www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Времеви измервания на импулс

Фигура 1: Определения при времевото измерване на импулс

Пререгулиране
Спад
Продължителност на импулса
Базова линия
Време на нарастване
Време на спадане
Отрицателно пререгулиране

Фигура 1: Определения при времевото измерване на импулс

Времеви измервания на импулс

Времевите измервания на импулс се извършват с осцилоскоп. Той има калибрирани скали и времеви маркери. Най-известното понятие тук е продължителността на импулса. Импулсите обаче много рядко имат идеална правоъгълна форма. Под въздействието на активни и реактивни товари формата им може да бъде силно деформирана. Тогава трябва да се знае в коя точка на импулса трябва да се извърши измерването.

Продължителност на импулса

Продължителността на импулса се измерва от точката на нарастващия фронт, в която се достига 50% от максималната височина на импулса без пререгулирането, до точката с 50% от амплитудата на противоположния спадащ фронт.

Време на нарастване и време на спадане

Времето на нарастване е времето между определените междинни стойности от 10% и 90% при промяната на нивото на един импулс. Колкото по-кратки са тези времена, толкова по-стръмни са фронтовете на импулса.

Пререгулиране

Пререгулиране възниква, когато напрежението не достига желаната стойност непосредствено, а я превишава. Пререгулирането обикновено се посочва като процент от максималното напрежение. На фигура 1 това би било например около 35%.

Отрицателно пререгулиране

И в края на импулса напрежението може да спадне под зададената стойност. Това може да бъде ограничено с диод.

Спад на върха на импулса

Под въздействието на товара върхът на импулса може вместо да бъде хоризонтален да има наклон надолу. Измерването обаче дава стойност на напрежението. Затова тук се измерва между 10% и 90% от времетраенето на върха на импулса.

Измервания на мощност

По принцип тези измервателни точки могат да се прилагат и към величини на мощността, като диаграми на излъчване на антени или честотни ленти на филтри. Трябва обаче да се има предвид, че осцилоскопът не показва мощност, а само напрежение. Половината от максималната стойност на напрежението не е равна на половината от мощността. Ширината на половин мощност на импулс, представен като напрежение, е по-голяма от ширината на половин мощност на същия импулс. Затова за определяне на ширината на импулса при величина на мощността трябва да се използва стойността 0,707 от максимума.

За съжаление измерванията при стойностите 10% или 90% тогава вече не могат да се преобразуват толкова лесно. В този случай като практическо решение обикновено не се използва стойността −3 dB за мощност, а стойността −3 dB за напрежение, която съответства на стойност −6 dB за мощност. При диаграми на излъчване на антени това засяга най-вече радарни приложения, при които предавателната и приемната антена използват различни диаграми на излъчване, така наречената двупосочна диаграма на излъчване на антената).[1]

По принцип площта, определена чрез измерване на напрежението, тук е по-голяма, отколкото ако от самото начало беше извършено измерване на мощността. Поради стръмните фронтове разликата оказва значително влияние върху измерването на мощността, но не толкова силно върху ширината на импулса, така че например на фигура 1 ширината на импулса би трябвало да бъде измерена не при 50%, а приблизително при 48%. При диаграмите на излъчване на антени границата −3 dB в действителност така или иначе не е толкова рязка, така че тази грешка на измерване може да бъде пренебрегната.[2]

Източници:

  1. Merrill Ivan Skolnik: Radar Handbook McGraw-Hill Professional Publishing, second edition, 1990, ISBN 978-0-07-057913-2, page 3.20
  2. David Jenn: Microwave Devices & Radar Naval Postgraduate School, page 52 (онлайн)