www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Шум в радиолокацията

Изображение 1. Шум на индикатора за кръгово наблюдение


© 2008 Christian Wolff

Изображение 1. Шум на индикатора за кръгово наблюдение

Шум в радиолокацията

Шумът е случаен, като правило нежелателен сигнал. Той се среща в различни приложения:

Влиянието на шума е най-забележимо там, където полезните сигнали имат ниско ниво, например при слаб ехо сигнал в приемника на радиолокатора. Шумът се характеризира със своите статистически свойства. Шумът, който има равномерен спектър на всички честоти, се нарича „бял“ шум. По този начин „белият“ шум има еднаква мощност във фиксирана пропускателна лента на всяка централна честота. „Белият“ шум е получил своето име по аналогия с бялата светлина, в която, както е известно, спектралната плътност на мощността е разпределена по целия видим диапазон. Друг тип електронен шум е така нареченият „розов“ шум, чиято спектрална плътност на мощността зависи от честотата от типа 1/f. Шумът възниква почти във всички електронни устройства и е резултат от множество фактори.

Източниците на шум възникват както вътре, така и извън разглежданата верига. Наред с мощността на полезния сигнал, антената на радиолокатора приема мощността на шума (мощността на смущенията). Интензивността на приемания шум зависи от работната честота f и ширината на пропускателната лента на приемника B. Често за оценка на шума се посочва еквивалентна шумова температура на антената, като се отбелязва, че тя зависи от ъгъла на мястото. Тя е свързана с мощността на смущенията, идващи от извънземни източници на излъчване (галактически или космически шум), намиращи се предимно в Млечния път, а също така и в резултат на поглъщането на електромагнитно излъчване в атмосферата и шумовата температура на Земята. Тъй като такива шумове не могат да бъдат отделени от полезните сигнали (в случая на радиолокацията – ехо-сигналите на целите), приетият шум ще бъде усилван във всички каскади на приемника на радиолокатора, както и полезните сигнали.

Източниците на шум, намиращи се вътре в веригата, създават мощност на вътрешния шум. Най-честите причини са: шум от полупроводникови устройства, топлинен шум от омически съпротивления или проводимости, както и шумови токове на носители на заряд. Топлинният шум възниква в резултат на неравномерното движение на носителите на заряд в резистивен материал при протичане на ток. Средната стойност на този ток във времето е равна на нула, а средноквадратичната стойност не е равна на нула.

Изображение 2. Шум на отворен измервателен кабел на осцилограф

Шум на отворен измервателен кабел на осцилограф
(Кликнете за да увеличите снимката: 640·480 пиксел = 300 килобайт)

Изображение 2. Шум на отворен измервателен кабел на осцилограф

Източниците на шум, намиращи се вътре в веригата, създават мощност на вътрешния шум. Най-честите причини са: шум от полупроводникови устройства, топлинен шум на омични съпротивления или проводимости, както и шумови токове на носители на заряд. Топлинният шум възниква вследствие на неравномерното движение на носителите на заряд в резистивен материал при протичане на ток. Средната стойност на този ток във времето е равна на нула, а средноквадратичната стойност не е равна на нула.

Шумовете на системата или веригата се оценяват с помощта на три различни, но взаимосвързани помежду си параметри:

Факторът на шума

Факторът на шума (Fn) на устройството определя колко шум ще бъде въведен от това устройство (каскад), в допълнение към шума, постъпващ към него. Факторът на шума за зададена входна честота се определя като съотношение:

Fn = мощность шума на выходе

(1)

выходная мощность шума, вызванного внешним источником

Както може да се види, факторът на шума представлява безразмерно съотношение.

Наред с даденото изражение се използва и изражение, в което съотношението сигнал/шум на входа на устройството се разделя на съотношението сигнал/шум на изхода му.

Коефициент на шума

Коефициент на шума (Кш, NF) – това е фактор на шума, изразен в децибели (дБ). Той представлява степента на влошаване на съотношението сигнал/шум, предизвикано от устройството (тракт) за зададена пропускателна лента. Увеличение мощността на шума от входа към изхода на устройството е по-голямо от увеличението на мощността на полезния сигнал. По този начин коефициентът на шума показва намаление на съотношението сигнал/шум. Значението на коефициента на шума се посочва в спецификациите и за съвременните приемници е от 8 до 10 дБ.

Шумна температура

Шумът в системата може да бъде изразен и като еквивалентна шумова температура Te. Този параметър няма отношение към физическата температура на устройството (например, антена). Шумната температура на устройството е равна на температурата на резистора, който би имал същата мощност на топлинен шум в зададена честотна лента. Обърнете внимание: шумовата температура на обикновен резистор е равна на действителната му температура. А шумовата температура на диод може да бъде многократно по-висока от действителната температура на този диод.

шумова
температура
мощност
на шума
частота
атмосферный
шум
мощност
на шума

Изображение 3. Честотна зависимост на съотношението шумова температура — мощност на шума (ε – ъгъл на мястото на лъча)

шумова
температура
мощност
на шума
частота
атмосферный
шум
космический
шум

Изображение 3. Честотна зависимост на съотношението шумова температура — мощност на шума (ε – ъгъл на мястото на лъча)

шумова
температура
мощность
шума
частота
атмосферный
шум
космический
шум

Изображение 3. Честотна зависимост на съотношението шумова температура — мощност на шума (ε – ъгъл на мястото на лъча)

Шумът в приемната система може да има топлинен произход (топлинен шум) или да бъде причинен от други процеси, генериращи шум. Повечето от тези други процеси генерират шум, чийто спектър и разпределение на вероятностите са аналогични на топлинния шум. Поради тази прилика, приносът на всички източници на шум може да се обедини и да се разглежда като топлинен шум. Минималното ниво на сигнала, което може да бъде открито, е ограничено от топлинния шум, улавян от антени, насочени към черно тяло (което се намира при стайна температура 290°K = 17°C = 62°F), и шума, генериран в подсистемите на приемника.

Топлинният шум се характеризира с плътност на мощността N, която се определя от съотношението

N = kTB
 
където:  k – константа на Болцман (1.38·10-23 Дж/К)
B – ширина на пропускателната лента в херци
T – температура в Келвини
(2)

Минималната входна мощност на шума съответства на абсолютната нула температура Т=0°K. При нормална работна температура (Т=290°K) произведението kT е равно на около 4·10-21 Вт/Гц.

Като се вземат предвид всички тези причини, величината kTВ се счита за минимална мощност на входния шум само за някакъв идеален приемник. На практика шумът в приемника винаги е по-висок с някакъв коефициент, изразен в децибели, известен като коефициент на шума.