Коефициент на шум
Фигура 1: Примерни коефициенти на шум на различни входни стъпала на приемници
Фигура 1: Примерни коефициенти на шум на различни входни стъпала на приемници
Коефициент на шум
Коефициентът на шум (NF) и факторът на шума (F) са показатели за собствения шум на линеен модул, например усилвателно стъпало или цял радиолокационен приемник, и определят отношението между отношенията сигнал-шум на входа и изхода на модула. Коефициентът на шум и факторът на шума описват една и съща величина, като факторът на шума е стойност, изразена в линеен мащаб, а коефициентът на шум е стойността на фактора на шума, изразена в децибели. Към коефициента на шум винаги трябва да се посочва честотата, за която той е валиден и при която е определен. При високочестотните модули на радиолокационните устройства обикновено може да се подразбира текущата носеща честота.
Ако изходната шумова мощност на приемника е NA, а G е общото усилване, коефициентът на шум NF на този приемник се определя от
(1)
- NA = изходна шумова мощност на приемника
- G = общо усилване
- k = константа на Болцман
(1,38·10-23 J/K) - B = широчина на честотната лента в херци и
- T = ефективна температура в келвини
Изразът kTB представлява топлинния шум на входа на модула, който също се усилва от него. Поради това изходният шум трябва да се раздели на съответния коефициент на усилване, за да може да бъде сравнен с входния шум.
В съвременните радиолокационни устройства коефициентът на шум се измерва автоматично от BITE, като при изключена антена към входа на приемника се подава тестов импулс с определена мощност. Големината на този тестов импулс на изхода се използва за измерване на текущия коефициент на усилване. Величината kTB обикновено е постоянна таблична стойност за температура 20° по Целзий (293 K). Средният шум на изхода е втората измерена величина за определяне на коефициента на шум.
При по-старите радиолокационни устройства тази процедура е трябвало да се извършва ръчно от техник.