www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

PN-преход (диоди)

Фигура 1: Схемен символ и силно увеличено изображение на стандартен диод

Схемен символ и силно увеличено изображение на стандартен диод

Фигура 1: Схемен символ и силно увеличено изображение на стандартен диод

Ако n-проводник и съответстващ p-проводник се съединят в един кристален комплекс, полученият резултат се нарича pn-преход. В граничната област на pn-прехода вследствие на дифузията и едновременната рекомбинация на носителите на заряд възниква високоомна запираща област. Ширината на тази запираща област може да се управлява чрез външно напрежение. Фигура 1 показва схемния символ на полупроводников диод, който се състои главно от такъв pn-преход. Символът е възникнал по времето, когато металните точкови диоди все още са били широко разпространен тип диоди. Символичната стрелка представлява анода (p-проводника), а хоризонталната черта е катодът (n-проводникът). Обърнете внимание: електронният ток се движи в посока, противоположна на стрелката! Обозначението CR1 е буквено-цифров код от американски електрически схеми и означава „Crystal Rectifier number one“, тоест диод 1.

Област на пространствения заряд

За да разберем физическите процеси в pn-прехода, първо ще разгледаме pn-комбинация, към която все още не е приложено външно напрежение (фигура 2a). Всеки от двата полупроводникови блока е електрически неутрален, защото в n-проводника има толкова свободни електрони, колкото и неподвижни положителни заряди (йони). Същото важи и за p-проводника. Поради разликата в концентрациите на електроните и дупките в двата типа полупроводници, чрез дифузия дупките могат да проникнат в n-областта, а електроните в p-областта.

Област на
пространствения
заряд

Фигура 2: pn преход без ток
a) концентрация на носителите на заряд в p- и n-материала преди дифузията
b) концентрация в граничния слой след началото на процеса на дифузия
c) област на пространствения заряд, обеднена на носители
d) разпределение на заряда в областта на пространствения заряд

pn преход без ток
Област на
пространствения
заряд

Фигура 2: pn преход без ток
a) концентрация на носителите на заряд в p- и n-материала преди дифузията
b) концентрация в граничния слой след началото на процеса на дифузия
c) област на пространствения заряд, обеднена на носители
d) разпределение на заряда в областта на пространствения заряд

Този процес е свързан с рекомбинация на носителите на заряд. Поради това плътността на носителите на заряд се променя, както е показано на фигура 2b.

На пръв поглед може да се предположи, че след кратко време в двата полупроводникови блока вече няма да има свободни електрони и дупки. Това действително би било така, ако не съществуваше процес, който спира дифузията.

Рекомбинацията на подвижните носители на заряд води до това, че йонизираните примесни центрове вече не се неутрализират и затова се проявяват като заряд. Фигура 2c показва, че в граничната област се създава пространствен заряд, така че рекомбинациите могат да протичат само в тънък граничен слой. Ако електрон проникне в p-проводника, той се отблъсква от възникналия там отрицателен пространствен заряд. Следователно той не може да проникне по-дълбоко в p-материала. По същия начин положителният пространствен заряд в n-областта предотвратява по-дълбокото проникване на дупките в n-проводника.

Електроните и дупките, които възникват чрез образуване на двойки в областта на пространствения заряд, действат противоположно на дифузионния ток. Токът, насочен противоположно на дифузията, се нарича полеви ток. Дифузионният ток и полевият ток образуват динамично равновесие, когато към диода не е приложено напрежение.


Поляризация в права посока

Област на
пространствения
заряд
първоначален
запиращ слой
ток

Фигура 3: Поляризация в права посока

Поляризация в права посока
Област на
пространствения
заряд
първоначален
запиращ слой
ток

Фигура 3: Поляризация в права посока

Ако към pn-прехода се приложи напрежение в права посока, електроните и дупките се придвижват към граничната област. Запиращият слой се насища с носители на заряд и съпротивлението на запиращата област намалява. Равновесието между полевия и дифузионния ток се нарушава в полза на дифузионния ток.

Следователно положителният полюс на батерията се свързва към p-проводника, а отрицателният полюс към n-проводника. Положителният потенциал на положителния полюс отблъсква положителните дупки и ги придвижва към вътрешността на материала, където те рекомбинират с отрицателните йони.

Едновременно с това отрицателният потенциал на катода отблъсква електроните към вътрешността на материала, където те също рекомбинират с положителните йони на n-материала. Тъй като броят на носителите на пространствен заряд намалява и от двете страни, дебелината на запиращата област значително намалява, така че носителите на заряд могат да преминат през нея. В резултат протича сравнително силен ток.

При pn-преход вследствие на дифузията и едновременната рекомбинация на носителите на заряд в граничната област възниква високоомна запираща област. Ширината на тази запираща област може да се управлява чрез външно напрежение. При поляризация в права посока (положителен полюс към p–проводника, отрицателен полюс към n–проводника) електроните и дупките могат да преминават през pn–прехода.

При pn-преход вследствие на дифузията и едновременната рекомбинация на носителите на заряд в граничната област възниква високоомна запираща област. Ширината на тази запираща област може да се управлява чрез външно напрежение. При поляризация в права посока (положителен полюс към p–проводника, отрицателен полюс към n–проводника) електроните и дупките могат да преминават през pn–прехода.

Важно е да се помни, че токът в права посока се пренася от мажоритарните носители (дупките в p-материала и електроните в n-материала). При силно нарастване на напрежението и тока те предизвикват нагряване на полупроводниковия материал. С повишаването на температурата се освобождават допълнителни носители на заряд и токът продължава да нараства, докато полупроводниковият кристал не бъде термично разрушен!

Поляризация в обратна посока

Област на
пространствения
заряд
първоначален
запиращ слой

Фигура 4: Поляризация на диода в обратна посока

Поляризация на диода в обратна посока
Област на
пространствения
заряд
първоначален
запиращ слой

Фигура 4: Поляризация на диода в обратна посока

При поляризация в обратна посока (положителен полюс към n–проводника, отрицателен полюс към p–проводника) протича само малък обратен ток, който зависи от температурата. Обратният ток се определя от собствената проводимост на полупроводниковия материал.

При поляризация в обратна посока (положителен полюс към n–проводника, отрицателен полюс към p–проводника) протича само малък обратен ток, който зависи от температурата. Обратният ток се определя от собствената проводимост на полупроводниковия материал.

Ако сега отрицателният полюс на батерията се свърже към p-проводника, а положителният полюс към n-проводника, както е показано на фигура 4, дупките се привличат към отрицателния електрод (катода), а електроните към положителния електрод (анода). В резултат граничният слой, обеднен на носители на заряд, се разширява и става високоомен. pn-преходът е запушен.

Малкият обратен ток се дължи на термичното образуване на двойки в запиращата област. Равновесието е нарушено в полза на полевия ток. При по-висока температура образуването на двойки се увеличава, а с него и обратният ток.

Фигура 5 показва I/U-характеристиката на германиев диод. Характеристиката показва, че по-голям ток протича само когато положителният полюс е свързан към p-проводника, а отрицателният полюс на източника на ток към n-проводника.

Фигура 5: I/U-характеристика на германиев диод

Токово-напреженова характеристика на германиев диод

Фигура 5: I/U-характеристика на германиев диод

Сега се вижда значението на въвеждането на примесни атоми в полупроводниковия материал. Без неподвижните примесни центрове между полупроводниците не би се образувал запиращ слой. Свойството на pn-прехода да провежда ток само в една посока е от основно значение за цялата полупроводникова електроника. Решаващият напредък при тази технология се състои в това, че електрическата проводимост на твърди тела може много бързо да се променя чрез външни напрежения.

Механична конструкция

Една от възможностите за създаване на pn-преход е при отглеждането на полупроводниковия кристал от определен момент нататък да се смени течният изходен материал. Кристалът, който например дотогава е нараствал като n-проводник, след това продължава да расте като p-проводник. По този начин могат да се получат монокристални pn-преходи с много голяма площ, каквито се използват например при производството на слънчеви клетки.

Друга възможност е върху основен материал от n-легиран германий да се нанесе малко количество германий, смесен с индий (n-легиран германий). Тази малка така наречена „индиева перла“ се разтопява с точно дозирано нагряване и частично дифундира в основния материал. Това е най-често използваната форма на pn-преход при полупроводниковите диоди.

Фигура 6: Различни pn-преходи
a) монокристален
b) индиева перла
c) точков диод

Различни видове pn-преходи

Фигура 6: Различни pn-преходи
a) монокристален
b) индиева перла
c) точков диод

Точкови диоди се наричат диодите, при които много тънка метална жица се допира до n-легирания германий. Тази тънка жица се закрепва в германия чрез силен токов импулс, при който основният материал локално се разтопява. Тъй като този pn-преход заема изключително малка площ, тази форма на диоди е подходяща за приложения при свръхвисоки честоти.