Вътреимпулсна модулация и компресия на импулсите в метеорологичните радари
Вътреимпулсна модулация и компресия на импулсите в метеорологичните радари
Използването на вътреимпулсна модулация и компресия на импулсите промени из основи съвременната метеорологична радиолокация, тъй като позволи прехода от класическите лампови предаватели (магнетрони или клистрони) към изискващи по-малко поддръжка фазово кохерентни полупроводникови модулни предаватели (Solid-State).
Докато електронните лампи могат да генерират много кратки предавателни импулси с изключително висока пикова мощност от порядъка на мегавати, полупроводниковите усилватели поради конструктивните си особености осигуряват значително по-ниска пикова мощност. За да се излъчи въпреки това достатъчна импулсна енергия за постигане на голям обсег, продължителността на предавателните импулси трябва да се увеличи. Но тъй като един дълъг немодулиран импулс би влошил значително разделителната способност по разстояние, предаваният сигнал се модулира в рамките на импулса, а в приемника се компресира отново до тесен във времето импулс посредством оптимален филтър (Matched Filter). [1] [2]
Особености при обемните цели
В метеорологията известният от радиолокационното наблюдение на въздушното пространство принцип на компресия на импулсите не може да се приложи без допълнителни съображения, защото метеорологичните ехо-сигнали не идват от изолирани точкови цели, а от пространствено разпределени обемни цели. При разпределени разсейватели като дъждовни капки или снежинки предполагаемото повишаване на чувствителността вследствие на компресията се ограничава: по-дългият предавателен импулс действително увеличава общата излъчена енергия, но последващата компресия до по-тясна клетка по разстояние едновременно намалява осветения обем на разсейване, а с това и броя на хидрометеорите, обхванати едновременно от измерването. При сравнение с кратък импулс със същата енергия този ефект компенсира енергийното предимство. Следователно основната полза за метеорологичните радари остава от чисто техническо естество – възможността необходимата средна мощност на предавателя да се постигне с полупроводникови компоненти. Освен това корелационната обработка в приемника е чувствителна към доплеровото отместване и спектралната широчина на движещите се частици на валежите. [1]
Проблемът с времевите странични пикове (Range Sidelobes)
Най-голямото техническо предизвикателство при метеорологичните обемни цели са така наречените времеви странични пикове (Time Sidelobes или Range Sidelobes), които възникват при компресията на импулса преди и след основния максимум. Докато при точкова цел, например отделен самолет в свободното въздушно пространство, тези странични пикове почти не пречат и често могат добре да се потиснат, в непрекъсната област на валежи те се сумират и наслагват върху всички съседни интервали по разстояние (Range Gates). Тъй като отражателната способност на метеорологичните цели има изключително широк динамичен диапазон от над 60 до 70 dB, силните ехо-сигнали – например от интензивно ядро на градушка – могат чрез своите времеви странични пикове напълно да прикрият по-слабите ехо-сигнали от съседните области със слаб дъжд и да изкривят метеорологичните измервания. Освен това дългият предавателен импулс води до голяма мъртва зона в близкия обсег. Затова съвременните системи работят в хибриден режим: за близкия обсег се излъчва кратък немодулиран импулс, а за по-големите разстояния се преминава към дълъг модулиран импулс. [3]
Избор на подходящи форми на сигнала и потискане на страничните пикове
За да се понижат смущаващите времеви странични пикове до задължително необходимото за метеорологичните радари ниво под −55 до −70 dB и да се разпределят равномерно във времето, простите фазови кодове като кодовете на Баркер (максимално −22,3 dB при дължина 13) не са подходящи за метеорологичната практика или могат да се използват само при радари с много малък обсег. Вместо тях се използват специално оптимизирани форми на сигнала и методи за филтриране:
- Нелинейна честотна модулация (NLFM): За разлика от класическия линеен чирп (LFM), който без допълнителни мерки достига потискане на страничните пикове само около −13,2 dB, при NLFM скоростта на изменение на честотата през импулса се изменя по S-образна зависимост. Така спектърът на мощността придобива камбановидна форма още при предаването, което води до много ниски и равномерно разпределени странични пикове на изхода на съгласувания филтър, без загуба на отношението сигнал/шум вследствие на последващо амплитудно претегляне (Mismatch Loss).
- Линеен чирп (LFM) с амплитудно прозоречно претегляне: При използване на класически линеен чирп приеманият сигнал трябва да се претегли във филтъра за компресия на импулсите със специална прозоречна функция (например прозорец на Тейлър, Хеминг или Блекман). Това надеждно потиска страничните пикове и ги разпределя равномерно на ниско ниво, но леко разширява главния пик (тоест малко влошава разделителната способност по разстояние) и води до загуба на чувствителност от около 1 до 2 dB.
- Многофазови кодове и комплементарни последователности: Многофазовите кодове като кода на Франк, P3 или P4 имат значително по-добри автокорелационни характеристики и по-малка чувствителност към доплеровото отместване от простите двоични кодове. В по-новите системи се използват и комплементарни кодове, например последователностите на Голей или кодът на Уелти, както и други специално оптимизирани форми на сигнала, най-често основани на варианти на чирп-модулацията. При комплементарните кодове в идеалния случай страничните пикове на два последователни импулса могат взаимно да се компенсират, но при метеорологичните цели това работи само ограничено заради бързата декорелация на дъждовните капки между два импулса. Затова в практиката преобладават NLFM или LFM сигнали с прозоречно претегляне. [4]
Примери за метеорологични радари с компресия на импулсите
Фигура 1: MP-PAWR: полупроводников метеорологичен радар с фазирана антенна решетка
Докато първоначално вътреимпулсната модулация се прилага главно при компактни системи за близкия обсег и системи с фазирани антенни решетки в X-диапазона (като японските PAWR и MP-PAWR), благодарение на мощните полупроводници от галиев нитрид (GaN) технологията вече се е наложила и при метеорологични радари с голям обсег в C- и S-диапазона:
- X-диапазон (близък до среден обсег): Системи като MP-PAWR (Multi-Parameter Phased Array Weather Radar) използват компресия на импулсите заедно с електронно сканиране на лъча,[5] за да реализират триизмерно обемно сканиране с висока разделителна способност само за 30 секунди, въпреки ограничената пикова мощност на многобройните отделни модули.
- C-диапазон (среден до далечен обсег): Съвременни търговски системи като Vaisala WRS300, серията Endurance на EEC или C-диапазонните системи на Meteopress заменят напълно класическите магнетрони с полупроводникови предаватели. Те достигат обсег над 250 до 400 km, като в хибриден режим съчетават кратки немодулирани импулси за близките разстояния с дълги NLFM-модулирани импулси за по-големите разстояния.
- S-диапазон (голям обсег / национални мрежи): Днес съществуват и полупроводникови варианти на S-диапазонните радари с особено малко затихване (дължина на вълната около 10 cm и обсег над 450 km), например от EEC или Meteopress. Освен това за американския WSR-88D (NEXRAD) са изследвани специални форми на сигнала за компресия на импулсите, отговарящи на изключително високи изисквания за потискане на страничните пикове, с цел в перспектива да се заменят класическите клистронни предаватели.
Sources and ressorces:
- G. L. Austin: „Pulse Compression Systems for Use with Meteorological Radars“, Radio Science, Vol. 9, No. 1, 1974, S. 29–33. (DOI: 10.1029/RS009i001p00029)
- Sebastián M. Torres, Christopher D. Curtis, David Schvartzman: „Requirement-Driven Design of Pulse Compression Waveforms for Weather Radars“, Journal of Atmospheric and Oceanic Technology, Vol. 34, No. 6, 2017, S. 1351–1369. (NOAA Full Text PDF)
- Cesar M. Salazar Aquino, Boonleng Cheong, Robert D. Palmer: „Progressive Pulse Compression: A Novel Technique for Blind Range Recovery for Solid-State Radars“, Journal of Atmospheric and Oceanic Technology, Vol. 38, No. 9, 2021, S. 1599–1611. (NOAA Full Text PDF)
- Cesar M. Salazar, Boonleng Cheong, Robert D. Palmer, David Schvartzman, Alexander V. Ryzhkov: „Improvements in the Compression Filter and Calibration Factor of the Progressive Pulse Compression Technique“, IEEE Transactions on Geoscience and Remote Sensing, Vol. 62, 2024, S. 1–14, Article 5101814. (NOAA Full Text PDF)
- Robert Palmer, David Bodine, Pavlos Kollias, David Schvartzman, Dusan Zrnić, Pierre Kirstetter, et al., „A Primer on Phased Array Radar Technology for the Atmospheric Sciences,“ Bulletin of the American Meteorological Society, vol. 103, no. 10, pp. E2391 - E2416, 2022. (NOAA Full Text PDF)