Пряк цифров синтез
Прекият цифров синтез (DDS) е цифров метод за генериране на сигнали с практически произволна форма, свободно избираема честота и честотна разделителна способност, като се използва точен опорен тактов сигнал. В радиолокационната техника този метод се използва за създаване на периодични сигнали с възможност за фино настройване на честотата. Могат да се добавят и вътрешни функции, като фазова и/или амплитудна модулация, цифрово филтриране и I&Q изходи. С помощта на цифрови сигнални процесори, програмируеми логически устройства като FPGA, или специализирани интегрални схеми (ASIC) могат да се постигнат много различни изходни честоти в зависимост от схемната реализация. Постижимата изходна честота и честотната разделителна способност зависят главно от честотата на опорния тактов сигнал, разрядността на фазовия акумулатор, скоростта на цифрово-аналоговия преобразувател и изискванията към качеството на сигнала. В радиолокационната техника тези схеми често се използват за генериране на вътреимпулсната модулация на предавания сигнал на ниво междинна честота.
адресен
брояч
памет
Ц/А
преобр.
Фигура 1: Опростена блокова схема на прекия цифров синтез
адресен
брояч
памет
Ц/А
преобр.
Фигура 1: Опростена блокова схема на прекия цифров синтез
адресен
брояч
памет
Ц/А
преобразувател
Фигура 1: Опростена блокова схема на прекия цифров синтез
Схема и принцип на действие
Основният елемент на схемата е памет, която съдържа стойностите на амплитудата на желаната форма на изходния сигнал за отделните фазови ъгли на трептението. Фазовият акумулатор определя следващата стойност на фазата при всеки такт на опорния сигнал. Тази фазова стойност служи за адресиране на паметта, чиято цифрова изходна дума се преобразува в аналогов изходен сигнал чрез бърз цифрово-аналогов преобразувател. По същество фазовият акумулатор представлява цифров акумулатор, към чието съдържание при всеки такт на опорния сигнал се прибавя определена числова стойност. Тази стойност се нарича честотна управляваща дума или „Tuning Word“ (FTW). Тя определя фазовата стъпка между два последователни тактови импулса и по този начин честотата на генерирания изходен сигнал. За фазов акумулатор с разрядност n бита е в сила: fout = fclock · FTW / 2n. Чрез избора на честотната управляваща дума могат да се пропускат адреси от паметта, което позволява настройване на честотата на изходния сигнал с много малки стъпки.
Често е достатъчно в паметта да се съхраняват само стойностите за един период на сигнала, който след това се повтаря циклично. Възможно е обаче да се съхранява и синусоидален сигнал с линейно нарастваща честота за по-дълъг интервал от време, включващ голям брой периоди, например за генериране на определена форма на предавания сигнал с линейно или нелинейно изменяща се честота. Поради стъпките на квантуване изходният сигнал на цифрово-аналоговия преобразувател съдържа много хармонични съставки. Тези хармонични съставки се отстраняват чрез следващия нискочестотен филтър.
От гледна точка на радиолокационната техника могат да се използват два различни вида DDS схеми:
- Най-разпространеният вид е генерирането на синусоидални трептения, които са когерентни спрямо фиксиран системен тактов сигнал. Това е довело до разработването на специализирани интегрални схеми, които съдържат цялостна схема, приспособена към желана стандартна форма на сигнала (например линейно изменящо се пилообразно напрежение или синусоидално напрежение). Тук формата на сигнала често се задава от постоянна памет, адресирана чрез вътрешен брояч.
- Другият вид позволява генериране на практически произволна форма на сигнала. Вместо адресен брояч и памет всяка отделна стъпка на напрежението се задава от компютърна програма и се предава директно към цифрово-аналоговия преобразувател. За да се намали натоварването на компютъра, стойностите могат също да се съхраняват временно в презаписваема памет, която след това се прочита циклично чрез външен брояч.
Приложения
Фигура 2: Генератор на сигнали и произволни форми Rigol DG1022Z
Цифровите генератори на функции с произволна форма използват пряк цифров синтез (DDS) и могат да генерират сигнали с много фина честотна разделителна способност. Те подпомагат разработването и оптимизирането на електронни схеми, както и откриването на неизправности по сигналите в сложни електронни устройства.
Радарните устройства с линейна или нелинейна вътреимпулсна модулация използват този принцип за генериране на предавания сигнал. Съвременните радари могат целенасочено да променят формата на вътреимпулсната модулация, за да подобрят откриването на цели при наличие на смущения. Това означава, че съдържанието на паметта в DDS схемата може да се променя според конкретните изисквания.