Интегриране на импулси
Интегрирането на импулси е метод за подобряване на вероятността за откриване на цел чрез съвместна обработка на няколко предавателни импулса от последователни периоди на повторение. Единичен слаб сигнал от целта може да се изгуби в шума, докато чрез обединяването на няколко ехо-сигнала целта може да бъде разграничена по-лесно от шума. За тази цел ехо-сигналите от различни периоди на повторение се обединяват в радарен сигнален процесор. В зависимост от мястото, на което е включен интеграторът на импулси, се различават два вида интегриране:
Няма цел
Фигура 1: Разположение на кохерентния интегратор на импулси
Няма цел
Фигура 1: Разположение на кохерентния интегратор на импулси
филтър
(МЧ усилвател)
интегриране
детектор
устройство
Няма цел
Фигура 1: Разположение на кохерентния интегратор на импулси
- кохерентно интегриране на импулси;
- некохерентно интегриране на импулси.
Кохерентно интегриране на импулси
При кохерентното интегриране на импулси интеграторът (или сигналният процесор) се разполага преди амплитудния детектор, така че фазовото положение на сигналите да може да бъде отчетено при обработката. За да се усилват взаимно ехо-сигналите при сумирането, техните фазови съотношения трябва да се запазят, а възникващите фазови изменения при необходимост да се компенсират. При движещи се цели такива фазови изменения могат да възникнат например вследствие на доплеровата честота. Сигналният процесор разпределя ехо-сигналите от всеки период на повторение на импулсите в отделни клетки по далечина според разстоянието до целта, като размерът на тези клетки зависи от разделителната способност по далечина на радара. След това ехо-сигналите от N периода на повторение се сумират с правилно съгласуване на фазите. След сумирането се извършват амплитудно детектиране и сравнение с прага.
Например при максимална далечина 75 km и разделителна способност по далечина 150 m се получават 75 000/150 = 500 клетки по далечина. В един прост цифров интегратор на импулси за всяка от тези клетки се съхраняват ехо-сигналите от N периода на повторение на импулсите. След това най-старите стойности се заменят с по-нови данни. Така винаги могат да бъдат обработвани съвместно последните N импулса.
В аналоговите сигнални процесори интегрирането се извършва чрез специални филтри (например с потенциални запомнящи електронни лампи). В цифровите радарни сигнални процесори обработката може да се извършва например с помощта на бързо преобразуване на Фурие (FFT), което позволява едновременното анализиране на различни доплерови честоти.
За опростено обяснение на принципа на работа приемаме, че шумът между отделните периоди на повторение не е корелиран и че отделните стойности на шума имат нулева средна стойност и следват гаусово разпределение. Дори след сумирането на сигналите от няколко периода на повторение шумът остава с гаусово разпределение. Докато правилно съгласуваните по фаза ехо-сигнали се усилват взаимно, случайният шум нараства значително по-бавно.
Да приемем, че нивото на сигнала остава постоянно от един период на повторение до следващия (съответстващо на модела на Суърлинг 0 и приблизително на моделите на Суърлинг 1 и 3). При сумиране с правилно съгласуване на фазите амплитудата на полезния сигнал нараства пропорционално на броя N на интегрираните импулси. В идеалния случай отношението сигнал/шум се подобрява N пъти. Съгласно основното уравнение на радиолокацията това подобрение влияе и върху максималната далечина за откриване на целта.
При моделите на Суърлинг 2 и 4 амплитудата на ехо-сигнала се изменя независимо от импулс до импулс. Поради това простото кохерентно сумиране не може да осигури същото усилване от интегрирането, както при ехо-сигнал, който остава стабилен през цялото време на интегриране. В такива случаи некохерентното интегриране на импулси може да бъде по-изгодно.
Некохерентно интегриране на импулси
Няма цел
Фигура 2: Разположение на некохерентния интегратор на импулси
Няма цел
Фигура 2: Разположение на некохерентния интегратор на импулси
филтър
детектор
интегриране
устройство
Няма цел
Фигура 2: Разположение на некохерентния интегратор на импулси
Некохерентният интегратор на импулси се намира след амплитудния детектор. Определението некохерентен означава, че на този етап фазовата информация на ехо-сигнала вече е изгубена. Поради това сигналите вече не могат да се сумират със съгласуване на фазите. Вместо това амплитудите или мощностите на ехо-сигналите от няколко периода на повторение се обединяват преди сравняването с прага. Полученото усилване от интегрирането обикновено е по-малко, отколкото при идеалното кохерентно интегриране.
В по-старите радарни устройства подобен ефект се постигаше чрез продължителността на послесветенето на екрана в съчетание със зрителната инерция на човешкото око. По този начин няколко последователни слаби ехо-сигнала се възприемаха като по-ясно видима отметка на целта.
Друга възможност е така нареченият детектор m от n. При него първо се проверява дали амплитудата на всеки отделен импулс надвишава предварително зададен праг. След това се установява дали в рамките на n периода на повторение целта е открита поне m пъти. Например при детектор 3 от 5 поне три от пет импулса трябва да превишат прага, за да бъде подадено съобщение за открита цел. Тъй като тук се обединяват вече взети единични решения, методът се нарича също двоично интегриране. Този метод е известен и като двупрагов детектор (dual threshold detector), защото се използва както праг за отделните импулси, така и праг за броя на положителните решения.
При цифровата обработка на радарните сигнали некохерентното интегриране може да се извършва и чрез сумираща схема, която събира амплитудите или мощностите на няколко ехо-сигнала. По-старите аналогови радарни устройства често използваха на това място обикновен нискочестотен филтър.