Кохерентно откриване на промени
Фигура 1: SAR изображение от по-ранен момент
Фигура 2: CCD изображение с откритите разлики
Мултитемпорален анализ на кохерентността на SAR данни
В радар със синтезирана апертура може да се извърши така нареченият мултитемпорален анализ на кохерентността на SAR данни (на английски: Coherent Change Detection, CCD). Това изисква прецизно съхраняване на необработените данни, точно обработване на изображенията и прецизни изчисления. Методът се използва за граждански и военни цели и представлява мощна техника за откриване на промени по земната повърхност. С него могат да бъдат открити дори най-малките изменения по земната повърхност. Пример за гражданско приложение е оценяването на щетите от бури в горите или на пораженията от щормови наводнения по крайбрежията.
Принцип на действие
Методът наподобява познатата игра за откриване на разлики между изображения: разглеждат се оригинално изображение и негово изменено копие, като трябва да бъдат открити всички промени. Последната разлика често остава незабелязана и тогава помага само технически метод: двете изображения се наслагват едно върху друго, вследствие на което разликите се открояват по-добре. Това обаче всъщност е само методът Magnitude Change Detection, който при оптично заснето изображение работи само когато условията на осветяване в двете изображения са еднакви.
При радара условията на осветяване винаги са съпоставими. При кохерентното откриване на промени двете радарни изображения се сравняват по амплитуда и фазово положение. (Под кохерентност в радиолокацията винаги се разбира постоянна фазова връзка спрямо опорно трептение.) Следователно източникът на данни се намира в такава точка от веригата за обработка на радарния сигнал, в която фазовата информация все още не е изгубена, тоест преди демодулацията. По този начин могат да бъдат открити много по-малки промени. Методът Magnitude Change Detection също е възможен при SAR, но едва след демодулацията. (Виж интегриране на импулси)
В изображението, изчислено от SAR, могат да се разпознаят дори следите от превозни средства в местността, само защото тревните стъбла на поляната са полегнали в определена посока, тоест в посоката на движение. Във военното приложение методът е полезен, защото открива примитивни маскировки. Ако внезапно се появи дърво, което преди два дни не е било там, очевидно някой се опитва да скрие нещо на това място. Такива значителни промени се подчертават в изображението със сигнален цвят, червен или син. Червеното означава, че даден обект е изчезнал спрямо първото изображение, а синьото означава, че е добавен нов обект.
Изчисляване на изображението
Изображението не се сравнява само пиксел по пиксел чрез взаимна корелация, а стойността на всеки пиксел се разглежда спрямо неговото обкръжение, тоест спрямо средната стойност на малка област, например 3×3 пиксела. За всяка от тези области се изчислява кохерентност γ, която показва колко точно тази област от едното изображение съвпада със съответната област от следващото изображение. Ако γ = 1, има пълно съвпадение. При γ = 0 не би имало дори случайно съвпадение. Когато отклонението надвиши определена стойност, например при γ < 0,9, се извършва промяна на цвета.
Например следата от превозно средство върху тревна площ би останала видима дори след няколко дни и би предизвикала промяна приблизително в диапазона γ = 0,96 … 0,98. При тревна площ вследствие на полягването на тревните стъбла може да се измери малка промяна на разстоянието от порядъка на няколко сантиметра. Следователно амплитудата на ехо-сигнала почти не се променя, но фазовото положение е напълно различно. Така изображение, което сравнява само амплитудите, тоест използва некохерентен метод, не би открило нищо. Изображение, което нормализира амплитудите и показва само тази фазова разлика, би подчертало особено ясно такива следи от превозни средства. Такова изображение обаче би изглеждало доста зашумено и би предизвиквало множество фалшиви тревоги, тъй като например вятърът също влияе върху положението на листата или тревните стъбла. Затова амплитудата и фазата трябва да се сравняват едновременно, за да се получи изображение на промяната с възможно най-висок контраст. И за такова изображение могат да бъдат зададени прагови стойности и да се изчислят типични за радара параметри, като вероятност за откриване и честота на фалшивите тревоги (или вероятност за фалшива тревога).