Генериране на тестов ехо-сигнал
Фигура 1: Пример за високочестотен генератор на сигнали,
тук DSG 3065B на Rigol
Генериране на тестов ехо-сигнал
За много задачи по измерване и проверка на радар е необходим изкуствено генериран ехо-сигнал, чиято величина може да бъде точно определена. Такива задачи са например:
- Проверки на приемника
- Проверка на потискането на неподвижни цели
В зависимост от модулацията на предавателния импулс съществуват два различни начина за генериране на такъв ехо-сигнал за проверка или измерване. При класическите импулсни радари това все още е сравнително просто: необходимо е само пусковият импулс да бъде закъснен до желаното разстояние, а генераторът на сигнали създава въз основа на него необходимия високочестотен сигнал. (Такъв пусков импулс винаги е наличен във всеки радар за синхронизация на измервателните уреди.)
По-сложно е, когато радарът използва вътрешноимпулсно модулиран предавателен импулс, чиято форма на сигнала е неизвестна на генератора на сигнали.
Някои радари, особено в управлението на въздушното движение, използват последователно и двата метода: много кратък вътрешно немодулиран импулс за малки разстояния и обикновено по-дълъг линейно честотно модулиран предавателен импулс за големи разстояния. Ако двата вида ехо-сигнали се обработват в един и същ приемен канал, често е достатъчно да се използва само по-простият вариант.
Вътрешноимпулсно модулирани сигнали
При вътрешноимпулсно модулирани сигнали към измервателните уреди се поставят по-високи изисквания. В първата стъпка текущият предаван сигнал трябва да бъде приет и анализиран. За тази цел предаваният сигнал се синхронно демодулира и цифровизираните I&Q данни се предават по кабел за данни към втория измервателен уред. Вторият измервателен уред е така нареченият векторен генератор на сигнали и модулира високочестотния си сигнал точно с тези I&Q данни. Така се създава копие 1:1 на предавания сигнал, което обаче вече е леко закъсняло поради времето за преминаване през измервателните уреди. Това закъснение може допълнително да се изменя с произволно програмируемо време.
Фигура 2: Измервателна схема за генератор на радарно ехо с насочен съединител
анализатор
генератор
на сигнали
антена
предавател
приемник
на радарни сигнали
съединител
честота
Фигура 2: Измервателна схема за генератор на радарно ехо с насочен съединител (интерактивно изображение)
Тази измервателна схема от фигура 2 трябва да бъде модифицирана според наличните съединители на измервателните уреди.
Радарите с пасивна антена обикновено имат вграден насочен съединител в антенния фидер. Той служи например за измерване на мощността на предавателя, коефициента на стоящата вълна и може при обръщане на посоката на товарния резистор да се използва и за подаване на ехо-сигнала. Това, което обаче не е възможно, е: едновременно от този съединител да се взема проба за анализ на предавания сигнал и да се подава симулираният ехо-сигнал! За тази цел вместо насочения съединител би трябвало измервателна букса да се свърже просто паралелно към антенния фидер, но тогава тя би била напълно несъгласувана и би влошила импеданса на антенния фидер. Затова от този съединител може да се вземе само част от мощността на предавателя. За подаване на ехо-сигнала трябва да се намери друг съединител. Най-просто е кабелът директно на входа на приемника да се разкачи и да се свърже измервателният кабел с тестовия сигнал.
При активни фазирани антенни решетки тази схема обаче не е възможна. На радара няма измервателни букси, които могат да се използват за тази цел. В измервателната схема на фигура 2 вече може да бъде премахнато всичко, което е оцветено в синьо и принадлежи към радара. Вместо това към кабелите се свързват малки антени, съгласувани с честотата на предавателя. Сега спектралният анализатор приема предавания сигнал, обикновено от страничните листа на антената. Генераторът на сигнали излъчва ехо-сигнала в близката зона на радарната антена. Следователно и двата измервателни уреда трябва да бъдат разположени на открито, на определено разстояние от радарната антена. Дистанционното управление чрез LAN кабела позволява работа от радарното укритие.
Ретранслатор-заглушител
Тази измервателна схема извън радара работи с всеки радар. По принцип обаче тя представлява и схема на предавател за смущения, който може да създаде мощна фалшива цел върху радарните индикатори. При работеща система преди извършване на изпитвания през антената е необходимо съгласуване с оператора на радара.
Кохерентност?
Може ли тази измервателна схема съгласно фигура 2 да симулира
кохерентни ехо-сигнали?
На този въпрос не може толкова лесно да се отговори с да или не.
Зависи от конкретните условия…
На първо място зависи дали генерирането на симулирания ехо-сигнал в измервателната схема се извършва достатъчно бързо. Тъй като фазовото положение на предавания сигнал също се анализира и отчита при генерирането на ехо-сигнала, генерираният ехо-сигнал е кохерентен спрямо този конкретен предавателен импулс. Ако ехо-сигналът е наличен още в същия период на повторение на импулсите, със сигурност може да се приеме, че е налице кохерентност.
На второ място зависи дали радарният предавател е напълно кохерентен, тоест дали предавателните импулси на радара са взаимно кохерентни. Ако не са, което винаги е така при предаватели с магнетрон, тази схема може да бъде кохерентна само в рамките на един период на повторение на импулсите. В този случай се говори за кохерентност по приемния тракт. Тъй като това важи и за следващия предавателен импулс, с помощта на тази измервателна схема може да бъде генериран ехо-сигнал със свойствата на неподвижна цел. Тъй като към симулирания ехо-сигнал може допълнително да бъде модулирана промяна на фазата, могат да бъдат симулирани и цели с Доплерова честота.
Ако обаче радарният предавател е напълно кохерентен, неговите отделни предавателни импулси са взаимно кохерентни. В този случай кохерентността на тази измервателна схема не зависи от това дали симулираният ехо-сигнал е наличен още в същия период на повторение на импулсите или не. Следователно ехо-сигналът би останал кохерентен дори ако стане наличен едва няколко периода на повторение на импулсите по-късно.