www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Изходни сигнали на приемника

Радиолокационният приемник усилва слабия отразен сигнал и го подготвя за последваща обработка на сигналите. В зависимост от конструкцията на приемника на неговите изходи могат да се получават сигнали с различна форма. При това основно се различават обработката на амплитудната информация и обработката, при която се запазва и фазовата информация на приетия сигнал.

При по-старите радиолокационни станции за тези цели често са били предвидени отделни канали. Амплитудният канал е осигурявал обикновен видеосигнал за изобразяване на отразените импулси, докато кохерентният канал е предоставял информацията, необходима за доплеровия анализ. Съвременните радиолокационни станции обикновено преобразуват приетите сигнали в цифрова форма. Така различните методи за обработка могат да използват едни и същи цифровизирани сигнали.

Амплитуден канал

Фигура 1: Прост детектор на обвивката

Прост детектор на обвивката с изправителен диод и последващ кондензатор за изглаждане на изправения сигнал с междинна честота.

Фигура 1: Прост детектор на обвивката

В най-простия случай усиленият сигнал с междинна честота се изправя с амплитуден демодулатор и след това се филтрира. При това носещото колебание с междинна честота се отстранява, а изменящата се във времето амплитуда на приетия сигнал се запазва. В радиолокационната техника този изходен сигнал се нарича видеосигнал. Терминът произхожда от класическата радиолокационна техника и не означава, че става дума за телевизионен сигнал.

Честотната лента на видеосигнала зависи от продължителността на импулса, формата на сигнала и изискванията на последващата обработка. Тя може да достига няколко мегахерца. Затова в радиолокационната техника не се използва понятието нискочестотен сигнал в смисъла, познат от обикновените радиоприемници. Основният принцип на детекцията на обвивката обаче съответства на демодулацията на амплитудно модулиран радиосигнал.

Видеосигналът съдържа информация за амплитудата на приетите отразени импулси. По тяхното положение във времето може да се определи разстоянието до отразяващия обект. Амплитудата дава информация за силата на отразения сигнал, но зависи също от разстоянието, диаграмата на насоченост на антената, ефективната отразяваща повърхност на целта и усилването на приемника. Поради това действителните размери на целта не могат да бъдат определени непосредствено само по амплитудата на отразения сигнал.

Съществен недостатък на простата детекция на обвивката е, че фазовата информация на сигнала с междинна честота се губи. Следователно само от този видеосигнал вече не може да се извършва кохерентен анализ на доплеровата честота. Освен желаните отражения от целите в изходния сигнал се появяват и смущаващи сигнали, както и отражения от неподвижни обекти, известни като смущаващи отражения (Clutter).

При по-старите аналогови обзорни радиолокационни станции амплитудният канал е можел да се използва като допълнителен канал за изобразяване. Той е показвал и такива отражения, които след последващо потискане на неподвижните цели биха били значително отслабени. Това представяне е било особено полезно в диапазони от разстояния с ниско ниво на смущаващи отражения.

И в съвременните радиолокационни станции анализът на амплитудата на сигнала продължава да има важно значение. Той може да се използва например

Такава амплитудна информация обаче вече не е необходимо да се получава чрез отделен аналогов демодулатор. Тя може да бъде изчислена и от цифровизирани приемни сигнали.

Кохерентен канал
(синфазен)
(квадратурен)
A
A
D
D
I-данни
Q-данни
fsignal
fosz

Фигура 2: Блокова схема на квадратурен демодулатор

Блокова схема на квадратурен демодулатор с два опорни сигнала, изместени по фаза на 90 градуса, отделни I- и Q-канали и аналогово-цифрови преобразуватели.
(синфазен)
(квадратурен)
A
A
D
D
I-данни
Q-данни
fsignal
fosz

Фигура 2: Блокова схема на квадратурен демодулатор

За откриването на доплерова честота трябва да могат да се анализират измененията на фазата на приеманите сигнали във времето. За целта приемникът се нуждае от достатъчно стабилен фазов опорен сигнал, спрямо който се определя фазата на приетото ехо. Поради това сигналът с междинна честота се подава към фазочувствителен демодулатор.

При широко използваната днес квадратурна демодулация сигналът с междинна честота се смесва с два опорни сигнала, изместени по фаза един спрямо друг на 90°. След нискочестотно филтриране се получават два сигнала в основната честотна лента:

Заедно тези две компоненти съдържат амплитудната и фазовата информация на приетото ехо. Затова те се представят и като комплексен сигнал в основната честотна лента. За разлика от простата детекция на обвивката тук се запазва фазовата информация, необходима за кохерентната обработка на сигналите.

От I- и Q-компонентите може да се изчисли амплитудата на отразения сигнал. Едновременно с това могат да се анализират фазовите изменения между последователните отразени импулси. При движеща се цел вследствие на доплеровия ефект възникват характерни фазови изменения, от които може да се получи информация за радиалното движение на целта.

Последващата обработка на сигналите използва тази информация например за методи за потискане на неподвижни цели (MTI) или за обработка чрез множество доплерови филтри (MTD). Така движещите се цели могат по-добре да бъдат отделени от отраженията на неподвижни обекти. Ефективността на това разделяне зависи, наред с други фактори, от кохерентността, честотата на повторение на импулсите, продължителността на наблюдението и конкретната смущаваща обстановка.

В съвременните обзорни радиолокационни станции приеманите сигнали често се преобразуват в цифрова форма още на междинна честота или след I/Q демодулацията. В зависимост от архитектурата на приемника квадратурната демодулация може да се осъществява аналогово или чрез цифрова обработка на сигналите. От получените данни могат да се извличат както амплитудни сигнали, така и доплерова информация и други измервателни параметри.

Следователно кохерентният канал не е просто допълнителен изход за изобразяване на движещи се цели. Обработката със запазване на фазовата информация е основен елемент на съвременната обработка на радиолокационните сигнали. Окончателното откриване на целите се извършва едва в следващите етапи, където се съчетават например потискането на смущенията, праговите методи и съвместният анализ на множество отразени импулси.