Спътникова алтиметрия
осветена
от импулса
Изображение 1: Взаимодействие на импулс с продължителност τ с гладка повърхност.
осветена
от импулса
Изображение 1: Взаимодействие на импулс с продължителност τ с гладка повърхност.
Спътникова алтиметрия
Спътниковият радарен висотомер (алтиметър) трябва да измерва точно разстоянието, но само за по същество равнинна повърхност, ориентирана ортогонално на линията на видимост на радара. Следователно висотомерите за наблюдение на океана имат малък прозорец на обхвата, чието положение проследява закъснението и силата на отражението на повърхността. Висотомерът измерва времето за обиколка на електромагнитните вълни и тяхното фазово изместване. Докато електромагнитните вълни преминават през атмосферата, те могат да бъдат забавени от водни пари или йонизация. След като тези явления се коригират, крайната далечина R се оценява в рамките на ± 2 cm. Предаденият импулс обаче е подложен на значителни промени по време на отражението. Това се дължи на изкривяването на обема на импулса с няколко метра, така че предаденият импулс не може да се отрази равномерно върху номинално равна плоска повърхност.
След време на протичане R/c0, отразяващата повърхност се достига от импулса в една точка. Предаденият импулс се отразява първо от област, която може да бъде много по-малка от площта, осветявана от антената. По време на сгъстената дължина на импулса τ площта, осветена от импулса, се увеличава до кръгла площ. След това в средата на кръглата област се появява дупка: отражението е завършено в средата, но по краищата на диаграма на насочено действие (поради ъгъла те имат по-голям обхват на наклона) предаденият импулс все още не е достигнал до земната повърхност. Осветената област прилича на обръч. Докато отразяващата повърхност се увеличава, се увеличава и приетата мощност – това е предният ръб на приетия импулс (това се случва до времето (R/c0) + τ). Ако възникне дупка, тогава отразяващата повърхност е относително постоянна – това е върхът на импулса.
На изображението съотношението между дължината на компресирания импулс и диаметъра на обръча не е нарисувано в мащаб. За висотомер на орбита от 1 000 km широчината на лъча с половин мощност от 0,32 градуса би довела до следа с диаметър 2,8 km. Следователно компресиран импулс с дължина около 3 наносекунди води до отразен импулс с дължина над 26 наносекунди. На практика повърхността на земята или на морето е по-скоро грапава, отколкото плоска. Краищата на импулсите са още по-сплескани. Затова при измерването се използва точно точката, в която нарастващият ръб на ехосигнала навлиза във върха на импулса (R/c0 + τ).
В резултат на случайното разпределение на лицата на океанските вълни във всеки един момент всеки обратен сигнал е много зашумен, но осредняването на до 1 000 последователни ехоимпулса може да намали това. Повърхността на океана има значителна височина на вълните, по-малка от 20 m. Радарното обратно разсейване е предимно огледално, с обхват до 20 dB. Висотомерът може да осредни ефекта на океанските вълни. Този параметър се нарича значителна височина на вълните (Significant Wave Height, SWH).