www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Какво представлява α-β филтърът?

Алфа-бета филтър

Алфа-бета филтър

Алфа-бета филтърът (α-β филтър) е прост математически метод, чрез който от последователни измервания на положението на движеща се цел се оценяват нейното положение и скорост. Филтърът се използва, наред с други приложения, при радиолокационното съпровождане на цели. Въз основа на оценените до момента параметри на движение той прогнозира следващото положение на целта и коригира тази прогноза с помощта на ново радиолокационно измерване. За целта се използват два постоянни параметъра на филтъра: α (алфа) и β (бета).

В най-простия си вариант методът предполага, че между две измервания целта се движи приблизително с постоянна скорост. Той може да се прилага както към една координата, така и поотделно към няколко координати. При обработването на няколко координати обаче могат да имат значение различната точност на измерванията и взаимните зависимости между координатите.

Прогнозиране на следващото положение на целта

Изходните данни за изчислението са оценените до момента положение и скорост. Въз основа на тях може да се прогнозира положението, което целта вероятно ще достигне в момента на следващото измерване. При постоянна скорост към предишното положение се прибавя изминатото разстояние за съответния интервал от време.

xp = xalt + valt · Δt (1)

В тази формула xp означава прогнозираното положение, xalt е оцененото до момента положение, valt е оценената до момента скорост, а Δt е интервалът от време между две измервания. При приетия модел на равномерно движение прогнозираната скорост първоначално е равна на оценената до момента скорост.

Корекция чрез ново радиолокационно измерване

Когато е налично ново радиолокационно измерване, резултатът от него се сравнява с прогнозираното положение. Разликата между двете стойности се нарича остатък (резидуал) или иновация. Тя показва с колко измереното положение се отклонява от прогнозата.

r = xmess − xp (2)

Филтърът използва тази разлика за две различни корекции. С коефициента α се коригира оцененото положение. С коефициента β се коригира оценената скорост.

xneu = xp + α · r
vneu = valt + (β / Δt) · r
(3)

Параметърът α определя каква част от отклонението на положението се използва за неговата корекция. Колкото по-голяма е стойността на α, толкова повече коригираното положение се доближава до новата измерена стойност. При по-малка стойност на α по-голямо влияние оказва предишната прогноза за движението.

Параметърът β влияе върху корекцията на скоростта. За тази цел отклонението на положението се разделя на интервала от време между измерванията и след това се умножава по β. По този начин филтърът може да определя промяната в оценената скорост въз основа на последователни измервания на положението.

Радиолокатор съпровожда цел, чиято оценена до момента далечина е 10,0 km. Оценената скорост в радиално направление е 200 m/s. До следващото радиолокационно измерване изминава една секунда. При предположение за постоянна скорост филтърът очаква целта да се намира на далечина 10,2 km.

Новото радиолокационно измерване обаче показва далечина 10,3 km. Следователно остатъкът е +100 m. За този пример нека параметрите на филтъра бъдат α = 0,6 и β = 0,2.

r = 10 300 m − 10 200 m = 100 m
xneu = 10 200 m + 0,6 · 100 m = 10 260 m
vneu = 200 m/s + (0,2 / 1 s) · 100 m = 220 m/s
 

След корекцията оценената далечина е 10,26 km, а оценената скорост е 220 m/s. За следващата прогноза филтърът използва тези коригирани стойности. Първоначалното радиолокационно измерване от 10,3 km остава непроменено.

Как α и β влияят върху съпровождането на целта?

Изборът на двата параметъра до голяма степен определя поведението на α-β филтъра. По-големите стойности обикновено водят до по-силна реакция на новите измервания. Така филтърът може по-бързо да се приспособява към промени в движението на целта. Същевременно обаче измервателните грешки и шумът оказват по-силно влияние върху оцененото движение на целта.

По-малките стойности водят до по-плавни оценки, тъй като новите измервания променят в по-малка степен предишната прогноза. Тогава обаче филтърът може да реагира по-бавно на действителни промени в движението на целта. Особено при маневра оцененото положение може временно да се отклонява значително от действителното положение.

Затова параметрите не бива да се избират независимо от характеристиките на радиолокатора и движението на целта. Точността на измерванията, интервалът между тях и очакваната маневреност на целта влияят върху подходящите настройки. Освен това стойностите трябва да бъдат избрани така, че филтърът да работи устойчиво.

Какво се случва при маневри на целта?

Простият α-β филтър използва модел на движение с постоянна скорост. Ако целта ускорява, забавя движението си или променя посоката си, този модел вече не съответства напълно на действителното движение. В резултат могат да възникнат по-големи отклонения между прогнозираното и измереното положение.

Филтърът реагира на тези отклонения чрез корекция на оценените положение и скорост. Той обаче не може да предвиди неочаквана маневра, преди да постъпят съответните измервания. В зависимост от избраните параметри може да са необходими няколко измервания, докато оценените стойности отново се приспособят достатъчно добре към действителното движение на целта.

За цели с изразени ускорения могат да се използват разширени методи. Такъв пример е α-β-γ филтърът, който освен положението и скоростта отчита и ускорението. Други модели на движение и методи за филтриране също могат да имат предимства при маневриращи цели.

Разлика спрямо филтъра на Калман

α-β филтърът и филтърът на Калман използват един и същ основен принцип: първо изчисляват прогноза, а след това я коригират с помощта на ново измерване. Основната разлика е в начина на определяне на коефициентите на корекция.

При класическия α-β филтър двата коефициента α и β са предварително зададени и постоянни. Филтърът на Калман, напротив, изчислява своите коефициенти въз основа на оценените неопределености на модела на движение и измерванията. Тези неопределености се описват с ковариационни матрици и се актуализират при всяка изчислителна стъпка.

При определени условия α-β филтърът може да се разглежда като опростена форма на филтър на Калман с постоянни коефициенти на усилване. По-специално, при неизменни условия на модела и измерванията коефициентите на филтъра на Калман могат след преходен процес да се доближат до постоянни стойности. α-β филтърът обаче не изисква непрекъснато изчисляване на ковариационните матрици и затова има по-малки изчислителни изисквания.

Значение за радиолокационното съпровождане

α-β филтърът е особено подходящ за приложения, при които е необходима проста и бърза оценка на положението и скоростта на целта. Изчисленията му се състоят основно от операции събиране и умножение. Това позволява методът да се изпълнява с малко изчислителни ресурси и да се използва дори при едновременно съпровождане на голям брой цели.

Прогнозираното положение на целта може също да се използва за определяне на областта, в която се очаква следващото радиолокационно измерване. Решението кои радиолокационни отметки принадлежат към коя траектория обаче се взема при асоциацията на данните, а не от самия α-β филтър. Неправилното отнасяне на измервания към траектории не може да бъде надеждно коригирано само от филтъра.

Подобно на филтъра на Калман, α-β филтърът работи рекурсивно. За следващата изчислителна стъпка са необходими само оценените до момента положение и скорост, интервалът от време и новото измерване, отнесено към съответната цел. Затова методът е подходящ за автоматично съпровождане на цели в реално време.