Изображение 1: Резонансно поведение на лентов филтър
Лентовият филтър е схема, която пропуска честоти в определен честотен диапазон. Честотните диапазони под и над широчината на лентата се блокират или значително се затихват. Той е филтър поне от втори ред, тъй като един честотно зависим компонент не може да произведе две различни честоти на прекъсване. Пасивните лентови филтри могат да се получат чрез комбиниране на нискочестотен филтър (състоящ се от R1 и C2 на изображението) с високочестотен филтър (състоящ се от C1 и R2).
Широчината на лентата на пропускане на филтъра се определя като диапазона от честоти, лежащи между две дадени гранични стойности, които са 3 dB под максималното ниво. За да работи един лентов филтър като такъв, долната гранична честота fниж трябва да е по-ниска от горната гранична честота fверх, което трябва да се вземе предвид при изчисляването на (R1, C2) и (C1, R2).
Двете гранични честоти, които се определят при −3 dB, са от решаващо значение за лентовия филтър. Възможно е обаче да се изчисли и централната честота, която се получава от средногеометрична стойност на двете честоти на прекъсване. Точно при тази централна честота фазовото изместване между входната и изходната честота е нула. Под тази централна честота преобладават капацитивните свойства и се наблюдава нарастващо фазово изместване в посока +90°, Над тази централна честота преобладават индуктивните свойства и се наблюдава нарастващо фазово изместване в посока -90°.
(1)
Ако един пасивен лентов филтър е реализиран с трептящи кръгове, тази централна честота се нарича също резонансна честота.