www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Уравнение на радар

Уравнението на радар се използва за представяне на физическите взаимоотношения от излъчваната мощност през разпространението на вълните до приемането. С негова помощ може да се определи мощността Pe на входа на радарния приемник в зависимост от излъчваната мощност PS, разстоянието R и отражателните свойства на обекта σ. При известна чувствителност на приемника може по този начин да се оцени до какъв обхват при дадените обстоятелства целевият обект ще генерира достатъчно силен ехосигнал, за да бъде разпознат от радарното устройство. Така с уравнението на радар може да се оцени оперативната ефективност на радарните инсталации.

Извеждане на уравнението на радар

По-долу първо се приема, че електромагнитните вълни могат да се разпространяват при идеални условия, т.е. без смущаващи влияния.

Изображение 1: Ненасочената плътност на мощността се разпределя върху повърхността на сфера

Изображение 1: Ненасочената плътност на мощността се разпределя върху повърхността на сфера

Когато изотропен излъчвател излъчва високочестотна енергия, тя се разпределя равномерно във всички посоки. Следователно плоскости с еднаква плътност на мощността образуват сфери около излъчвателя. При увеличаване на радиуса на сферата енергията се разпределя върху по-голяма площ (A= 4 π R²) около излъчвателя. Или казано по друг начин: по отношение на една приета площ плътността на мощността S върху площта A намалява с нарастване на разстоянието поради дивергенцията на излъчването.

По този начин за непосочената плътност на мощността Su във ватове на единица площ върху сферата с радиус R1 се получава следната формула:

(1)

  • PS = излъчваща мощност [W]
  • Su = непосочена плътност на мощността
  • R1 = разстояние излъчваща антена – цел [m]

Антенен коефициент

Изображение 2: Антенният коефициент, умножен по несъсредоточената плътност на мощността, дава съсредоточената плътност на мощността

Антенен коефициент

Изображение 2: Антенният коефициент, умножен по несъсредоточената плътност на мощността, дава съсредоточената плътност на мощността

Ако излъчването (при постоянна излъчвателна мощност) се ограничи върху част от повърхността на сферата поради насочеността на антената, в посоката на излъчване се получава увеличение на плътността на мощността. Говори се за коефициент на усилването на антената. За съсредоточената плътност на мощността Sg се получава:

(2)

  • Sg = насочена плътност на мощността [W]
  • Su = ненасочена плътност на мощността
  • G = коефициент на усилването на антената

В действителност радарните антени, разбира се, не са „частично излъчващи” сферични излъчватели, а насочени антени (например параболични антени или антени с фазирана решетка) с антенен коефициент от 30 до 40 dB, което във формулата съответства на коефициент от 1 000 до 10 000.

Засичането на целта зависи не само от плътността на мощността в мястото на целта, но и от ограничението колко от нея действително се отразява в посока към радарната станция. За да може да се определи използваемата отразена мощност, е необходима отражателната повърхност σ. Тази трудно измерима величина зависи от няколко фактора. Така например, на пръв поглед е очевидно, че по-голяма повърхност отразява повече мощност от малка повърхност, или с други думи:

При една и съща полетна позиция един Airbus предлага повече отразяваща повърхност от едномоторен спортен самолет. Освен това повърхността на отражение зависи силно от формата, състоянието на повърхността и използваните материали.

Ако обобщим казаното дотук, отразената мощност Pr (в точката на пристигане) се получава от плътността на мощността Su, антенния коефициент на усилване G и много променливата повърхност на отражение σ :

Изображение 3: Връзка между формули (3) и (4)

Изображение 3: Връзка между формули (3) и (4)

(3)

  • Pr = отразена мощност [W]
  • σ = повърхност на отражение [m²]

Опростено казано, една цел може да се разглежда като излъчвател въз основа на отразената мощност. Отразената мощност Pr тогава се превръща в излъчена мощност.

Тъй като при обратния път на ехото важат същите условия като при отиване, за плътността на мощността в мястото на приемане Se се получава:

(4)

  • Se = плътност на мощността в мястото на приемане
  • Pr = отразена мощност [W]
  • R2 = разстояние цел – приемателна антена [m]

При радарната антена приемната мощност Pe зависи от плътността на мощността Se в мястото на приемане и от ефективната антенна площ AW.

Pe = Se · AW

(5)

  • Pe = мощност на приемане в точката на приемане
  • Se = плътност на мощността в точката на приемане
  • AW = ефективна площ на антената (апертура)

Ефективната площ на антената се определя от факта, че антената не работи без загуби, т.е. геометричните размери не са изцяло на разположение като площ за приемане. Обикновено ефективността на една антена е с фактор 0,6 до 0,7 (фактор Ka) по-малка, отколкото предполагат геометричните размери.

За ефективната антенна площ важи:

AW = A · Ka

(6)

  • AW = ефективна площ на антената (апертура) [m²]
  • A = геометрична антенна площ [m²]
  • Ka = съответният типичен за антената коефициент на загуба

Оттук се получава за мощността Pe в мястото на приемане:

Досега при извеждането на формулите изходящият и входящият път бяха разглеждани отделно. В следващата стъпка двата пътя се обединяват и тъй като разстояниетоe R1 (антена – цел) е равно на R2 (цел – антена), това се отчита в следващата стъпка.

Formel (9)

(9)

Друго уравнение, което няма да бъде извеждано тук, свързва антенния коефициент на усилване G с използваната дължина на вълната λ.

Formel (10)

(10)

Преобразуването към антенната площ A · Ka и подстановяването в уравнение (9) дава:

(11)

След преобразуването към обхвата R се получава класическата форма на уравнението на радар:

Formel (12): Die Reichweite eines Radargerätes ist gleich der vierten Wurzel aus dem Bruch mit dem Zähler das Produkt aus der Sendeleistung (Ps), dem Quadrat des Antennengewinns (G),dem Quadrat der Wellenlänge (λ) und der effektiven Reflexionsfläche (σ). Im Nenner steht das Produkt aus der Empfangsleistung (P e min) (Klammer auf...) 4 π(... Klammer zu) hoch drei.

(12)

При извеждането на уравнението на радар са взети предвид всички величини, които оказват влияние върху необезпокояваното разпространение на вълните на радарните сигнали. Освен това са илюстрирани зависимостите между величините и накрая са обобщени в класическото уравнение на радар.

Освен този теоретичен подход, уравнението на радар може да се приложи и на практика, например за определяне на ефективността на радарните системи. За тези разширени разглеждания обаче формата на класическото уравнение на радар все още не е подходяща. Необходими са някои допълнителни съображения.

По отношение на конкретна радарна система повечето величини (Ps, G, σ) могат да се разглеждат като константи, тъй като те са променливи данни на устройството само в малки диапазони. От друга страна, ефективната отразяваща повърхност σ представлява трудно уловима величина и затова най-често се приема с практико-ориентираната стойност 1 m².

При това условие интерес представлява приемната мощностPe, която предизвиква едва доловим ехосигнал в радарния приемник. Тази приемна мощност се нарича PE min. По-малките приемни мощности са неизползваеми, тъй като се губят в шума на приемника. Вмъкването на PE min в уравнението на радар позволява да се определи с уравнението теоретичната максимална обхват Rmax.

(13)

Практическо приложение на уравнението на радар е определянето на мощностните характеристики на определени радарни системи с цел сравняване и оценка на системите.

Фактори, влияещи върху обхвата на радарна система

Всички разсъждения във връзка с уравнението на радар досега са правени при предпоставката, че електромагнитните вълни могат да се разпространяват при идеални условия. Математическото описание на антенния коефициент на усилване също се основава на опростен модел. На практика обаче възникват редица загуби, които не могат да бъдат пренебрегнати, тъй като те донякъде значително намаляват ефективността на радарната система.

За тази цел първо уравнението на радар се разширява с (общия) коефициент на загуба Lges. Тъй като тези загуби намаляват обхвата, този фактор се появява в знаменателя:

Formel (14)

(14)

Този фактор обобщава, наред с другото, следните видове загуби, посочени като пример:

Вътрешните загуби от затихване в устройството възникват главно във високочестотни компоненти като кух вълновод, филтри, но също и чрез радиокупола. Този вид загуби, по отношение на дадена радарна система, е относително постоянен по своята стойност и също така лесно определяем (измерим).

Като постоянен фактор трябва да се споменат още атмосферното затихване и отраженията от земната повърхност.
Различни фактори на загуба в радарната система

Разглеждане на приемателната мощност

Размерът на минималната възможна входна мощност може да бъде определен лесно като сравнително измерване, но обикновено се използва разбивка чрез съотношение сигнал/шум и величината на шума като мощност на шума на входа на приемника. Ехосигналът трябва да бъде по-голям от нивото на шума с дадено съотношение сигнал/шум, за да може да бъде разпознат като сигнал от целта. Граничният случай е, когато те са равни.

Formel (15)

(15)

  • k = 1,38·10-23 J/K, (константа на Болцман)
  • T = абсолютна температура в келвини
  • Bw = честотна лента на приемника

На практика обаче се изисква минимално съотношение сигнал/шум, т.е. ехосигналът трябва да бъде по-голям от шума с фактора на съотношението сигнал/шум. В уравнение PEmin се замества с уравнение (15) и допълнително се въвежда минималното съотношение сигнал/шум (S/N)min:

Formel (16)

(16)

Широчината на лентата на приемника Bw трябва да бъде избрана възможно най-малка, но все пак достатъчно голяма, за да позволи предаване на ехоимпулсите с минимално изкривяване. В радарната техника често се използва критерият на Рейли, който определя, че оптималната ширина на лентата на един прост правоъгълен импулс е равна на обратната стойност на неговата продължителност (Bw=1/τ).

Formel (16)

(17)

По този начин получаваме окончателната форма на уравнението на радар за импулсен радар. Интересното в тази форма е, че типичните за устройството параметри (Ps·τ) съответстват на количество енергия.

При радарни устройства с внутриимпулсна модулация и импулсна компресия ширината на лентата на приемника трябва да се изчисли спрямо продължителността на компресирания импулс. Така би могло да се предположи, че тук също може да се използва компресираната продължителност на импулса. Но тогава в числителя трябва да се включи и коефициентът на импулсна компресия, защото при импулсната компресия многото малки подимпулси се сумират кохерентно, но шума е некохерентен и следователно не може да се сумира в същата степен.

Между другото, умножението на продължителността на компресирания импулс на излъчване по степента на импулсна компресия технически много прилича на кохерентната импулсна интеграция, което означава, че максималният обхват може да бъде увеличен и чрез импулсна интеграция.

Влияние на земната повърхност

Изображение 4: Многопътен прием чрез отражение от земната повърхност

Многопътен прием

Изображение 4: Многопътен прием чрез отражение от земната повърхност

Разширена, но вече неизползвана форма на уравнението на радар отчита допълнителни фактори, като влиянието на земната повърхност, и разбива чувствителността на приемника (фактор на шума), ъгъла на покритие на местоположението (фактор със синусоидални функции) и атмосферното затихване (фактор с експоненциална функция).

Formel (18)

(18)

В тази формула, в допълнение към вече известните величини, означават:

  • Kα = фактор на загуба вместо Lges.
  • Az = ефективна отразяваща повърхност вместо σ
  • ti = продължителност на импулса
  • nR = шумов коефициент на приемника
  • d = коефициент на различимост на устройството за наблюдение
  • Re = начално разстояние на затихващата среда
  • γ = ъгъл на височина на целта
  • K = константа на Болцман
  • T0 = абсолютна стандартна температура от 290 K
  • γ = ъгъл на излъчване
  • δR = разлика в разстоянието с повишен коефициент на затихване
  • hm = средна височина на антената

Фактът, че формулата вече не се използва в този вид, се дължи на обстоятелството, че описаното в нея влияние на земната повърхност е съобразено с радарни устройства в VHF-диапазона, които днес вече не се използват в Европа и САЩ.