Радиолокационно уравнение за метеорологичен радар
Представянето на радиолокационното уравнение в този раздел предполага познаване на извеждането на основното радиолокационно уравнение от раздела „Основи на радиолокацията“. Нека още веднъж си припомним уравнението във вида, при който приеманата мощност се разглежда като функция на всички останали параметри:
където
Pe = приета мощност
Ps = мощност на предавателя
G = усилване на антената
σ = ефективна отразяваща повърхност
λ = дължина на вълната на предавателя
R = разстояние до отразяващия обект(1)
Това радиолокационно уравнение разглежда точкова цел, т.е. цел, чиито размери са много по-малки от импулсния обем на радара. Метеорологичните радиолокационни системи работят по сходен, почти същия принцип като първичните радари за наблюдение на въздушното пространство. Най-съществената разлика между ефективната отразяваща повърхност σ на летателен апарат и тази на метеорологично явление е, че дори и най-малкият дъждовен облак има значително по-големи геометрични размери от най-големия самолет (макар че за радиочестотите облакът е „полупрозрачен“). Нека разгледаме как се формира ефективната отразяваща повърхност на област с валежи.
При дъжд всяка отделна дъждовна капка е много по-малка от дължината на вълната на радара. Затова ефективната отразяваща повърхност се определя по формулата за разсейване на Релей:
;
където
D = диаметър на дъждовната капка
ε = комплексна относителна диелектрична проницаемост.(2)
За обратното разсейване е определящ диелектричният фактор |K|2, който се изчислява от ε. За честотните обхвати от L до X стойността му е приблизително 0,93 за вода и около 0,2 за лед. Тези стойности зависят между другото от честотата и температурата.
Но радарът не открива една единствена дъждовна капка, а определен брой такива в единица обем, в случая в 1 m3.
където Z означава рефлективност, а η е рефлективността на единица обем.
Фигура 1: Импулсен обем
Ако дъждовните капки изпълват целия импулсен обем на главния лъч на антенната диаграма, тогава този обем има размер:
където
φ = вертикален ъгъл на отваряне на антенната диаграма
θ = хоризонтален ъгъл на отваряне
R = разстояние до радара
c0 = скорост на светлината
τ = продължителност на предавания импулс(4)
Нека си припомним радиолокационното уравнение за точкови цели от раздела „Основи на радиолокацията”. Заместваме ефективната отразяваща повърхност в уравнението с изведените по-горе формули:
(5)
Колко голямо е практическото влияние на стойностите |K|2 може да се види на изображение от метеорологичен радар. На голяма височина, при ниските температури, започва снеговалеж. Сухият сняг има много малка ефективна отразяваща повърхност. Докато снежинките се спускат към по-топлите въздушни слоеве, те започват да се топят. Снегът първоначално става мокър и рефлективността рязко се увеличава.
В по-ниските и по-топли слоеве остават само водни капки. Ефективната отразяваща повърхност отново намалява, но скоростта на падането им се увеличава. Този ефект предизвиква зависима от височината ярка лента, така наречения „bright band“, върху екрана на радара.
Фигура 2: Размер на импулсния обем в зависимост от разстоянието
По този начин изведохме принципната разлика между основното радиолокационно уравнение за обзорни радари и това за метеорологични радари.
Тази форма обаче все още не е подходяща за практическо приложение при метеорологичните радари. Тук тя не се разглежда от гледна точка на метеоролог, а от гледна точка на радиолокационен техник, работещ с обзорни радари. Ако тази формула отново се преобразува по отношение на обсега R, както се използва при обзорните радари, ще се види, че при изчисляването на обсега вече не се използва четвърти корен, а само квадратен корен. Защо?
Обемът нараства пропорционално на квадрата на разстоянието! При една и съща плътност в този обем попадат много повече отразяващи дъждовни капки, поради което се отразява много повече енергия, отколкото ако става въпрос само за една точкова цел (например самолет). Вместо максималният обсег да зависи от четвъртия корен на параметрите на обзорния радар, при метеорологичния радар той зависи от квадратния корен!
Вместо максималният обсег да зависи от четвъртия корен на параметрите на обзорния радар, при метеорологичния радар той зависи от квадратния корен!
Но коя формула всъщност се използва при метеорологичния радар?
Нека си припомним основния принцип: метеорологичният радар трябва да измерва величината на ехосигнала. Следователно ехосигналът трябва да бъде функция от вида, размера и броя на метеорологичните частици в единица обем. Индивидуалните параметри на самия радар се обединяват в константа k, тъй като по време на метеорологичните наблюдения те не би трябвало да се променят:
където
Pe = мощност на ехосигнала
Ps = мощност на предавателя
k = специфичен за типа радар коефициент, характеризиращ радиолокационната система
λ = дължина на вълната на радарния предавател
ε = тук, за опростяване, диелектричният фактор |K|2 на разсейващите частици
N = брой на валежните/облачните частици
D = диаметър на валежните/облачните частици (6)
Диелектричният фактор |K|2, означен в това опростено уравнение с ε, зависи от физичните свойства на разсейващите частици (валежни или облачни частици). Стойността му може да бъде около 0,2 за лед и приблизително 0,93 за дъждовни капки.
Големият проблем при метеорологичния радар е, че това уравнение съдържа три неизвестни величини (ε, N, D). Те не могат да бъдат определени еднозначно само от измерената приета мощност. Затова софтуерът трябва да използва допълнителни допускания за свойствата на валежните частици и разпределението им по размери. Възможни са и смесени видове валежи.
Интересно е, че диаметърът на дъждовната капка участва на шеста степен. Това означава, че една-единствена дъждовна капка с диаметър 5 mm отразява същата мощност, както 15 625 дъждовни капки с диаметър само един милиметър (1 · 5⁶ = 15 625 · 1).