www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Ъглов отражател или радарен отражател

Триъгълният ъглов отражател изглежда като отрязан ъгъл на кух куб.
Фигура 1: Триъгълен ъглов отражател като изрязана част от кух куб

Фигура 2: Отражение от две повърхности, разположени под прав ъгъл една спрямо друга

Отражение от ъглов отражател:
Падащата вълна се отразява два пъти, като ъгълът на падане е равен на ъгъла на отражение. Тъй като втората равнина на отражение е завъртяна на 90°, сборът от първия и втория ъгъл на отражение и ъгъла от 90° между равнините на отражение е равен на 180°. Следователно падащият лъч се връща обратно на 180°.

Фигура 2: Отражение от две повърхности, разположени под прав ъгъл една спрямо друга

Ъгловите отражатели се използват за създаване на особено силно радарно ехо от обекти, които иначе имат много малка ефективна отражателна площ. Ъгловият отражател се състои от две или три електропроводими повърхности, разположени една спрямо друга под ъгъл 90°. Падащите електромагнитни вълни чрез многократно отражение се връщат точно в посоката, от която идват. Така дори малки обекти с малка отражателна площ създават достатъчно силно ехо.

Отделните повърхности на ъгловия отражател трябва да бъдат големи спрямо дължината на вълната. Колкото по-голям е ъгловият отражател, толкова повече енергия се отразява. При по-малки плавателни съдове ъгловите отражатели се закрепват възможно най-високо на мачтата, за да се намалят загубите на далечина, причинени от кривината на Земята. Там, където прекалено голямото ветрово натоварване би било проблем, се използват и варианти със сферичен или цилиндричен кожух.

Ако вълната трябва да се връща в триизмерното пространство, ъгловият отражател трябва да се състои от три отразяващи пластини. Тогава той се нарича триедрален ъглов отражател. Следователно настъпват три отражения, преди лъчът отново да се върне в първоначалната посока. Математически този случай се разглежда като двукратно прилагане на формулата за само две отразяващи повърхности. (Резултатът от първото прилагане на формулата се използва като една от двете входни стойности при второто прилагане.)

Изчисляване на ъглови отражатели

Фигура 3: Еталонът за ефективната отражателна площ: метална сфера, чиято проекция представлява кръг с площ 1 m2.

Фигура 3: Еталонът за ефективната отражателна площ: метална сфера, чиято проекция представлява кръг с площ 1 m2.

Фигура 4: Зависимост на ефективно видимата площ от ъгъла на облъчване на радара

Анимация: ъглов отражател, съставен от две квадратни повърхности, постепенно се завърта на 90°. Ефективно видимата площ нараства почти линейно до средното положение при 45°, след което отново намалява линейно. Крайните положения са изключение: при 0° и 90° ъгловият отражател показва една от страните си като огледало и така има локални максимуми.

Фигура 4: Зависимост на ефективно видимата площ от ъгъла на облъчване на радара

Посочването на площ се основава на сравнение с изотропен сферичен излъчвател. Като еталонен отражател тук се приема сферичен идеален проводник, чиято проекция върху равнина, перпендикулярна на посоката на проекция, тоест неговата сянка върху тази равнина, има площ един квадратен метър. Тази кръгла площ има диаметър приблизително 1,33 m. От този еталонен отражател обаче само много малка площ действа ефективно като обратен отражател: това са само няколко сантиметра точно в средата, които отразяват постъпващата енергия в посоката на радара. Всички останали повърхности разпределят постъпващата енергия равномерно в пространството. От това следва, че малък и удобен ъглов отражател с геометрични размери само няколко сантиметра може да има ефективна отражателна площ от няколко квадратни метра. Трябва само да се има предвид, че стойност например 12 m2 всъщност означава, че този малък ъглов отражател при определена резонансна честота има същата ефективна отражателна площ като 12 такива сфери, всяка с проектирана върху равнина площ от един квадратен метър.

Такава сфера, тъй като е независима от посоката, би създала ехо-сигнал и при бистатичен радар. Ъгловият отражател не може да направи това. Енергията, която при сферата се разсейва в почти всички посоки, ъгловият отражател концентрира само точно в посоката, от която е облъчен. Поради това в определени посоки ъгловите отражатели имат ефективни отражателни площи, които многократно превишават геометричните им размери.

При изчислението трябва да се вземат предвид три аспекта. Ефективната обратна отражателна площ зависи от:

Видима площ

Ако първоначално се приеме, че дължините на ръбовете на ъгловия отражател са значително по-големи от дължината на вълната, ефективната площ може да бъде изчислена според законите на геометричната оптика. Основата на изчислението следователно е проекцията на ъгловия отражател върху равнина, разположена перпендикулярно на радарното излъчване. На фигура 5 това е отсечката AB. Това може да се представи като радарната сянка на ъгловия отражател върху мислена равнина, перпендикулярна на радарното излъчване. Тази еквивалентна площ, която съществува само изчислително, е най-голяма, когато излъчването пада успоредно на равнината на симетрия, тоест под ъгъл точно 45° върху всички плочи на ъгловия отражател.

Изключение е налице, когато излъчването пада точно перпендикулярно върху една от отделните повърхности на ъгловия отражател. Тогава тя действа с цялата си площ като плоско огледало. Затова изведената по-долу формула е ограничена от условието падащото излъчване да се отклонява с по-малко от 45° от равнината на симетрия („Boresight“).

В този случай дължината на „сянката“ представлява страна на равнобедрен триъгълник, чиято хипотенуза е равна на дължината на страната на ъгловия отражател. Тогава площта е:

Aproj = AWR· 20,5 където AWR = площта само на едната страна на ъгловия отражател
Aproj = нейната проекция, тоест нейната „сянка“
(1)

От таблицата на страницата с обяснението на ефективната отражателна площ е известна формулата за изчисляване на отражателната площ на плоска пластина. Тя е изведена от изчислението на затихването в свободното пространство, при което правоъгълната пластина се разглежда като част от сферична повърхност:

σ = 4·π·A2 където A = площ на отразяваща пластина
λ = дължина на вълната на разузнавателния радар
(2)
λ2

Тази формула може да се използва общо за изчисляване на ефективната отражателна площ, когато е известна действащата площ на ъгловия отражател (виж пример). Следващите преобразувания на тази формула само я разширяват, като площта Aproj, получена чрез успоредна проекция, се заменя с реално измерими площи или дължини, например дължината на ръба. След заместване на формула (1) във формула (2) се получава:

σ = 4·π·(AWR · 20,5)2 = 8·π·(AWR)2 където AWR = площ на едната стена на ъгловия отражател
λ = дължина на вълната на разузнавателния радар
(3)
λ2 λ2

Тази формула е валидна за двуповърхнинни ъглови отражатели, когато те се облъчват от радара от основното направление („Boresight“). Посочването на дължината на вълната тук все още не означава резонанс, а е следствие от това, че при извеждането на формулата за затихването в свободното пространство е включено фиктивно усилване на антената (по-точно: апертурата на приемната антена). Мореплавателите могат приблизително да приемат стойност 3 cm за дължината на вълната, тъй като повечето морски навигационни радари работят при честота около 10 GHz.

Фигура 5: Площта на проекцията се намалява по едната страна до отсечката AC

Фигура 5: Площта на проекцията се намалява по едната страна до отсечката AC

Ъгъл на облъчване

За лъчите, които падат върху тази пластина под ъгъл, различен от 45°, „сенките“ на отделните страни вече не са еднакво големи. Ефективно действа обаче само по-малката проекционна площ на ъгловия отражател. Дори ако втората повърхност на ъгловия отражател създава значително по-голяма „сянка“, тя може повторно да отрази само енергията, която е била отразена и от първата, по-малко проектирана пластина. Енергията, падаща върху площта със страна BC, се отразява само веднъж и следователно се излъчва под друг ъгъл. Това е направление, което не достига приемника на радара и поради това не може да бъде използвано от моностатичния радар. Следователно ефективно използваемата площ е само два пъти по-голяма от по-малката проекционна площ. За ъгли 0° < Θ < 90° ефективните размери на проекцията са:

Aäquiv = по-малката частична площ + част от по-голямата частична площ (4)
Aäquiv = AWR·sin Θ + AWR·tan Θ ·cos Θ = 2 AWR·sin Θ
σ = 16·π·(AWR)2 ·sin2 Θ (5)
λ2

Фигура 6: Еднаква фаза поради еднакви пътища: a+b+c = a’+b’+c’

Фигура 6: Еднаква фаза поради еднакви пътища: a+b+c = a’+b’+c’

Влияние на резонанса

Представата, че металната повърхност действа като огледало за електромагнитните вълни, е само опростено обяснение. Всъщност металната повърхност приема енергията, започва сама да трепти и след това отново излъчва енергията. Насоченото действие се дължи на фазовите разлики между трептенията в отделните точки, възникнали поради разликите във времето на разпространение на полето, падащо под наклонен ъгъл. Токовете, индуцирани от това поле в обикновена метална пластина, създават изключително слаб сигнал в приемника, тъй като многобройните странични листа разпределят енергията на вторичното излъчване. Едва когато двете метални пластини са разположени една спрямо друга под ъгъл 90°, токовете създават по-интензивно поле на вторично излъчване, чиито вълни са синфазни само в посоката, от която идва излъчването.

Подобно на диполните отражатели, размерът на отразяващата повърхност може да влезе в резонанс с дължината на вълната. В посоката на поляризация отразяващата повърхност трябва да има размер поне половината от дължината на вълната. Но! В отражението участват най-малко две повърхности, поради което най-малката резонансна дължина на ъгловия отражател е една цяла дължина на вълната.

Благодарение на резонанса при ширина на ъгловия отражател, равна на една дължина на вълната, може да се измери до четири пъти по-голяма ефективна отражателна площ, отколкото предполагат геометричните му размери. Отражателят може да бъде възбуждан и от висши хармоници. Усилването вследствие на резонанса обаче намалява наполовина с всеки следващ по-висок хармоник. При размер, по-голям от десет дължини на вълната, влияние вече не се наблюдава. Резонансното поведение има и отрицателен ефект: при нечетни кратни на половината дължина на вълната (1,5λ, 2,5λ …) се наблюдава намаляване на ефективната отражателна площ със същите коефициенти.

Триедрални ъглови отражатели

Фигура 7: Ъглов отражател от три квадратни повърхности

Фигура 7: Ъглов отражател от три квадратни повърхности

Тъй като двуповърхнинният (диедрален) ъглов отражател при отклонение на падащите лъчи от равнината, перпендикулярна на ръба, вече не отразява обратно в посоката на радара, най-често се използват триповърхнинни ъглови отражатели. В геометрията те се наричат триедрални.

Триедрален ъглов отражател от квадратни пластини

Тези ъглови отражатели се състоят от три квадратни пластини, заварени една към друга под ъгъл 90°. Проектираната площ вече се състои от три частични площи, които също се изчисляват с формула (1). Само че тази формула трябва да се приложи два пъти за всяка площ, а резултатът участва трикратно.

σ = 12·π·(AWR)2 ·sin2 Θ (6)
λ2

И тази формула е валидна само за триповърхнинни ъглови отражатели, когато те се облъчват от радара от посоката на оста на симетрия („Boresight“). Следователно това е максималната стойност, която може да бъде достигната. На практика обаче в повечето случаи ъгловият отражател ще има значително по-малка ефективна отражателна площ, тъй като изчисленият тук специален случай възниква много рядко.

Фигура 8: Ъглов отражател от три триъгълни повърхности

Фигура 8: Ъглов отражател от три триъгълни повърхности

Триедрален триъгълен ъглов отражател (от триъгълни пластини)

Ъглов отражател с три квадратни повърхности е механично сравнително нестабилен. Поради това отделните повърхности обикновено се намаляват до триъгълна форма, както е показано на фигури 1 и 8. Така значително се намалява и ефективната обратна отражателна площ. За сметка на това ъгловият отражател от триъгълни повърхности има по-голям ъгъл на отваряне. Ефективната обратна отражателна площ на този триъгълен ъглов отражател се изчислява по формулата:

σ = 4·π·a4 където a = дължина на страничните ръбове на трите равнобедрени триъгълника
λ = дължина на вълната на разузнавателния радар
(7)
3·λ2

Такъв ъглов отражател има ъгъл на отваряне почти 40°, преди отразената енергия да спадне под известната от диаграмата на насоченост на антената граница от −3 dB. Поради това до осем такива ъглови отражателя се сглобяват във формата на куб. Така във всяка посока действа поне един отражател.

Геометрично този ъглов отражател се състои от 12 равнобедрени триъгълника. При практическата изработка, като се пренебрегне дебелината на ламарината, се използват три еднакви квадратни пластини, едната от които се разрязва диагонално на две, а втората — диагонално на четири части. След това ъгловият отражател се заварява симетрично от тези седем части (достатъчно е точково заваряване в средата и по ръбовете, но е много важно да се спазват правите ъгли). При дължина на ръба на квадратните пластини 0,5 m този самоделен ъглов отражател в I/J-обхвата има ефективна обратна отражателна площ, надвишаваща повече от петстотин пъти стойността, която би имала малка гребна лодка без този ъглов отражател. Такава цел вече не може да остане незабелязана на радара във вътрешното корабоплаване.