www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Тунелен диод

Схемен символ на тунелен диод

Фигура 1: Схемен символ на тунелен диод

През 1958 г. японският учен Лео Есаки открива, че полупроводников диод от силно легирани материали може да има отрицателно вътрешно съпротивление. Един „нормален“ полупроводников диод се състои от кристал с приблизително един примесен атом на 10 милиона атома от основния кристал. Това сравнително слабо легиране създава широка област на пространствения заряд. Проводимост се постига едва когато напрежението е достатъчно голямо, за да могат валентните електрони да преодолеят забранената зона.

Област на
отрицателно съпротивление

Фигура 2: Характеристика на тунелен диод

Област на
отрицателно съпротивление

Фигура 2: Характеристика на тунелен диод
(Съвет: проследете червената крива с показалеца на мишката!)

При тунелния диод легирането достига дори 1000 примесни атома на приблизително 10 милиона атома от основния кристал. Това силно легиране, както при Ценеровия диод, създава изключително тясна област на пространствения заряд. Силното легиране води до необичайна форма на характеристиката, която се различава от тази на нормален полупроводников диод. Фигура 2 показва тази характеристика на тунелен диод.

Тази характеристика може да бъде разделена на три участъка:

  1. Още при много малки напрежения в права посока, при които нормалният диод все още е запушен, токът нараства до върхова точка (IP).
  2. При по-нататъшно увеличаване на напрежението токът отново намалява до минимум (IV).
  3. След това токът отново нараства пропорционално на преднапрежението.

Участъкът от характеристиката между IP и IV е областта, в която тунелният диод проявява свойства на отрицателно съпротивление. Обяснение на това явление, както и при ефекта на Ценер, може отново да се даде с помощта на зонния модел.

Зона на проводимост
p-материал
Зона на проводимост
n-материал
забранена
зона
забранена
зона
Валентна зона
Валентна зона

Фигура 3: Зонен модел на тунелен диод без преднапрежение.

Зона на проводимост
p-материал
Зона на проводимост
n-материал
забранена
зона
забранена
зона
Валентна зона
Валентна зона

Фигура 3: Зонен модел на тунелен диод без преднапрежение.

При тунелния диод дебелината на областта на пространствения заряд, тоест на забранената зона, е изключително малка и е от порядъка на около един микрометър. Според модела на квантовомеханичния тунелен ефект електроните преминават през тази енергийна бариера като през тунел, въпреки че поради недостатъчната си енергия всъщност не биха могли да я преодолеят.

Фигура 3 показва зонния модел на тунелен диод, към който все още не е приложено преднапрежение. Валентната зона на p-материала и зоната на проводимост на n-материала частично се припокриват. Следователно някои носители на заряд могат да преминат от валентната зона на p-материала в зоната на проводимост на n-материала. Въпреки това ток не протича, тъй като основните носители (електрони) и дупките се движат и в двете посоки.

Зона на проводимост
p-материал
Зона на проводимост
n-материал
забранена
зона
забранена
зона
Валентна зона
Валентна зона

Фигура 4: Зонен модел на тунелен диод с преднапрежение 200 миливолта

Зона на проводимост
p-материал
Зона на проводимост
n-материал
забранена
зона
забранена
зона
Валентна зона
Валентна зона

Фигура 4: Зонен модел на тунелен диод с преднапрежение 200 миливолта

На фигура 4 е показан зонният модел на тунелен диод, към който е приложено малко преднапрежение (около 200 mV). Под действието на това преднапрежение електроните се преместват от зоната на проводимост на n-материала във валентната зона на p-материала, но нямат достатъчно енергия, за да преодолеят областта на пространствения заряд (забранената зона). Докато тези две енергийни нива се припокриват, въпреки това може да протича ток. Колкото по-високо е преднапрежението, толкова по-малко е припокриването, но толкова по-тясна е и забранената зона.

Зона на проводимост
p-материал
Зона на проводимост
n-материал
забранена
зона
забранена зона
Валентна зона
Валентна зона

Фигура 5: Зонен модел на тунелен диод с преднапрежение 400 миливолта

Зона на проводимост
p-материал
Зона на проводимост
n-материал
забранена
зона
забранена зона
Валентна зона
Валентна зона

Фигура 5: Зонен модел на тунелен диод с преднапрежение 400 миливолта

Ако преднапрежението, както е показано на фигура 5, се увеличи над 400 mV, валентната зона на p-материала и зоната на проводимост на n-материала вече не се припокриват и тунелният ефект вече не е възможен. От върховата точка IP до минимума IV токът намалява с увеличаването на преднапрежението, а областта на припокриване става все по-тясна. С увеличаването на преднапрежението все по-малко електрони могат да проникнат във валентната зона на p-материала. Това означава, че в тази област тунелният диод има отрицателно съпротивление.

При по-нататъшно увеличаване на преднапрежението енергийните зони вече не се припокриват. Областта на пространствения заряд, тоест забранената зона, обаче е станала толкова тясна, че електроните се държат както при нормален pn преход.

Тази област на отрицателно съпротивление е най-важното и най-често използвано свойство на тунелния диод. Чрез това отрицателно съпротивление тунелният диод може да компенсира затихването на трептящите кръгове и по този начин да работи като осцилатор или усилвател. Тъй като при квантовомеханичния тунелен ефект практически няма време за пренос на носителите, тунелният диод е подходящ за приложения във високочестотната техника.