Процес на електрическата проводимост
В реалния кристал на германия свързващите електрони могат да напуснат постоянните си места, когато им бъде предоставена определена минимална енергия ΔE (например топлина: при германия от около 50°C). Тогава те са достъпни като свободни електрони за пренос на електрически заряд. Освободеният електрон оставя електронна празнина, която се нарича просто дупка. Дупката представлява положителен елементарен заряд в кристалната решетка, тъй като сега преобладава положителният заряд на ядрото на германиевия атом.
Фигура 1: Дупчеста проводимост в модел
Фигура 1: Дупчеста проводимост в модел
Празнина във връзката в полупроводников кристал (тоест дупката) може отново да бъде заета от електрон от друга връзка. Дупката обаче не изчезва, а само променя местоположението си в кристалната решетка. Ако към кристала се приложи напрежение, електроните се движат към положителния електрод. Едновременно с това дупките се движат към отрицателния електрод и по този начин предизвикват електрическа проводимост, която по своето действие е еквивалентна на движението на положителни носители на заряд. (Тази дупчеста проводимост може да се онагледи и с ред седалки в кино, в средата на който има едно свободно място. Когато зрителите се преместват към съседните места, свободното място се движи в посока, противоположна на движението на отделните зрители, към края на реда.)
Приносът на дупките към преноса на заряд се нарича P-проводимост, а електронната проводимост се нарича N-проводимост. Едновременното образуване на свободен електрон и дупка се нарича генериране на двойка. Повторното съединяване на дупка с електрон се нарича рекомбинация. Този вид електрическа проводимост в полупроводник, при който участват еднакъв брой електрони и дупки, се нарича собствена проводимост.