Времева област и честотна област
Фигура 1: Триизмерен нагледен модел на времевата и честотната област
(Забележка: Във времевата област трите синусоидални трептения са показани поотделно, както при триканален осцилоскоп.
Едноканалният осцилоскоп обаче показва само моментната сума на амплитудите им, когато трите трептения се наслагват.)
Фигура 1: Триизмерен нагледен модел на времевата и честотната област
(Забележка: Във времевата област трите синусоидални трептения са показани поотделно, както при триканален осцилоскоп.
Едноканалният осцилоскоп обаче показва само моментната сума на амплитудите им, когато трите трептения се наслагват.)
Времева област и честотна област
За сравнение на времевата област (на английски: time domain) и честотната област (на английски: frequency domain) при обработката на сигнали служи триизмерният нагледен модел на фигура 1. Сигнал, съставен от няколко синусоидални трептения с различни честоти, може да бъде представен както във времевата, така и в честотната област. Във времевата област се разглежда изменението на сигнала с течение на времето, например върху екрана на осцилоскоп. В честотната област, обратно, се представят честотните компоненти, съдържащи се в сигнала, например върху екрана на спектрален анализатор.
В модела са показани три синусоидални трептения с различни честоти в отделни канали. Ако бъдат обединени в един канал, те се наслагват и образуват сложен сигнал. Неговото изменение във времето зависи от честотите, амплитудите и фазите на отделните трептения. При подходящ избор на тези величини може например да се получи трептене с приблизително правоъгълна форма. Математическите зависимости се описват чрез анализа на Фурие.
Времевата област (на английски: time domain, TD) описва изменението на дадена сигнална величина с течение на времето. По абсцисата се представя времето. По ординатата обикновено се представя сигнална величина, например електрическо напрежение. Това представяне е подходящо например за осцилоскопи и определени измервания със съвременни мрежови анализатори.
Честотната област (на английски: frequency domain, FD) описва честотните компоненти на даден сигнал. По абсцисата се представя честотата. По ординатата се представя например амплитудата или мощността на съответните честотни компоненти. Такова представяне се осигурява от спектрални анализатори, филтърни банки или, в най-простия случай, от честотно-селективни волтметри.
Двете посоки на наблюдение на фигура 1 служат единствено за онагледяване. При действителната обработка на сигнали представянето в честотната област не се получава чрез геометрична проекция, а чрез математическо преобразуване. С помощта на преобразуването на Фурие сигналът може да бъде преобразуван от времевата в честотната област. При това се определят както амплитудите, така и фазите на отделните честотни компоненти. И двата вида информация са необходими за пълното възстановяване на първоначалния времеви ход на сигнала. Възможно е и обратното преобразуване от честотната във времевата област.
Времевата и честотната област са два равностойни и взаимно допълващи се начина за представяне на сигнал. Кое представяне е по-подходящо зависи от свойствата на сигнала, които трябва да бъдат изследвани. Представянето във времевата област е особено нагледно при изследване на формата на сигнала, времевите процеси или закъсненията при разпространението му. При импулсен радар разстоянието до радиолокационната цел може да се определи непосредствено от закъснението между предавания импулс и ехосигнала. Класическият начин за представяне на това е A-индикаторът (A-Scope).
В съвременните радиолокационни устройства получените сигнали често се анализират допълнително и в честотната област. По този начин могат да се определят Доплеровите честоти, от които се правят изводи за радиалната скорост на целите. Различните Доплерови честоти също помагат за разграничаването на движещите се цели една от друга и от неподвижните обекти. По-задълбоченият анализ на Доплеровия спектър може да разкрие характерни закономерности на движение, които могат да се използват например за класификация на целите. Еднозначното идентифициране на цел само въз основа на една Доплерова честота обаче не е възможно.
При линейно честотно модулиран FMCW радар разстоянието до целта се определя от честотната разлика между предавания и приемания сигнал. Тази така наречена честота на биене възниква вследствие на закъснението при разпространението на ехосигнала. При движещи се цели тя съдържа допълнително и Доплерова съставка. Чрез подходяща обработка на няколко честотни развивки разстоянието и радиалната скорост могат да се определят поотделно. Поради това представянето в честотната област е особено важно за обработката на сигналите в такива радари.