Суперхетеродинен приемник
За да се получи желаната информация, високочестотните ехо-сигнали, получени от радара, трябва да се преобразуват във видеосигнали. Това преобразуване се извършва в радарния приемник. Радарният приемник може да бъде реализиран по различни схеми. Най-разпространената схема е схемата на суперхетеродинния приемник. Основните компоненти на типичната схема на суперхетеродинния приемник са показани на изображение 1.
Изображение 1: Структурна схема на суперхетеродинния приемник
Изображение 1: Структурна схема на суперхетеродинния приемник
Изображение 1: Структурна схема на суперхетеродинния приемник
Особеност на суперхетеродинния приемник е, че в него високочестотните сигнали първо се преобразуват в сигнали с междинна честота, чиято обработка на сигнала е по-проста. След това междинните честотни сигнали се усилват и откриват, за да се получат видеосигнали.
Изображение 1 показва типична структурна схема на суперхетеродинния приемник. Сигналът с носеща честота от антената влиза в приемника и постъпва в лентовия филтър. Параметрите на филтъра се избират така, че на изхода му да преминават само спектрални компоненти, съответстващи на честотната лента на очакваните сигнали. Често след филтъра се поставя високочестотен усилвател с нисък шум, за да се усилят слабите ехо-сигнали. Поради малката мощност на високочестотните ехо-сигнали, такъв усилвател трябва да има ниско ниво на собствения си шум, поради което се нарича нискошумен. След това високочестотният сигнал се подава към смесителя, чийто втори вход е сигналът на местния хетеродин. В смесителя има удари от трептенията на тези две честоти и се разпределя сигналът с междинна честота (англ. Intermedia Frequency, МЧ). Този процес се нарича хетеродин. Разликата между носещата честота и местната хетеродинна честота се поддържа постоянна чрез регулиране на честотата на последния. Тази разлика е междинната честота. Сигналът с междинна честота се подава към филтър и от него към усилвател с междинна честота. След усилване сигналът се подава към детектора. На изхода на детектора се наблюдава видеосигнал, който е обвивка на оригиналния високочестотен сигнал.
Честотен филтър против огледалната честота
Нискошумовият усилвател, който се намира на входа на приемния тракт преди веригите (устройствата) за преобразуване на честотата, осигурява ниско ниво на шума и основно определя чувствителността на целия приемник. Това обаче не е единствената му функция. Освен това той има функцията да потиска сигналите при огледални честоти. Граничните честоти на широчината на честотната лента на този усилвател се избират така, че в широчината на честотната лента да не могат да навлизат смущаващи сигнали на огледални честоти.
В много от остарелите радиолокационни приемници няма предусилватели с нисък шум (на носещата честота) и приетият ехо-сигнал отива директно в смесителя. Недостатъкът на такава схема е, че такъв приемник, който е настроен на определена честота, ще приема сигнали, освен на нея и на съвсем друга честота, която се нарича огледална честота.
Наличието на филтър на огледалните честоти води до факта, че широчината на честотната лента на приемника не може да бъде значително по-голяма от междинната му честота. За да се отстрани този недостатък, приемникът е изграден по суперхетеродинна схема с двойно преобразуване на честотата. Такъв приемник има два етапа на преобразуване на честотата и съответно две междинни честоти.
Смесител
Смесителят се използва за прехвърляне на приетия ехосигнал от носещата честота към междинната честота. За тази цел на втория вход на смесителя се подава локален хетеродин сигнал. В смесителя се наблюдават удари на трептенията на тези две честоти и на изхода му се наблюдава сумата от два сигнала: на различната честота и на сумарната честота. За да се уверите в това, е достатъчно да си припомните формулата за произведението на две тригонометрични функции (например синуси) с различни честоти. Честотата на разликата, т.е. разликата между носещата честота и локалната хетеродинна честота, е междинната честота. В този случай сигналът на междинната честота ще се появи както в случая, когато носещата честота е по-висока от местната хетеродинна честота, така и в обратния случай, т.е.: fМЧ = | fхетеродин – fВЧ | Това обяснява ефекта от появата на огледалния канал за приемане - каналът за приемане на „огледалната“ честота.
Да предположим, че междинната честота на приемника е равна на 60 MHz, а местният хетеродин генерира трептения с честота, по-висока от носещата честота на ехосигнала. Например приемникът е настроен на носещата честота на сигнала, равна на 1030 MHz. Тогава честотата на локалния хетеродинен сигнал е 1090 MHz. Тези сигнали се умножават в смесителя и една от получените честоти, а именно честотата на разликата 1090 - 1030 = 60 MHz, е междинната честота. За този пример „огледалната“ честота е 1150 MHz, тъй като разликата между нея и хетеродинната честота също е 60 MHz. Това означава, че входното стъпало на приемника в нашия случай трябва да филтрира (потиска) сигнали с честота 1150 MHz.
След преобразуване на честотата и извличане на междинната честота сигналът се подава към усилвателя на междинната честота, след това към детектора и след това към видеоусилвателя.
Филтър за междинна честота (МЧ)
Този филтър е настроен на желаната стойност на междинната честота и по този начин филтрира сигнала с тази честота от сигналите с други честоти, които се появяват в смесителя. Той е под формата на един или повече лентови филтри.
Обикновено широчината на честотната лента на междинния филтър се прави възможно най-тясна, но такава, че да не влияе на действителната енергия на сигнала. Това означава, че широчината на лентата на филтъра трябва да покрива почти цялата честотна лента на спектъра на очаквания сигнал. Когато в радара се използват сондиращи сигнали с различна продължителност (например къси и дълги), широчината на честотната лента на МЧ филтъра трябва да съответства на спектрите на двата сигнала.
Усилвател на МЧ
Основното усилване на сигнала в приемника се извършва в усилвателя на междинна честота. Той определя и широчината на честотната лента на приемника. Усилвателят на МЧ честота може да съдържа няколко усилвателни стъпала и може да има променливо усилване. Последното гарантира, че едно и също ниво на сигналите на изхода на усилвателя при различни нива на сигналите на неговия вход. Това осигурява необходимия динамичен обхват на приемника.
Детектор
Изображение 2: Изглед на радиоимпулса на екрана на осцилоскопа
Детекторът на радарния приемник се използва за преобразуване на междинни честотни сигнали във видеосигнали (Изображение 2).
Изображение 3: Най-простият детектор
Изображение 3: Най-простият детектор
Най-простият вид детектор е диодният детектор (Изображение 3). Той извлича обвивката на сигнала. Кондензаторът тук действа като нискочестотен филтър и потиска остатъчните трептения на междинната честота.
В допълнение към амплитудната модулация, показана на фигурите, могат да се използват и други видове модулация на сигнала.
Видеоусилвател
Видеоусилвателят усилва видеосигналите, получени от детектора. Усилените видеосигнали се подават към устройството за показване. Обикновено видеоусилвателят се изгражда по схемата на усилвателя с ВЧ-верига, при която се използват транзистори с високо усилване. В този случай видеоусилвателят трябва да има достатъчно широка честотна характеристика. Изходното стъпало на видеоусилвателя обикновено е емитерно повторително. Имайки ниско съпротивление, емитерният повторител служи за съгласуване на съпротивлението на кабела (фидера). Кабелът пренася усилените видеоимпулси до устройството за показване.
Местен хетеродин
Местният хетеродин генерира трептения, които се подават към смесител, за да се получи сигнал с междинна честота.
В повечето радарни приемници стойността на междинната честота е между 30 и 75 MHz. В зависимост от предназначението местният хетеродин трябва да може да се настройва и да е много стабилен. Например, ако честотата на хетеродинния сигнал е 3 000 MHz, честотна нестабилност от само 0,1 % съответства на изместване на честотата на сигнала с 3 MHz. Това е приблизително ширината на честотната лента на много приемници. Следователно това изместване на честотата ще влоши характеристиките на усилване на приемника.
Необходимата изходна мощност на локалния хетеродин обикновено е малка и за повечето хетеродини е между 20 и 50 mW. Затова в хетеродинните схеми се използват кварцови смесители с ниска консумация на енергия.
Локалният хетеродин трябва да има достатъчно широк диапазон на честотна настройка (до 1 000 MHz!). Честотната настройка на местния хетеродин трябва да се извършва синхронно с честотната настройка на радарния предавател. Това гарантира, че честотната разлика между приетия ехосигнал и сигнала на местния хетеродин се поддържа постоянна и равна на междинната честота на приемника. Най-разпространената схема за настройка на честотата на хетеродина е осцилатор, управляван с напрежение.
Честотата на местния хетеродинен сигнал може да бъде или над, или под носещата честота на сондиращия сигнал.
