Проследяване с множество хипотези (MHT)
Фигура 1. Нееднозначна ситуация при асоцииране на радарни отметки с траектории
Фигура 1. Нееднозначна ситуация при асоцииране на радарни отметки с траектории
Фигура 1. Нееднозначна ситуация при асоцииране на радарни отметки с траектории
Проследяване с множество хипотези (MHT)
Проследяването с множество хипотези (Multiple Hypothesis Tracker, MHT) е метод за автоматично съпровождане на радарни цели, при който едновременно се разглеждат няколко възможни асоциирания между новите радарни отметки и съществуващите траектории. За разлика от простите методи за асоцииране, при нееднозначна ситуация на измерване радарната система за съпровождане не е необходимо веднага да избира един-единствен вариант на асоцииране. Вместо това тя може да поддържа няколко конкуриращи се хипотези за предходното движение на целите и да продължи да ги проверява въз основа на следващите радарни измервания.
Такава нееднозначност възниква например, когато две цели се приближават една към друга, траекториите им се пресичат или няколко радарни отметки попадат в областите на възможно асоцииране. В тези ситуации първоначално може да не е ясно коя отметка към коя траектория принадлежи. Незабавното вземане на погрешно решение може да доведе до размяна на идентичността на траекториите или до несъответствие между оценените траектории на движение и действително съществуващите цели. MHT се стреми да избегне подобни грешки, като първоначално проследява паралелно алтернативните варианти за асоцииране.
Формиране и оценяване на хипотезите
При всяко ново радарно измерване се разглеждат възможните начини за асоцииране на откритите отметки със съществуващите траектории. Всяка хипотеза описва определена комбинация от тези асоциирания. Тя може да включва и предположения, че дадена цел временно не е била открита, че определена отметка е резултат от лъжлива тревога или че трябва да се инициира нова траектория. От различните възможности се формират няколко алтернативни хипотези, които MHT първоначално поддържа поотделно.
Хипотезите се оценяват според съответствието им с радарните измервания и с прогнозните състояния на движение. При това могат да се вземат предвид отклоненията между измерените и прогнозираните положения, неопределеностите на оценката на състоянието, както и вероятностите за откриване на целите и за възникване на лъжливи тревоги. По този начин за всяка хипотеза се изчислява оценка, която характеризира относителната ѝ правдоподобност спрямо конкуриращите се възможности.
Същественото е, че не е необходимо окончателният избор на хипотеза да се прави още след едно завъртане на антената. Следващите измервания могат да покажат, че вариант на асоцииране, първоначално оценен като по-малко вероятен, съответства по-добре на действителното движение на целите. Следователно MHT използва времевата последователност от няколко радарни сканирания, за да вземе впоследствие по-надеждно решение за първоначално нееднозначните асоциирания.
Пример за нееднозначно асоцииране
На фигура 1 траекториите 121 и 131 се приближават една към друга. Ако новите радарни отметки се намират в област, в която могат да бъдат асоциирани и с двете траектории, радарната система за съпровождане първоначално не може еднозначно да определи кое измерване на коя цел принадлежи. Една хипотеза асоциира новите отметки в съответствие с досегашните траектории на движение. Друга хипотеза, напротив, предполага разменено асоцииране. MHT може първоначално да поддържа и двете възможности и да сравнява тяхната правдоподобност въз основа на следващите измервания.
Възникващите при това разклонения първоначално представляват различни предположения за асоциирането на измерванията и движението на целите. Те не означават непременно, че една действително съществуваща цел се е разделила на няколко цели. Също така едновременното поддържане на няколко хипотези не означава, че една радарна отметка може да бъде асоциирана с няколко независими цели в окончателно избраната конфигурация на траекториите. Различните хипотези по-скоро представляват конкуриращи се възможни обяснения на една и съща ситуация на измерване.
Ограничаване на изчислителните ресурси
Съществен недостатък на проследяването с множество хипотези е голямата необходима изчислителна мощност и памет. Тъй като при всяко ново радарно измерване могат да възникват допълнителни възможности за асоцииране, броят на възможните хипотези нараства много бързо без допълнителни ограничителни мерки. Особено при голям брой цели, множество лъжливи тревоги или чести пропуски на измервания пълното изчисляване на всички възможни хипотези може да стане практически невъзможно.
Затова MHT системите използват методи за ограничаване на броя на поддържаните хипотези. При Pruning (отсичане на хипотези) например се отхвърлят хипотези, чиято оценка е значително по-ниска от оценките на най-вероятните алтернативи. При Hypothesis Merging (обединяване на хипотези) достатъчно сходни хипотези могат да бъдат обединени при подходящи условия. Допълнителни ограничения могат да се въведат чрез задаване на максимален брой хипотези или чрез ограничаване на дълбочината на разглежданата история на измерванията.
Тези мерки намаляват изчислителното натоварване, но създават риск преждевременно да бъде отхвърлена хипотеза, която впоследствие би се оказала правилна. Затова изборът на ограничителните методи трябва да осигурява компромис между надеждността на съпровождането на целите и наличните изчислителни ресурси.
Извеждане на траекториите
Въпреки че MHT поддържа вътрешно няколко алтернативни хипотези за асоцииране, радарната система обикновено се нуждае от еднозначно определена конфигурация на траекториите за последваща обработка и визуализация. За тази цел може да бъде избрана хипотезата с най-висока оценка. В зависимост от конкретната реализация могат да се използват и други методи за вземане на решение, например определяне на конфигурация на траекториите въз основа на няколко оценени хипотези. Следователно не е необходимо всички вътрешно поддържани алтернативи да се показват на радарния екран.
Проследяването с множество хипотези е особено подходящо за ситуации, при които асоциирането на отделните радарни измервания със съществуващите траектории е несигурно. Основното му предимство е, че нееднозначните решения не трябва да се вземат незабавно и окончателно, а могат да бъдат подобрени чрез оценяване на последващите измервания. Това увеличава възможността за поддържане на надеждно автоматично съпровождане на целите дори когато те се движат близо една до друга или траекториите им се пресичат.