www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

npn транзисторът

Поляризираният в права посока pn преход се намира в нискоомна токова верига: това означава, че дори при малки напрежения протича сравнително голям ток. За разлика от него, поляризираният в обратна посока pn преход е част от високоомна токова верига. Съгласно формулата P = I2·R при постоянен ток следователно може да се очаква по-голяма мощност. Ако токът през поляризирания в права посока pn преход предизвика също толкова голям ток през поляризирания в обратна посока pn преход, тогава от този кристал може да се очаква усилване на мощността на входния сигнал.
Такива са били представите на изобретателите на транзистора през 1948 г. и впоследствие е разработен npn транзисторът. Сега ще проследим мислено това развитие.

Колектор
База
Емитер
Права
поляризация

Фигура 1: Поляризираният в права посока pn преход на npn транзистор

Колектор
База
Емитер
Права
поляризация

Фигура 1: Поляризираният в права посока pn преход на npn транзистор

Както при pn прехода на диода, двата n-легирани полупроводникови слоя на транзистора имат свободни електрони като носители на заряд. Тънкият p-легиран полупроводников слой на транзистора, от друга страна, има дупки като носители на заряд. Физически на всеки pn преход протичат същите процеси, които вече бяха описани при полупроводниковия диод. В резултат на дифузията и едновременната рекомбинация на носителите на заряд в граничната област възниква област на пространствения заряд, т.е. високоомна запираща област, чието съпротивление може да се променя чрез различна поляризация на преднапрежението. За да може транзисторът да се използва като усилвателен елемент, размерът на областите на пространствения заряд трябва да се изменя чрез различни преднапрежения. Първият pn преход (база-емитер) работи в права посока (т.е. нискоомно), а вторият pn преход (база-колектор) работи в обратна посока (т.е. високоомно). Буквите, обозначаващи легирането, могат да се използват като помощ, за да се избегне неправилна поляризация:

При това изводите на транзистора винаги се разглеждат в последователността „емитер-база-колектор”. Както показва фигура 2, емитерът, обозначен с първата буква в последователността на областите npn, има спрямо базата по-негативен потенциал. Следователно базата (втората буква) е по-положителна, а колекторът отново е поляризиран по-негативно. (Тъй като обаче колекторното напрежение се наслагва върху базовото напрежение, за необходимата обратна поляризация колекторът трябва да има значително по-високо положително напрежение спрямо емитера.)

Колектор
База
Емитер
Обратна
поляризация
Права
поляризация

Фигура 2: Напреженията на npn транзистора

Колектор
База
Емитер
Обратна
поляризация
Права
поляризация

Фигура 2: Напреженията на npn транзистора

pn преход при права поляризация

При разглеждането на диода това все още не беше важно, но тук за разбирането на функцията трябва да се знае, че n-легираният полупроводников материал има много повече примесни атоми от p-легирания полупроводников материал. Това позволява в n-легирания полупроводников материал мажоритарните носители (тук свободните електрони) да пренасят по-голям ток, отколкото мажоритарните носители на p-легирания полупроводников материал (тук дупките) могат да поемат. Така базата се „наводнява” с допълнителни свободни електрони от n-легирания полупроводников материал на емитера.

Движение
на дупките
Движение
на електроните

Фигура 3: Токове в npn транзистор, работещ в права посока.

Движение
на дупките
Движение
на електроните

Фигура 3: Токове в npn транзистор, работещ в права посока.

Токът се реализира от свободни електрони, които се движат от отрицателния полюс на батерията към n-легирания полупроводников материал. И в n-легирания полупроводников материал на емитера токът протича посредством свободните електрони. Всеки свободен електрон, който прониква в p-легираната полупроводникова област на базата, запълва там една дупка. Едновременно с това един електрон напуска полупроводниковия материал през извода на базата и оставя след себе си дупка. Тези дупки са положителни носители на заряд и се движат, както вече беше показано в модела, в посока, противоположна на електронния ток. Електронният ток напуска транзистора през извода на базата и се връща към батерията.

pn преход при обратна поляризация
Колектор
База
Емитер
Обратна
поляризация
Движение
на дупките
Движение
на електроните

Фигура 4: Поляризираният в обратна посока pn преход на npn транзистор

Колектор
База
Емитер
Обратна
поляризация
Движение
на дупките
Движение
на електроните

Фигура 4: Поляризираният в обратна посока pn преход на npn транзистор

Вторият pn преход се намира между базата и колектора (фигура 4) и е поляризиран в обратна посока. Следователно, освен много малкия обратен ток, електрони не могат да преминават през pn прехода. Този обратен ток обаче се причинява от миноритарните носители. (За напомняне: миноритарните носители в n-легирания полупроводников материал са дупките, а в p-легирания полупроводников материал са електроните.) Именно този обратен ток има решаващо значение тук, в транзистора.

Взаимодействие между pn преходите

На фигура 5 батериите за преднапрежението получават специални означения, които се използват преди всичко в техническите спецификации. Така VCC е колекторното напрежение, а VBB е преднапрежението на базата. VBB винаги е значително по-малко от VCC. Колекторното напрежение обикновено е около 6 волта.

Колектор
База
Емитер
Обратна
поляризация
Права
поляризация
Движение
на дупките
Движение
на електроните
VBB
VCC

Фигура 5: Сравнително малък базов ток предизвиква сравнително голям колекторен ток

Колектор
База
Емитер
Обратна
поляризация
Права
поляризация
Движение
на дупките
Движение
на електроните
VBB
VCC

Фигура 5: Сравнително малък базов ток предизвиква сравнително голям колекторен ток.

Във външната схема токът се пренася изключително от свободни електрони. От двете токови вериги електронният ток протича от батериите към емитера от n-легиран полупроводников материал (IE). Тъй като и тук електроните са мажоритарните носители, няма разлика спрямо протичането на ток в проводник. Едва след pn прехода в p-легирания полупроводников материал токът се поема от намиращите се там мажоритарни носители, т.е. от дупките.

Електроните, които чрез рекомбинация запълват дупките в p-легирания полупроводников материал, вече не могат да участват в колекторния ток. Вече беше казано, че базата се „наводнява” с допълнителни свободни електрони от n-легирания полупроводников материал на емитера. Но тъй като тази полупроводникова област е изключително тънка и преди всичко слабо легирана, за рекомбинация са необходими само малко свободни електрони от n-легирания полупроводников материал. Така повечето електрони попадат под въздействието на силното електрическо поле на колекторното напрежение, преодоляват запиращата област и по този начин създават колекторния ток! След като електроните достигнат n-легирания полупроводников материал на колектора, отново имаме нормален електронен ток и измерваме колекторен ток (IC).

Целесъобразно е колекторната област да бъде значително по-голяма от областта на базата. Това има, първо, предимството, че могат да бъдат приети повече носители на заряд, и второ, повишава топлопроводимостта на колектора, така че той може да поеме по-голям ток, без веднага да бъде разрушен термично.

Фигура 6: Токове в npn транзистора

Фигура 6: Токове в npn транзистора

В обобщение, всички токове на транзистора протичат през извода на емитера. От тях приблизително 2 до 5 % представлява базовият ток (IB), а останалата част е колекторният ток (IC). Важи:

IE = IB + IC

Следователно емитерният ток се разделя на базов ток и колекторен ток. Базовият ток предизвиква колекторния ток. Малки промени на базовия ток водят до много по-големи промени на колекторния ток.