Вятърни турбини и радар
Фигура 1: Вятърна турбина
Фигура 1: Вятърна турбина
Възобновяемите енергийни източници, като вятърните турбини, все повече ще определят облика на ландшафта. В близост до радарни системи обаче те се разглеждат като нежелани източници на смущения и често се отказва разрешение за строеж поради близостта до радиолокатор.
Твърди се, че тези вятърни турбини намаляват обсега на радиолокаторите. Това често е трудно да си представим. Ето защо следва обяснение:
Засенчване
Пряко влияние, например чрез засенчване, не може да бъде измерено, тъй като би било твърде малко. Както човешкото око може да вижда през въртящ се вентилатор, така и радарът може просто да вижда през кръга, описван от роторните лопатки. Освен това засенчването от препятствие с широчина само 2 до 5 метра, например мачта, може да бъде установено непосредствено само до около 1000 метра зад препятствието. След това фронтът на вълната отново се затваря вследствие на дифракцията на електромагнитните вълни около препятствието. Разбира се, малка част от предаваната енергия се отразява и вече не е налична за целите зад него, но това не обяснява загубата на обсег. Тук вятърната турбина е само препятствие като всяка къща, дърво или къртичина и ако роторът не се върти, тя изобщо не се откроява в смесения сигнал от неподвижните цели.
Реални изследвания на засенчването са публикувани през 2003 г. от компанията Alenia-Marconi Systems след обширни компютърни симулации. Според тях намаляването на ехо-сигнала от самолет, летящ непосредствено в оптичната сянка на мачтата на вятърна турбина, е по-малко от 2 dB. Това е стойност, която напълно се губи в нормалната флуктуация на ехо-сигнала вследствие на сложната форма на неговата ефективна отразяваща повърхност.
Освен това трябва да се има предвид, че при хоризонтален ъгъл на диаграмата на антената от обикновено 1,6° и диаметър на мачтата на вятърната турбина около 3 m, тя трябва да се намира в радиус от 3m/[2·sin(1,6°/2)] = 107 m (!), за да закрие изцяло диаграмата на насоченост на антената, тоест широчината на диаграмата при половин мощност. На практика вятърните турбини са разположени значително по-далеч и могат да засенчат само малка част от енергията на предавателния импулс.
Всички засегнати радарни системи работят в честотни диапазони, в които електромагнитните вълни имат квазиоптични свойства. Затова може да се проведе нагледен експеримент с помощта на силен фенер, чийто светлинен сноп по възможност може да се фокусира чрез преместване на рефлектора. Насочете снопа на фенера към стена на разстояние около 6 до 10 метра и чрез завъртане на рефлектора го фокусирайте в колкото е възможно по-малко светло петно. След това поставете молив на произволно място в светлинния сноп (обърнете внимание: само молива, без ръката!) и наблюдавайте сянката върху стената. Ако тя не се вижда, наблюдавайте влиянието на молива върху яркостта на светлото петно. Ще установите,
- че след определено минимално разстояние от фенера вече не се забелязва влияние върху яркостта;
- че до определено разстояние на молива от осветената стена също не се забелязва сянка.
Съотношението между диаметъра на молива и диаметъра на светлинния сноп приблизително съответства на съотношението между вятърна турбина на разстояние 5 до 10 km и широчината на диаграмата на антената на радар за контрол на въздушното движение.
Позоваването единствено на засенчването представлява недопустимо опростяване на въздействието на вятърната турбина върху радиолокатора и има малко общо с действителността. Сянка може да бъде измерена само непосредствено и на относително малко разстояние зад вятърната турбина. (Тоест на височина и разстояние, които пилотът по разбираеми причини така или иначе трябва да избягва.) Освен това никой досега не е обяснил защо засенчването от вятърна турбина оказва отрицателно влияние върху радара, а засенчване със същия размер, например от група дървета, може да бъде толерирано.
Затихването зад група дървета или вятърен парк е около 2 децибела. Естественото колебание на ехо-сигнала от самолет, тоест загубата вследствие на флуктуации, може обаче да бъде повече от 30 децибела и следователно да е над хиляда пъти по-голямо. Радарът трябва да може да работи надеждно и при такива условия.
Влияние върху радиолокационния обсег
Радиолокаторът може да различава ехо-сигналите от неподвижни обекти от ехо-сигналите на движещ се обект, например самолет, чрез анализ на Доплеровата честота. Показването на ехо-сигналите от неподвижни цели, като къщи, дървета и хълмове, се потиска чрез техническа схема. Само вятърната турбина представлява изключение. Въртящите се роторни лопатки също създават Доплерова честота, поради което ехо-сигналът от вятърната турбина много прилича на ехо-сигнала от хеликоптер в режим на висене. Именно това превръща вятърната турбина в препятствие, което вече не може да бъде толерирано. Радиолокаторът генерира лъжлива тревога за този ехо-сигнал. Тази лъжлива тревога първоначално трябва да бъде обработена по същия начин като реална тревога. Необходимо е време, за да се установи, че става дума за лъжлива тревога. При цифровите радиолокатори това е време за обработка, а при аналоговите радиолокатори — време от вниманието на ръководителя на полети или оператора на радара. Често трябва да се изчака още едно завъртане на антената, преди да се вземе решение за тази цел. Една отделна лъжлива тревога все още не е проблем, но вятърните турбини обикновено са разположени близо една до друга. Всяка вятърна турбина създава лъжлива тревога и честотата на лъжливите тревоги много бързо достига стойности, които вече не могат да бъдат толерирани. Така малък самолет, намиращ се над вятърния парк, може да остане неоткрит.
Трябва да бъдат предприети мерки за намаляване на честотата на лъжливите тревоги в радиолокатора. Обичайна практика е местоположенията на тези вятърни турбини да се въвеждат в карта на неподвижните отражения – вид електронна карта в паметта на процесора за обработка на радарни сигнали – и за тези места дългосрочно да се съхраняват измерените средни амплитуди на ехо-сигналите. При следващото завъртане на антената се обработва само разликата между текущо измерената стойност и съхранената амплитуда на ехо-сигнала. Този метод е много ефективен, когато ехо-сигналът от неподвижно препятствие е постоянен. За съжаление при вятърните турбини това рядко е така, тъй като посоката на вятъра и положението на ротора постоянно се променят. Това означава, че за тази точка от местността трябва да бъде зададен по-висок праг, над който радарът разпознава важна цел. Тук процесорът за обработка на радарни сигнали достига своите граници, тъй като всички тези изчисления трябва да се извършват в реално време. Често се използват процесори, при които тези изчисления не се управляват от софтуерни програми, а се изпълняват от изключително бърза твърдо свързана логика. Ако тази логика не може да вземе решение дали има цел или няма цел, решението се предава към следващо ниво, което може да сравнява няколко завъртания на антената, но чийто резултат вече не е наличен в реално време.
Всички тези мерки за намаляване на честотата на лъжливите тревоги едновременно намаляват вероятността за откриване на реални цели. Поради различните прагове при обработката на сигналите честотата на лъжливите тревоги и вероятността за откриване са взаимно зависими и обратно пропорционални. Именно тук се крие проблемът: обсегът на радиолокатора се определя при постоянна вероятност за откриване. Ако тя се влоши, ефективно се намалява и обсегът на радиолокатора. Това обяснява и защо по-малък брой вятърни турбини в близост до радиолокатора може все още да бъде толериран, докато изграждането на допълнителни съоръжения би повлияло силно върху радиолокационния обсег.
Възможни решения
Фигура 2: Доплеровите спектри на самолет и вятърна турбина се различават значително.
Освен ограничителните строителни разпоредби се предлагат и няколко технически решения. Като възможно подобрение трябва да бъде намерена мярка, която намалява времето за разпознаване на евентуална лъжлива тревога. Инженерната компания Cambridge Consultants разработи радарен метод, който проверява съответното направление десет пъти в секунда вместо досегашния един път на всеки 4 секунди. Така в реално време ясно се разпознава, че въпросната цел е вятърна турбина. Cambridge Consultants нарича този метод холографски радар™
Това е възможно при радиолокатор, който с помощта на фазирана антенна решетка извършва цифрово формиране на лъча. Тази технология, разработвана досега само за най-съвременни военни радиолокатори, вече е достъпна и за граждански приложения. Тъй като повече не се използват механично въртящи се възли, този метод не изисква техническо обслужване и е напълно независим от метеорологичните условия, например от скоростта на вятъра. За задачите по контрол на въздушното движение голямо предимство е и възможността третата координата, тоест височината на полета, да се определя независимо от вторичния радар.
Чрез съвременен статистически метод за определяне на праговете при CFAR досегашните загуби на вероятност за откриване в близост до вятърни турбини могат да бъдат почти напълно отстранени.
Фигура 2 показва разликите в Доплеровата честота през последователните импулсни периоди при двумоторен витлов самолет и вятърна турбина за радар в I-диапазона. Самолетът има Доплерова честота с по-голяма амплитуда, която се дължи на фюзелажа, крилата и опашните плоскости. Тази Доплерова честота е резултат от радиалната скорост на самолета. Витлата създават допълнителни пикове с други Доплерови честоти, наречени JEM линии (от „Jet Engine Modulation“).
Най-силният ехо-сигнал от вятърна турбина се получава от отразяващата повърхност на неподвижната кула без Доплерова честота (fD = 0). Лопатките на вятърната турбина също създават Доплерови честоти, чиято максимална стойност е сравнима с тази при витловия самолет. При тях обаче всяка малка част от повърхността на големите лопатки има различна радиална скорост. Поради това не възникват импулсни амплитуди като при самолетните витла, а непрекъснат преход от отрицателния към положителния максимум. Въз основа на тези разлики в спектъра вятърната турбина може еднозначно да бъде различена от самолет.
Освен това се провеждат опити [1] за намаляване на ефективната отразяваща повърхност на роторите на вятърните турбини с помощта на стелт технология. Освен че тази технология е много скъпа, тя за съжаление е настроена само за определен честотен диапазон и поради това има ограничена ефективност. Освен това тя не трябва да прави вятърната турбина напълно невидима, защото в противен случай опасността от сблъсък при лоша видимост би станала твърде голяма въпреки навигационния радар. Любопитно е, че такива стелт вятърни турбини имат ъглов отражател, за да могат тези навигационни радиолокатори все пак да ги виждат. Това не е противоречие, защото ехо-сигналът, намален чрез стелт технологията, флуктуира силно и съдържа Доплерова честота. За разлика от него ъгловият отражател създава постоянен ехо-сигнал по посока на търсещия радиолокатор, който радарът може по избор да потиска или показва.
Като друго възможно решение в бъдеще всяка вятърна турбина би могла да бъде оборудвана с транспондер за вторичния радар, който да съобщава на радиолокатора: Този ехо-сигнал е от вятърната турбина xyz! В идеалния случай биха могли да се предават и посоката на вятъра и скоростта на ротора. Процесорът за обработка на радарни сигнали би третирал този ехо-сигнал като цел, би го корелирал със сигнала на транспондера, но при необходимост не би го показвал или изобщо не би натоварвал отдалечените дисплеи с този сигнал. Техническите изисквания от страна на вятърната турбина биха били относително малки. От страна на радара би било необходимо само софтуерът да бъде адаптиран към това решение, а при по-новите радиолокатори евентуално и изчислителната мощност на процесорите за радарни сигнали да бъде увеличена заради вече значително по-големия брой релевантни цели. Вместо вторичен радар би била възможна и връзка чрез собствен IP адрес на всяка вятърна турбина. Значително по-големи усилия би изисквало администрирането на това решение, тъй като то изисква стандартизация, която може би първо трябва да бъде международно призната от ICAO. Между другото, това решение би имало и още едно предимство: благодарение на известните местоположения на вятърните турбини и техните транспондерни сигнали досегашните тестови транспондери биха станали излишни, а радиолокаторите биха могли да използват пространствено разпределените вятърни турбини за вътрешно калибриране на своите приемни канали.
[1] Стелт технология: http://www.hitek-ltd.co.uk/