Корелация
Корелацията е метод за сравняване на формите на два сигнала. Тя показва доколко сигналите си съответстват при определено времево отместване. В обработката на сигнали този метод се използва предимно за откриване на известни сигнални образци, за определяне на разлики във времето на разпространение и за откриване на периодични сигнали, скрити в шума. Следователно корелацията е важен метод за анализ във времевата област.
При обработката на радарни сигнали често се сравнява приетият сигнал с известен опорен сигнал. За целта двете форми на сигналите мислено или чрез изчисление се изместват една спрямо друга. При времевото отместване, при което те съвпадат най-добре, се получава максимум на корелационната функция. Този максимум показва времевото закъснение между двата сигнала. При непрекъснатите сигнали сравнението се извършва чрез умножаване на съответните стойности на сигналите и последващо интегриране за разглеждания интервал от време:
(1)
При дискретните или цифровите сигнали съответните стойности на сигналите се умножават една по друга, след което получените произведения се сумират:
(2)
При това τ или съответно m означава времевото отместване между двата сигнала. Колкото по-голямо е съвпадението при определено времево отместване, толкова по-изразен е съответният корелационен максимум.
Когато даден сигнал се сравнява с изместено във времето копие на самия себе си, това се нарича автокорелация. Тя може да се използва например за откриване на повтарящи се компоненти или периодичност в сигнала. Сравняването на два различни сигнала, от друга страна, се нарича взаимна корелация. При радара полученият ехо-сигнал в идеалния случай е закъсняло и отслабено копие на излъчения сигнал. Затова сравнението между действително приетия и излъчения сигнал се извършва чрез взаимна корелация, чиято функция в този идеален случай съответства на изместена и мащабирана автокорелация на излъчения сигнал.
Опорният сигнал обикновено е известен, например като съхранено копие на излъчения радарен сигнал. За изчисляването на корелацията той може също да бъде нормализиран до определена амплитуда или енергия. Обикновената корелационна функция обаче не е ограничена до максимална стойност 1. Едва при подходящо нормализирана корелация степента на съвпадение може да се оценява въз основа на предварително определен диапазон от стойности.
Практическо приложение на корелацията е например съгласуваният филтър, както и измерването на разстоянието с шумов радар. Тъй като ехо-сигналът пристига със закъснение спрямо излъчения сигнал, времето за разпространение на сигнала може да се определи от положението на корелационния максимум. След това по това време може да се изчисли разстоянието до отразяващата радарна цел.
Източник:
- Jonathan Yaakov Stein: ”Digital Signal Processing: A Computer Science Perspective“, Wiley-Interscience, 2000, ISBN 0-471-29546-9, p. 354