N = шумова мощност; G = коефициент на усилване по мощност)
N1
N2
N3
Nn-1
Nn
Фигура 1: Шум в последователно свързани усилватели
(N = шумова мощност; G = коефициент на усилване по мощност)
N1
N2
N3
Nn-1
Nn
Фигура 1: Шум в последователно свързани усилватели
(N = шумова мощност; G = коефициент на усилване по мощност)
Собственият шум на едно усилвателно стъпало представлява входен сигнал за следващото стъпало и се усилва по същия начин като полезния сигнал. Тук с N се означава собствената шумова мощност, генерирана на изхода на съответното стъпало, а с G – неговият линеен коефициент на усилване по мощност. Следователно шумът на изхода на второто стъпало се състои от собствения шум на второто стъпало и усиления шум на първото стъпало (като едновременно с това представлява входния шум NE3 на третото стъпало):
Шумовата мощност на изхода на третото усилвателно стъпало се състои от следните компоненти:
Тази последователност може да бъде продължена и така се получава формулата за общата шумова мощност на усилвателната схема:
За да се получи възможно най-добро отношение сигнал/шум на изхода на последователно свързаните усилвателни стъпала, трябва да се спазват следните принципи:
- Шумът на първите усилвателни стъпала има най-силно влияние. Затова тези стъпала трябва да имат възможно най-нисък собствен шум.
- Тъй като последното стъпало усилва шума, натрупан от всички предходни стъпала, неговият дял в общото усилване трябва да бъде възможно най-малък.
Това означава, че към първото усилвателно стъпало се поставят най-високите изисквания. То трябва да осигурява възможно най-голямо усилване при възможно най-нисък собствен шум. В приемната техника това входно стъпало се нарича още нискошумов усилвател (Low Noise Amplifier – LNA) и трябва също така да може да обработва най-високите честоти на входните сигнали.