Процес на проследяване
сензор
откриванията
CFAR
с траектория?
на траектория
на траектория
на траектория
на траектория
на траектория
(данни за състоянието)
на обновяване
планиране на радара
монитор
Фигура 1. Схематичен алгоритъм на автоматичното проследяване на цели
сензор
откриванията
CFAR
с траектория?
на траектория
на траектория
на траектория
на траектория
на траектория
(данни за състоянието)
на обновяване
планиране на радара
монитор
Фигура 1. Схематичен алгоритъм на автоматичното проследяване на цели
откриванията
с траектория?
на траектория
на траектория
траектория
(данни за
състоянието)
честотата
на обновяване
планиране
на радара
монитор
Фигура 1. Схематичен алгоритъм на автоматичното проследяване на цели
Процес на проследяване
Процесът на проследяване включва обработката на радарните наблюдения от създаването на отделни съобщения за цели до предоставянето и управлението на формираните от тях траектории. При този процес новите наблюдения се асоциират със съществуващите траектории, състоянията на движение на целите се обновяват и се прогнозират бъдещите им положения. Наблюденията, които не могат да бъдат асоциирани, могат да послужат за формиране на нови траектории. Траекториите без подходящи нови наблюдения първоначално продължават да се поддържат, но при продължителна липса на подходящи измервания могат да бъдат прекратени. Блоковата схема на фигура 1 представя един възможен схематичен алгоритъм на тази обработка.
В зависимост от скоростта на въртене на антената, честотата на повторение на импулсите и времето на облъчване на целта от радарния лъч по време на едно сканиране обикновено се приемат няколко ехосигнала от една и съща цел (виж време на облъчване и брой попадения за едно сканиране в раздел „Основи“). Процесорът за обработка на радарните сигнали обработва приетите сигнали и въз основа на подходящи критерии за откриване определя дали в дадена клетка по далечина има вероятна цел. При това няколко съседни измервания или откривания могат да принадлежат на една и съща цел. Преди същинското проследяване тези данни трябва да бъдат обединени в подходящи съобщения за наблюдение.
Обединяване на откриванията (Detection Consolidation)
При обединяването на откриванията взаимно свързаните резултати от откриването, например от съседни клетки по далечина или последователни излъчени импулси, се обединяват в едно съобщение за наблюдение. Така от няколко отделни измервания се получава представително положение на целта. В зависимост от радарната система могат да бъдат отчетени също силата на сигнала, пространствената протяжност на ехосигнала и други характеристики. Възможните методи включват:
- определяне на центъра на целта чрез интерполация в група от взаимно свързани откривания;
- изчисляване на претеглена средна стойност с отчитане на силата на сигналите или други показатели за качество;
- обединяване въз основа на допълнителни характеристики, например доплеровия спектър.
Резултатът е радарна отметка (Plot), която представлява съобщение за наблюдение, предназначено за следващите етапи на автоматичното проследяване. Обединяването на откриванията все още не означава асоцииране със съществуваща траектория, а подготвя необходимите за това измервателни данни.
Адаптивно определяне на прага на откриване (CFAR)
Откриването на радарни ехосигнали се затруднява от шум, отражения от неподвижни обекти, валежи и други смущаващи фактори. При променящи се условия един неизменен праг на откриване може да доведе до голям брой фалшиви тревоги или до пропускане на по-слаби цели. Затова методите с постоянна честота на фалшивите тревоги (Constant False Alarm Rate, CFAR) адаптират прага към местните условия на смущенията. Целта е предварително зададената вероятност за фалшива тревога да се поддържа възможно най-постоянна при съответните предположения за статистическите характеристики на смущенията, а не всички фалшиви тревоги да бъдат напълно предотвратени.
Обработката CFAR принадлежи към радарното откриване и трябва да се различава от последващото асоцииране на данни в системата за проследяване. Кои данни първо се обединяват и кои решения за прага се вземат преди или след това, зависи от архитектурата на съответната система за обработка на сигналите. Следователно блоковата схема не представя задължителна последователност за всички радари. Допълнителни подробности за откриването и вероятността за фалшива тревога са дадени в раздел „Основи“.
Асоцииране на данни (Track Association)
Радарните отметки, предоставени от обработката на сигналите, трябва да бъдат асоциирани със съществуващите траектории. За тази цел системата за проследяване използва оценените досега състояния на движение, за да изчисли очакваните положения на целите към моментите на новите измервания. Около тези положения се определят прозорци за асоцииране, в които дадена отметка се разглежда като възможен кандидат за обновяване на траекторията. Ако в един прозорец се намират няколко отметки или една отметка попада в прозорците на няколко траектории, асоциирането трябва да се извърши въз основа на допълнителни критерии.
Следователно асоциирането на данни е самостоятелен процес на вземане на решение: той определя кое наблюдение принадлежи на коя траектория. Последващото оценяване на състоянието определя как новите измервания да се използват за коригиране на предварително оцененото състояние на движение. При сложни ситуации могат да се използват и методи, които разглеждат едновременно няколко възможни асоциации, например Multiple Hypothesis Tracker.
Инициализиране на траектория (Track Initiation)
От една-единствена радарна отметка по правило не може надеждно да се определи движението на целта. Затова съобщенията за наблюдение, които не могат да бъдат асоциирани със съществуваща траектория, първоначално се проверяват за пригодността им да формират нова траектория. За тази цел могат да се използват няколко последователни във времето отметки, чиито положения са пространствено съвместими с възможно движение на целта. Новата траектория може първоначално да се счита за предварителна и се потвърждава едва след изпълнение на определените критерии.
Колко наблюдения са необходими и в какъв времеви интервал, зависи от конкретната радарна система и нейните изисквания. Например често се използва условието в рамките на няколко последователни завъртания на антената да са налице определен минимален брой взаимно съвместими наблюдения. Този подход намалява риска от погрешно формиране на нови траектории вследствие на единични фалшиви тревоги. Подробностите са разгледани в „Инициализиране на траектория“.
Прогнозиране на състоянието и обновяване на траекторията (Track Prediction & Update)
За всяка съществуваща траектория се прогнозира вероятното положение на целта към момента на новото наблюдение въз основа на последното оценено състояние на движение. За тази цел положението, скоростта и при необходимост ускорението могат да се обединят във вектор на състоянието. Прогнозата отчита също използвания модел на движение и времето, изминало от последното обновяване.
Когато към траекторията бъде асоциирана нова отметка, нейните измерени стойности се сравняват с прогнозираното състояние. Въз основа на отклонението се изчислява корекция, така че да се получи обновена оценка на положението и параметрите на движение на целта. За тази цел могат да се използват например α–β филтър или филтър на Калман. Тези методи обработват измерванията и прогнозите, като отчитат съответните им характеристики и неопределености.
Изчисленията се повтарят при всяко ново подходящо наблюдение. Обновената оценка на състоянието служи едновременно като изходна точка за следващата прогноза. Математическите основи са разгледани по-подробно на страницата „Изглаждане на траекторията и оценяване на състоянието“.
Файлове на траекториите и тяхното обновяване (Track Files)
Информацията за проследяваните цели се съхранява във файл на траекториите или в съответстваща структура от данни. За всяка активна траектория той съдържа текущото оценено състояние на движение и служебната информация, необходима за по-нататъшната обработка. В зависимост от радарната система тези данни могат да включват:
- идентификатор на траекторията, времеви маркер и последно асоциирано измерено положение;
- оценени положение, курс, скорост и при необходимост ускорение;
- прогнозирано положение на целта за по-късен момент на наблюдение;
- данни за точността на оценката и за качеството или стабилността на траекторията;
- допълнителни измервателни и целеви характеристики, например сила на сигнала или радиална скорост;
- информация за състоянието на потвърждение и досегашните обновявания на траекторията.
Когато ново съобщение за наблюдение бъде асоциирано със съществуваща траектория, съответните параметри на състоянието и служебната информация се обновяват. След това съхранените данни могат да се предават към радарни индикатори, работни станции за наблюдение на въздушното пространство или други системи за обработка. При подходящи многофункционални радари те могат да се използват и за планиране на допълнителни наблюдения на определени цели.
Поддържане и прекратяване на траекторията (Track Maintenance & Termination)
Ако временно не бъде намерено подходящо съобщение за наблюдение за съществуваща траектория, това не означава непременно, че целта е изчезнала. Системата за проследяване може да продължи да прогнозира очакваното състояние на движение и при следващите наблюдения отново да търси подходящи отметки. С увеличаване на времето от последното измерване обаче неопределеността на прогнозираното положение обикновено нараства. Поради това прозорецът за асоцииране трябва при необходимост да бъде съответно адаптиран.
Ако подходящите наблюдения липсват продължително време, надеждността на траекторията намалява. Дали проследяването ще продължи, или траекторията ще бъде прекратена, зависи от предварително определени критерии. Те могат да включват например броя на пропуснатите обновявания, досегашното качество на траекторията и конкретните условия на използване. Съответните решения са разгледани по-подробно в „Поддържане и прекратяване на траекторията“.
Следователно процесът на проследяване обединява откриването и обобщаването на радарните наблюдения с асоциирането на данни, оценяването на състоянието, прогнозирането и управлението на траекториите. В зависимост от типа радар тези функции могат да бъдат организирани по различен начин или да се изпълняват в общ модул за обработка. Най-важното е от отделни наблюдения, които могат да съдържат измервателни грешки, да се получава възможно най-надеждна и непрекъснато обновявана информация за движението на целите.