www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Откриване на зависнал хеликоптер

При старите аналогови радари беше почти невъзможно зависнал във въздуха хеликоптер да бъде различен от неподвижна цел. Само богатият практически опит на радиолокационния оператор можеше да го наведе на мисълта, че тази допълнителна неподвижна отметка не би трябвало да се намира там и следователно представлява нещо различно от отражение от неподвижен обект. Но по какво всъщност зависналият хеликоптер се различава от неподвижната цел?

Фигура 1. Радиални скорости на различните части на зависнал хеликоптер

Тази графика показва хеликоптер, разгледан отгоре. Изобразен е технически чертеж на хеликоптер от типа на ADAC „Christoph“. Той има четири лопатки на ротора, които се въртят обратно на часовниковата стрелка. Самият хеликоптер няма Доплерова честота, тъй като радиалната му скорост е нула. Лопатките на ротора обаче се движат с много висока скорост. В горната половина на окръжността те се движат към радара и създават максимална положителна Доплерова честота. В долната половина те се отдалечават от радара и създават максимална отрицателна Доплерова честота. Тези три честотни съставки се наслагват и образуват ехосигнала.

Фигура 1. Радиални скорости на различните части на зависнал хеликоптер

Роторът се върти! Макар че хеликоптерът не се движи спрямо земята, в ехосигнала може да бъде измерена много висока fD Доплерова честота. Следователно такъв сигнал има две характерни особености:

  1. Нулева (или много малка) скорост спрямо земята, поради което ехосигналът винаги съдържа честотна съставка без Доплерово отместване:
    frx = ftx
  2. Много висока Доплерова честота, предизвикана от отражението от въртящите се лопатки на ротора (скоростта на краищата на лопатките е почти равна на скоростта на звука):
fD = 600 m/s
λ

При по-старите системи за селекция на движещи се цели възникваше проблем, защото лопатките на ротора се движат едновременно към радара и от него с една и съща по абсолютна стойност радиална скорост. Следователно съществува и трета характерна особеност:

  1. Появяват се две Доплерови честоти с противоположни знаци:
    frx = ftx ± fDoppler
    Тези две Доплерови честоти имат еднаква абсолютна стойност само при зависване. Разликата между тях е мярка за радиалната скорост на хеликоптера.

Освен това радарът, работещ с относително голям период на повторение на импулсите, при всяко излъчване наблюдава само моментна „снимка“ на случайното положение на роторните лопатки. Поради това измерената Доплерова честота се изменя силно от импулс към импулс. Много чувствителните радари (с относително висока работна честота) могат дори да регистрират вибрациите на целия хеликоптер като съществена Доплерова съставка, а турбулентността на горещите газове от двигателя може да се прояви като допълнителни целеви отметки.

Чрез бързото преобразуване на Фурие (FFT) всички тези Доплерови честоти могат да бъдат разпознати като характерен спектър на хеликоптер, така че процесорът за обработка на сигнали създава целева отметка, идентифицирана като хеликоптер. Много чувствителните системи вече могат по изменението на Доплеровата честота във времето да определят дори броя на роторните лопатки и честотата на въртенето им, което позволява да се различи дали става дума за лек или тежък хеликоптер.

Чисто теоретично би било възможно още от един-единствен ехоимпулс да се определят типът на хеликоптера, курсът му (аспектният ъгъл) и неговата скорост.