www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Измервания с осцилоскоп

Фигура 1: Електроннолъчева тръба 8LO4I на стар осцилоскоп

Фигура 1: Електроннолъчева тръба 8LO4I на стар осцилоскоп

Измервания с осцилоскоп

Както подсказва и самото наименование, осцилоскопът се използва за визуализиране на (електрически) трептения (осцилации).

Уредите от по-старите поколения използваха за тази цел електроннолъчева тръба. В нея се отклоняваше електронен лъч, който попадаше върху луминисцентен екран (луминисценция: поглъщане на енергия от веществото с последващо излъчване във видимата област на спектъра). При осцилоскопа с електроннолъчева тръба кинетичната енергия на електроните се преобразува обикновено в зеленикава светлина. Отклоняването можеше да се извършва както чрез електрически, така и чрез магнитни полета. При осцилоскопа с електроннолъчева тръба електронният лъч се отклонява в зависимост от измервания сигнал, докато интензитетът му остава постоянен.

Фигура 2: Съвременен осцилоскоп R&S®RTC1000 с плосък екран
(С любезното разрешение на Rohde & Schwarz)

Фигура 2: Съвременен осцилоскоп R&S RTC1000 с плосък екран
(С любезното разрешение на Rohde & Schwarz)

По-съвременните осцилоскопи използват плосък екран, подобен на компютърен монитор. В уреда работи и процесор, който генерира нагледно изображение от измервания сигнал. Неговите функции се определят от използвания в уреда софтуер. Благодарение на това съвременните осцилоскопи могат да се използват и много по-гъвкаво.

Почти всеки осцилоскоп предлага следните два режима на работа: нормален режим и X-Y режим.

Нормален режим
Нормален режим

Фигура 3: Осцилоскоп в нормален режим

В този режим на работа електронният лъч се движи равномерно отляво надясно. Времето за едно преминаване може да се настройва от няколко микросекунди до няколко секунди. Вертикалното положение на лъча се управлява от изследвания сигнал: положението върху екрана е пряко пропорционално на моментната стойност на входното напрежение. Коефициентът на пропорционалност, тоест обхватът на напрежението, показван на екрана, може да се настройва от миливолти до волти. Полученото изображение върху екрана представлява времева зависимост на входното напрежение (диаграма време–напрежение).

Ако измерваният сигнал е периодичен, например синусоидален или импулсна последователност, той може да бъде синхронизиран с хоризонталното движение на електронния лъч.

За тази цел лъчът се задържа в левия край на екрана, докато се появи тригерен сигнал („trigger“ означава „задействане“). При вътрешно тригериране тригерният сигнал се получава чрез сравняване на измерваното напрежение с нивото на тригериране, което представлява постоянно регулируемо напрежение. Ако знакът на разликата между тях се промени от - към + или обратно, в зависимост от настройката, се извършва тригериране. При това минусът и плюсът съответстват на определени стойности на напрежението, например 0 волта и 5 волта. Няма значение, ако по време на едно преминаване тригерният сигнал се появи няколко пъти. Ако обаче в рамките на един период се извърши многократно тригериране, се получава фазово изместено наслагване. Като алтернатива на вътрешното тригериране тригерният сигнал може да бъде подаден и отвън; тогава се говори за външно тригериране.

X-Y режим
Фигура на Лисажу

Фигура 4: Фигура на Лисажу

X-Y режимът е много интересен начин на работа, който обаче напълно е загубил значението си в измервателната практика.

В X-Y режим лъчът се управлява както по оста X (хоризонтално), така и по оста Y от съответен измервателен сигнал. Това позволява един сигнал да се разглежда като функция на друг сигнал, например диаграма ток–напрежение. Диапазонът на изображението по двете оси може отново да се настройва независимо. В този режим не е необходимо тригериране.

Ако към входовете X и Y се подадат две синусоидални напрежения, се получава така наречената фигура на Лисажу. Ако двете синусоидални напрежения имат точно еднаква честота, върху екрана се изчертава само права диагонална линия. Ако между двете синусоидални напрежения с еднаква честота има фазова разлика, се получава елипса или дори окръжност. При различни честоти се получава фигура, подобна на показаната на фигура 4.

Във времето, когато все още не съществуваха спектрални анализатори и честотомери

това беше, например, една от възможностите за сравняване на честоти. Днес фазовите измервания е по-добре да се извършват с векторни мрежови анализатори (VNA).