Измерване на чувствителността на приемника
Изображение 1. Осцилограма при измерване на граничната чувствителност на аналоговия приемник
Изображение 1. Осцилограма при измерване на граничната чувствителност на аналоговия приемник
Измерване на чувствителността на приемника
Измерването на чувствителността на приемника се състои в определяне на минималния откриваем сигнал (MDS, Minimum Detectable Signal, или Minimum Discernible Signal) – минималната мощност на сигнала на входа на приемника на радиолокатора, при която все още е възможно откриването на целта. Измерваната величина се отнася към основните параметри, характеризиращи функционалните възможности на радиолокатора.
Измерване в аналогови приемници
При такива измервания се използва калибриран генератор на високочестотни сигнали, осигуряващ формирането на сигнали с различни видове модулация. Като допълнително измервателно средство се използва осцилограф.
Редът на измерване е следният. С помощта на подходящ генератор се формират високочестотни импулси, следващи с честота, съответстваща на честотата на повторение на импулсите на оценяваната радиолокационна станция. Мощността е 1 мВт (0 дБм). Тези импулси се подават в приемния тракт чрез управляем атенюатор. От изхода на приемника видеосигналите се подават към осцилографа. С помощта на управляем атенюатор високочестотните сигнали се отслабват, докато амплитудата на видеосигнала, наблюдаван на екрана на осцилографа, стане с 3 dB по-висока от нивото на шума (Изображение 1). Въпреки това трябва да се внимава! Нивото от 3 dB се отнася до мощността, а на осцилографа може да се наблюдава и измерва нивото на напрежението. Може да се помисли, че удвояването на мощността (3 dB) ще означава четирикратно увеличение на напрежението (6 dB). По принцип това е така, но не забравяйте, че в този случай ни интересува съотношението на напреженията. Нивото на шума на екрана на осцилографа също се оценява по напрежението. Удвояването на коефициента 0,707 е 2 × 0,707. По този начин управляемият атенюатор се регулира, докато не се достигне съотношение сигнал/шум по амплитуда приблизително 2:1. Стойностите на затихването, внесени от елементите на измервателната установка (кабели, конектори, насочени разклонители), се добавят към стойността, отчетена по индикатора (скалата) на управляемия атенюатор. Получената в резултат стойност е граничната чувствителност (MDS) на тествания приемник.
ВЧ импулси
0 дБм
атенюатор
0 … -120 дБ.
раз-
клонител
перекл.
под тест
затор
Изображение 2. Схема за измерване на чувствителността; трябва да се отчитат загубите, причинени от насочения разклонител, съединителите и кабела
антената
затор
Изображение 2. Схема за измерване на чувствителността; трябва да се отчитат загубите, причинени от насочения разклонител, съединителите и кабела
антената
затор
Изображение 2. Схема за измерване на чувствителността; трябва да се отчитат загубите, причинени от насочения разклонител, съединителите и кабела (интерактивно изображение)
За измервателната установка, схемата на която е показана на изображението 2, допълнително трябва да се отчитат затихванията, внесени от кабела и двата конектора. Такива параметри се измерват с помощта на калибрационна лаборатория. За разглеждания пример те имат стойности −5 дБ за кабела и по −0,5 дБ за конекторите. По този начин, ако на скалата на атенюатора се отчита стойност −100 dB, то на входа на приемника постъпва сигнал с ниво само −106 dBm!
Тъй като амплитудата на шума се променя непрекъснато, за точно измерване на чувствителността се определя визуално средното ниво на шума. След това чрез регулиране на управляемия атенюатор се постига ниво на сигнала, което е два пъти по-високо от средното ниво на шума.
Измерване в цифрови приемници
В радиолокатори с цифрови приемници измерването на чувствителността на приемника може да се извърши с помощта на вътрешна процедура, изпълнявана в интервала на покой на работния цикъл на радиолокатора. Това може да бъде, например, времето, през което фазовият превключвател на фазираната антенна решетка се пренастройва, за да промени посоката на излъчване/приемане. По своята същност тази вътрешна процедура съответства на процедурата за измерване в аналоговия приемник.
Измерването на чувствителността на приемника може да се извърши и с помощта на средства от специални лаборатории. При това се използват различни измервателни инструменти, които могат да имитират сигналите на предавателя с необходимото закъснение. Имитираните сигнали, следователно, се отразяват на индикатора на необходимата дистанция (извън обхвата на работа на времево автоматично регулиране на усилването.
При активни фазирани антени тази процедура трябва да се извърши на всеки отделен предавателен/приемателен модул. Това може да се направи в лабораторни условия при ремонт или в експлоатационни условия в рамките на вградена тестова рутина (BITE). По време на това измерване обаче трябва да се има предвид, че чувствителността на отделния приемник трябва да е значително по-лоша от чувствителността на цялата система. Причината за това е, че ехо сигналите се сумират кохерентно, но шума е некохерентен и затова не може да се сумира в същата степен.