www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Измерване на динамичния обхват на приемника

оттук нататък
претоварване
гранична
чувствителност

Фигура 1: Така наречената калибрационна крива на приемника: изходният сигнал (ос Y) в зависимост от входната мощност (ос X). Разликата между точката на претоварване и точката на граничната чувствителност е динамичният обхват на приемника в децибели (тук: 118 - 83 = 35 dB).

оттук нататък
претоварване
гранична
чувствителност

Фигура 1: Така наречената калибрационна крива на приемника: изходният сигнал (ос Y) в зависимост от входната мощност (ос X). Разликата между точката на претоварване и точката на граничната чувствителност е динамичният обхват на приемника в децибели (тук: 118 - 83 = 35 dB).

Измерване на динамичния обхват на приемника

Измерването на динамичния обхват на приемника е от голямо значение за оценката на работните характеристики на радара. Влиянието на динамичния обхват на приемника върху далечината на действие на радара обаче обикновено се подценява. Винаги трябва да се има предвид, че приемникът не може да различава смущенията от ехо-сигнала. Следователно той винаги приема едновременно шума, смущението (например от неподвижни цели или морското вълнение) и ехо-сигнала. Амплитудите на тези сигнали се сумират на входа на приемника и така той бързо достига до ограничаване. Ограничаването винаги означава, че горната част от сумата на тези сигнали над определено ниво се отрязва. Това означава, че по-малкият от входните сигнали се губи. В повечето случаи това е ехо-сигналът.

За измерване на динамичния обхват на приемника се използва същата измервателна схема, както при измерването на чувствителността на приемника.

към антената
променлив
атенюатор
0 … −120 dB
насочен
съединител
−31,5dB
Дуплексер
Приемник
Предавател
Синхронизиращи
импулси

Фигура 2: Измервателна схема за MDS; затихванията в насочения съединител, съединителите и кабела тук могат да бъдат пренебрегнати.

към антената
променлив
атенюатор
0 … −120 dB
насочен
съединител
−31,5dB
Дуплексер
Приемник
Предавател
Синхронизиращи
импулси

Фигура 2: Измервателна схема за MDS; затихванията в насочения съединител, съединителите и кабела тук могат да бъдат пренебрегнати.

към антената
променлив
атенюатор
0 … −120 dB
насочен
съединител
−31,5dB
Дуплексер
Приемник
Предавател
Синхронизиращи
импулси

Фигура 2: Измервателна схема за MDS; затихванията в насочения съединител, съединителите и кабела тук могат да бъдат пренебрегнати. (интерактивно изображение)

С тази измервателна схема трябва да се извършат няколко измервания (най-малко две) с различни входни мощности, за да се получи крива на чувствителността като тази на фигура 1. Процедурата се състои в измерване на показаната амплитуда на изпитвателния сигнал (на A-индикатора или на допълнително свързан осцилоскоп) като функция на зададеното на атенюатора затихване (представляващо високочестотната мощност на входа на приемника). За всяко отделно измерване зададената стойност на затихването (dB) на атенюатора се нанася по оста X. Съответната амплитуда на изпитвателния сигнал във волтове се нанася по оста Y. Пресечната точка на двете стойности определя една измервателна точка в диаграмата. Голям брой такива измервателни точки образуват калибрационната крива на приемника. От тази крива може да се определи динамичното поведение на приемника.

Ако за всички измервателни стойности се използва една и съща измервателна схема, загубите в съединителите и измервателния кабел тук нямат толкова голямо влияние. Динамичният обхват на приемника е разликата в децибели между долната и горната точка на пречупване на кривата. За резултата няма значение дали тази крива е изместена с около 6 dB наляво или надясно. Едва когато в измервателната схема бъдат направени промени, например ако бъдат добавени допълнителни атенюатори с фиксирана стойност, тези корекции също трябва да бъдат отчетени, както при измерването на чувствителността.

От два радарни приемника с еднаква гранична чувствителност по-добър е този, който има по-полегата крива, тоест по-голям динамичен обхват. Радарният техник обаче не може да влияе върху този динамичен обхват на приемника чрез настройки на радара. Настройки, които променят динамичния обхват на приемника, могат да се извършват само в лабораторни условия. Обикновено това е възможно само директно при производителя или в специализирани сервизи.

Съществуват и комплекти измервателна апаратура, които определят тази калибрационна крива на приемника автоматично и с компютърно управление. Това е значително по-бързо, но резултатът е същият. Преди всичко, при измервателната схема могат да бъдат допуснати същите грешки, както при ръчното измерване. Тъй като предавателят е изключен, автоматичното следене на честотата не работи. Промените на температурата в приемника също променят неговите честотни характеристики. Затова за това измерване трябва да се предвиди достатъчно време, а работната честота на генератора на сигнали трябва да се поддържа съобразно леко изменената резонансна честота на приемника (или обратно).