www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Вътреимпулсна модулация и компресия на импулсите в метеорологичните радари

Съдържание « Вътреимпулсна модулация и компресия на импулсите в метеорологичните радари »
  1. Особености при обемните цели
  2. Проблемът с времевите странични пикове
  3. Избор на подходящи форми на сигнала
  4. Примери от практиката

Вътреимпулсна модулация и компресия на импулсите в метеорологичните радари

Използването на вътреимпулсна модулация и компресия на импулсите промени из основи съвременната метеорологична радиолокация, тъй като позволи прехода от класическите лампови предаватели (магнетрони или клистрони) към изискващи по-малко поддръжка фазово кохерентни полупроводникови модулни предаватели (Solid-State).

Докато електронните лампи могат да генерират много кратки предавателни импулси с изключително висока пикова мощност от порядъка на мегавати, полупроводниковите усилватели поради конструктивните си особености осигуряват значително по-ниска пикова мощност. За да се излъчи въпреки това достатъчна импулсна енергия за постигане на голям обсег, продължителността на предавателните импулси трябва да се увеличи. Но тъй като един дълъг немодулиран импулс би влошил значително разделителната способност по разстояние, предаваният сигнал се модулира в рамките на импулса, а в приемника се компресира отново до тесен във времето импулс посредством оптимален филтър (Matched Filter). [1] [2]

Особености при обемните цели

В метеорологията известният от радиолокационното наблюдение на въздушното пространство принцип на компресия на импулсите не може да се приложи без допълнителни съображения, защото метеорологичните ехо-сигнали не идват от изолирани точкови цели, а от пространствено разпределени обемни цели. При разпределени разсейватели като дъждовни капки или снежинки предполагаемото повишаване на чувствителността вследствие на компресията се ограничава: по-дългият предавателен импулс действително увеличава общата излъчена енергия, но последващата компресия до по-тясна клетка по разстояние едновременно намалява осветения обем на разсейване, а с това и броя на хидрометеорите, обхванати едновременно от измерването. При сравнение с кратък импулс със същата енергия този ефект компенсира енергийното предимство. Следователно основната полза за метеорологичните радари остава от чисто техническо естество – възможността необходимата средна мощност на предавателя да се постигне с полупроводникови компоненти. Освен това корелационната обработка в приемника е чувствителна към доплеровото отместване и спектралната широчина на движещите се частици на валежите. [1]

Проблемът с времевите странични пикове (Range Sidelobes)

Най-голямото техническо предизвикателство при метеорологичните обемни цели са така наречените времеви странични пикове (Time Sidelobes или Range Sidelobes), които възникват при компресията на импулса преди и след основния максимум. Докато при точкова цел, например отделен самолет в свободното въздушно пространство, тези странични пикове почти не пречат и често могат добре да се потиснат, в непрекъсната област на валежи те се сумират и наслагват върху всички съседни интервали по разстояние (Range Gates). Тъй като отражателната способност на метеорологичните цели има изключително широк динамичен диапазон от над 60 до 70 dB, силните ехо-сигнали – например от интензивно ядро на градушка – могат чрез своите времеви странични пикове напълно да прикрият по-слабите ехо-сигнали от съседните области със слаб дъжд и да изкривят метеорологичните измервания. Освен това дългият предавателен импулс води до голяма мъртва зона в близкия обсег. Затова съвременните системи работят в хибриден режим: за близкия обсег се излъчва кратък немодулиран импулс, а за по-големите разстояния се преминава към дълъг модулиран импулс. [3]

Избор на подходящи форми на сигнала и потискане на страничните пикове

За да се понижат смущаващите времеви странични пикове до задължително необходимото за метеорологичните радари ниво под −55 до −70 dB и да се разпределят равномерно във времето, простите фазови кодове като кодовете на Баркер (максимално −22,3 dB при дължина 13) не са подходящи за метеорологичната практика или могат да се използват само при радари с много малък обсег. Вместо тях се използват специално оптимизирани форми на сигнала и методи за филтриране:

Примери за метеорологични радари с компресия на импулсите

Фигура 1: MP-PAWR: полупроводников метеорологичен радар с фазирана антенна решетка

Фигура 1: MP-PAWR: полупроводников метеорологичен радар с фазирана антенна решетка

Докато първоначално вътреимпулсната модулация се прилага главно при компактни системи за близкия обсег и системи с фазирани антенни решетки в X-диапазона (като японските PAWR и MP-PAWR), благодарение на мощните полупроводници от галиев нитрид (GaN) технологията вече се е наложила и при метеорологични радари с голям обсег в C- и S-диапазона:

Sources and ressorces:

  1. G. L. Austin: „Pulse Compression Systems for Use with Meteorological Radars“, Radio Science, Vol. 9, No. 1, 1974, S. 29–33. (DOI: 10.1029/RS009i001p00029)
  2. Sebastián M. Torres, Christopher D. Curtis, David Schvartzman: „Requirement-Driven Design of Pulse Compression Waveforms for Weather Radars“, Journal of Atmospheric and Oceanic Technology, Vol. 34, No. 6, 2017, S. 1351–1369. (NOAA Full Text PDF)
  3. Cesar M. Salazar Aquino, Boonleng Cheong, Robert D. Palmer: „Progressive Pulse Compression: A Novel Technique for Blind Range Recovery for Solid-State Radars“, Journal of Atmospheric and Oceanic Technology, Vol. 38, No. 9, 2021, S. 1599–1611. (NOAA Full Text PDF)
  4. Cesar M. Salazar, Boonleng Cheong, Robert D. Palmer, David Schvartzman, Alexander V. Ryzhkov: „Improvements in the Compression Filter and Calibration Factor of the Progressive Pulse Compression Technique“, IEEE Transactions on Geoscience and Remote Sensing, Vol. 62, 2024, S. 1–14, Article 5101814. (NOAA Full Text PDF)
  5. Robert Palmer, David Bodine, Pavlos Kollias, David Schvartzman, Dusan Zrnić, Pierre Kirstetter, et al., „A Primer on Phased Array Radar Technology for the Atmospheric Sciences,“ Bulletin of the American Meteorological Society, vol. 103, no. 10, pp. E2391 - E2416, 2022. (NOAA Full Text PDF)