Радар със синтезирана апертура
Изображение 1. Радарна картина (изображение) на кораба, формирана с помощта на процесора за обратно синтезирана апертура на радара Ocean Master
Радар със синтезирана апертура
Радар със синтезирана апертура (англ. Synthetic Aperture Radar, SAR) представлява бордова кохерентна радарна система за страничен обзор, обикновено авиационна или космическа, в която движението на платформата се използва за електронно моделиране на изключително голяма апертура. С помощта на такива радари се получават радарни изображения с висока разделителна способност при дистанционно сондиране. Същността на метода за синтезиране на апертурата се състои в това, че радиолокационните данни, получени във всеки отделен период на сондиране, се съхраняват заедно с данните за местоположението на платформата, съответстващи на тези периоди. Всички тези данни се съхраняват в рамките на определен интервал от време. Разстоянието, на което платформата се премества през този интервал, определя размера на синтезираната апертура. В края на интервала получените данни се обработват заедно, сякаш са получени с помощта на антенна решетка, елементите на която съответстват на положенията на платформата с радара по време на всеки от периодите на сондиране. При обработката се отчитат доплеровите честотни сдвигове, които ще бъдат различни за различните взаимни положения на радара и целта във всеки период на сондиране. По този начин се постига много по-висока разделителна способност на радарното изображение, отколкото при радар със същата антена при използване на реална апертура.
Как функционира радар със синтезирана апертура?
Изображение 2. Разширяване на лъча на синтезираната апертура
синтезираната апертура
Изображение 2. Разширяване на лъча на синтезираната апертура
Принципът на действие на радара със синтезирана апертура (Изображение 2) е сходен с принципа на действие на радара с фазирана антенна решетка. Разликата се състои в това, че вместо отделни антенни елементи на фазираната решетка в този случай се използва само една антена, но с обединяване на информацията от нейния изход в различни моменти от времето и, вследствие на движението на платформата, в различни точки на пространството.
В процесора на радара със синтезирана апертура се съхраняват всички ехо-сигнали (под формата на амплитуди и фази), приети през интервала от време T, който съответства на придвижването на платформата от точка А до точка D. Благодарение на това става възможно да се формира сигнал, подобен на този, който би могъл да бъде получен с помощта на антена с дължина на апертурата v · T, където v е скоростта на движение на платформата. По този начин се синтезира апертура със значителна дължина, която не съществува в реалността. Оттук идва и наименованието на радарите от този тип. С увеличаването на времето T синтезираната апертура също се увеличава по дължина и, следователно, се постига все по-висока ъглова (напречна) разделителна способност.
Веднага щом целта (например кораб) попадне в лъча на радиолокатора, започват да се записват приетите отразени сигнали за всеки сондиращ импулс. Платформата с радара продължава да се движи и ехо-сигналите се записват, докато целта се намира в лъча на антената. Точката, в която, при дадено положение на платформата, целта след известно време излиза от зрителното поле на радара, определя дължината на синтезираната (моделирана) апертура на антената. Разширяващата се синтезирана ширина на лъча в съчетание с увеличеното време на пребиваване на целта в лъча при увеличаване на обхвата се уравновесяват взаимно, така че разделителната способност остава постоянна по цялата лента.
Потенциалната разделителна способност в тангенциална посока не зависи от разстоянието до целта и дължината на вълната и се определя само от половината от размера на отвора на реалната антена.
Задължителните изисквания за реализация на метода за синтезиране на апертурата са:
- стабилен по честота, напълно кохерентен предавател;
- ефективен и мощен радар-процесор;
- точна информация за траекторията на полета на платформата и нейната скорост.
Изображение 3. Принцип на действие на радар с синтезирана апертура
Изображение 3. Принцип на действие на радар с синтезирана апертура
Изображение 3. Принцип на действие на радар с синтезирана апертура
С помощта на този метод разработчиците на радиолокатори могат да постигнат такива стойности на разделителната способност, за постигането на които с помощта на обичайните методи биха били необходими антени, по размери надвишаващи самолетите.
Радар със синтезирана апертура беше използван на борда на космически кораб по време на радарната топографска мисия (англ. Shuttle Radar Topography Mission, SRTM).
Наред с радарите със синтезирана апертура се използват и радари с обратна (инверсна) синтезирана апертура (англ. Inverse Synthetic Aperture Radar, ISAR). В този случай за формиране на синтезираната апертура се използва преместване (или въртене) не на платформата с радара, а на самата цел. Радиолокаторите с обратна синтезирана апертура играят важна роля във функционирането на морските патрулни разузнавателни самолети за формиране на радиолокационни изображения, осигуряващи разпознаване на цели.
Изкривявания на наклоненото разстояние
Изкривяванията на наклоненото разстояние възникват поради факта, че в радара се измерват наклонените разстояния до обектите, а не реалните разстояния между тях в равнината на земята. Това води до промяна в мащаба на изображението, който се променя от близката граница към далечната.
Изображение 4. Изкривяване „съкращаване“ (англ. Foreshortening)
- Съкращаването възниква в случаите, когато лъчът на радара достига основата на висок елемент, наклонен към радара (например планина), преди да достигне върха. Тъй като в радара разстоянието се измерва по наклонена дистанция, наклонът на обекта (от точка a до точка b) на радарното изображение ще изглежда сгъстен, а дължината на наклона ще се изобразява неправилно (от точка a' до точка b').
Изображение 5. Изкривяване „преместване“ (англ. Layover)
- Преместването се случва в случаите, когато лъчът на радара достигне върха на висок обект (точка b), преди да достигне основата (точка a) на този обект. Отразеният сигнал от върха на обекта ще бъде получен по-рано от сигнала, отразен от долната част. В резултат на това на радарното изображение горната и долната част на обекта си разменят местата (сега обектът се простира от точка b' до точка a').
Bild 6: Schattenwurf
- Ефектът на засенчване на едни елементи на целта от други се усилва с увеличаване на ъгъла на падане θ, подобно на това как сенките ни се удължават при залез слънце.
Тези изкривявания се дължат на известни геометрични закони и могат да бъдат коригирани при обработката на изображенията. Този метод се нарича ортометрична корекция или корекция на терена.
SAR-изображения на Луната
Големият радар TIRA на Института „Фраунхофер“ за физика на високите честоти и радарна техника FHR използва собственото движение на Земята и Луната за създаване на синтетична апертура, която на практика има дължина, близка до диаметъра на Земята. По този начин радарът може да картографира цялата видима повърхност на Луната с разделителна способност от около 20 метра.


