www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Радиална скорост

Радиална, тангенциална и действителна скорост на самолет

Изображение 1. Векторите на скоростта на самолет спрямо радиолокационната станция

Радиална скорост: самолетът прелита покрай радара по права линия.
 Първоначално радиалната му скорост е положителна. Когато посоката на движение стане перпендикулярна на линията на видимост,
 радиалната скорост става нула. След това тя става отрицателна.

Изображение 1. Векторите на скоростта на самолет спрямо радиолокационната станция

Радиална скорост

Всяко движение с определена скорост има и посока, следователно скоростта е векторна величина. По отношение на посоката на наблюдение векторът на скоростта може да се разложи на две компоненти (цветовете на текста съответстват на цветовете на стрелките в изображение 1):

Диагоналът на правоъгълника, образуван от тези два взаимно перпендикулярни вектора, представлява действителната скорост на наблюдавания обект. Дължината на този вектор показва големината на скоростта, а посоката му съвпада с посоката на движение.

Радиалната скорост на самолета е компонентата на неговата скорост, която е насочена по линията на видимост към радара или в обратна посока.

Перпендикулярно на вектора на радиалната скорост е разположен векторът на тангенциалната скорост. Тази компонента влияе върху управлението на антената на радара за проследяване на цели.

Приложение в авиацията

Когато самолет прелита покрай радара по права линия, той достига точка, в която радиалната му скорост е нула, а тангенциалната скорост е равна на моментната скорост на самолета. Доплеровата честота е различна от нула само когато радиалната скорост е различна от нула. Ако радиалната скорост е нула, скоростта на целта не може да се определи от Доплеровата честота. Система за откриване на движещи се цели, която разчита единствено на Доплеровия ефект, не може в този момент да различи самолета от неподвижен обект.

При праволинеен полет радиалната скорост зависи от ъгъла между посоката на полета и линията на видимост. Абсолютната ѝ стойност е най-голяма, когато самолетът лети директно към радара или се отдалечава от него. Тя е равна на нула, когато самолетът се движи перпендикулярно на линията на видимост. При разглеждане в равнина тази зависимост се изразява с vr = v · cos θ, където ъгълът θ се измерва между посоката на полета и посоката от самолета към радара:

Когато самолетът продължи полета си по права линия, векторът на радиалната му скорост вече е насочен встрани от радара. Според използваната тук знакова конвенция радиалната скорост става отрицателна. Следователно се променя и знакът на Доплеровата честота. При еднаква абсолютна стойност на радиалната скорост абсолютната стойност на Доплеровата честота остава същата, но посоката на изменение на фазата с течение на времето се обръща. Знакът на Доплеровата честота може да се определи например чрез I/Q демодулация.

Ако самолетът лети по окръжност с център в радара и поддържа постоянно разстояние до него, радиалната му скорост остава нула през цялото време. В този случай не възниква Доплерова честота и ехосигналът на самолета може да бъде потиснат от MTI филтъра по същия начин, както ехосигналите от неподвижни обекти.

При разглеждане на движението в триизмерното пространство радиалната скорост зависи и от височината на полета. При приблизително постоянна височина обаче това влияние обикновено е малко, тъй като разстоянието до радара в повечето случаи е значително по-голямо от височината на самолета.

Приложение в метеорологията

Доплеровият метеорологичен радар също измерва само компонентата на движението по линията на видимост. При наблюдение на области с валежи от измерванията може да се определи радиалната скорост на дъждовните капки, а оттам приблизително и една от компонентите на скоростта на вятъра.

Посока на вятъра и радиални компоненти на скоростта при различни направления на наблюдение
Реална посока на вятъра
Радиална компонента
Посока на наблюдение

Изображение 2. Радиални компоненти на вятър с постоянна посока

Посока на вятъра и радиални компоненти на скоростта при различни направления на наблюдение
Реална посока на вятъра
Радиална компонента
Посока на наблюдение

Изображение 2. Радиални компоненти на вятър с постоянна посока

Изображение 2 показва движение на вятъра в една посока, представено със зелените стрелки. Радарът се намира в центъра на изображението и наблюдава движението под различни ъгли. Жълтите линии показват някои от направленията на наблюдение, а червените стрелки представят съответните измерими радиални компоненти на скоростта. Абсолютната стойност на тези компоненти е най-голяма, когато посоката на вятъра съвпада с линията на видимост. Тя става нула, когато движението е перпендикулярно на линията на видимост.

Следователно от едно измерване на радиалната скорост не може непосредствено да се определи пълният вектор на скоростта на вятъра, включително неговата големина и посока. Само анализът на измервания от различни направления позволява при подходящи условия да се направят изводи за полето на вятъра.

Цветно изображение на радиалните скорости, измерени с Доплеров метеорологичен радар

Изображение 3. Представяне на радиалната скорост с Доплеров метеорологичен радар

Изображение 3 показва цветно представяне на измерените радиални скорости на частиците от валежите. Радарът се намира в центъра на изображението. При използваната тук цветова схема синьото и зеленото означават движение към радара, докато червеното показва движение в посока от радара. Сивата област, простираща се отляво надясно, обозначава радиални скорости, близки до нула.

Дъждовните капки се пренасят от вятъра. Затова хоризонталното им движение приблизително съответства на движението на въздушните маси. При по-големи ъгли на издигане на антената обаче скоростта на падане на капките също може да допринесе за измерената радиална скорост.

На практика анализът е по-сложен, тъй като скоростта и посоката на вятъра могат да се променят от едно място на друго, както и с височината. При обширни области с относително равномерни валежи измерванията на различни разстояния и под различни ъгли на издигане могат при подходящи условия да дадат информация за вертикалния профил на вятъра. В някои отношения това е сравнимо с информацията, получавана чрез радиозондово изследване на атмосферата.

По време на гръмотевични бури Доплеровите метеорологични радари могат да откриват въртеливи движения на въздуха, които например могат да показват формирането на торнадна циркулация. Чрез подходящи изображения на радиалните скорости могат също да се изследват области на конвергенция и дивергенция на въздушните потоци, както и свързаните с тях силни движения на въздуха.

За измерване на вятъра на големи разстояния обикновено са необходими ехосигнали от валежи. В близост до земната повърхност обаче чувствителен метеорологичен радар може да приема и ехосигнали от насекоми дори при липса на валежи. Движението им може да даде информация за придвижването на фронтовете на морския бриз или на поривистите ветрови фронтове, свързани с гръмотевични бури.

Допълненията относно метеорологичните приложения на радиалната скорост се основават на професионалния принос на Pierre Vaillant. Сърдечно му благодарим за това ценно разширение на статията!