Строеж на атома
Фигура 1: Строеж на атома на хелия според атомния модел на Бор
Фигура 1: Строеж на атома на хелия според атомния модел на Бор
Строеж на атома
Едва ли има нещо във физиката, което да се променя толкова често, колкото представите за строежа на атома. За обяснението на различни физични явления се използват модели, които са несъвършени, но са достатъчни за съответното обяснение.
Атомът е изграден главно от електрони, протони и неутрони. Електроните, протоните и неутроните на един елемент са идентични с тези на друг елемент. Разликата между различните елементи се състои само в различния брой и разположението на електроните и протоните.
Електронът има малък отрицателен електрически заряд. Протонът има положителен заряд, който е равен по големина на заряда на електрона, но е с противоположна полярност. Въпреки че протонът има същото количество заряд като електрона, неговата маса е приблизително 1827 пъти по-голяма от масата на електрона. В повечето атоми съществуват и електрически неутрални частици, наречени неутрони, чиято маса е приблизително равна на масата на протона. Те нямат електрически заряд.
Според Боровия модел на атома електроните, протоните и неутроните са разположени така, че наподобяват миниатюрна Слънчева система. Разгледайте атома на хелия на фигура 1. Два протона и два неутрона образуват компактно атомно ядро с положителния електрически заряд на двата протона, около което обикалят два много леки отрицателни електрона. Орбитата на тези електрони обаче не е определена толкова точно, колкото може да изглежда от фигурата. Те се намират само винаги на определено разстояние, описвано чрез орбитали, от атомното ядро и трябва да се движат с точно такава скорост, че да се създава центробежна сила, която компенсира силата на привличане на протоните („центростремителната сила“). Както на космически кораб е необходима енергия, за да премине на друга орбита, така и електронът се нуждае от допълнителна енергия, за да премине на орбита, по-отдалечена от атомното ядро. Следователно електронът трябва да притежава определена кинетична енергия, за да се движи по определена орбита около атомното ядро. Тази енергия се нарича енергийно ниво на електрона. Електрон, който преминава от по-отдалечена орбита към орбита, разположена по-близо до атомното ядро, трябва да отдаде енергия. Обратно, електронът трябва да погълне енергия, за да се отдалечи от атомното ядро.
Фигура 2: Строеж на атома на медта според атомния модел на Бор
Фигура 2: Строеж на атома на медта според атомния модел на Бор
Електроните около атомното ядро не се намират на произволно разстояние от него, а това разстояние се определя от точно определени енергийни нива. Различните енергийни нива могат да се представят като вложени една в друга обвивки с различни размери около атомното ядро. Тези обвивки и възможният брой електрони във всяка от тях се определят от принципа на Паули. Според този принцип енергийните нива имат следния максимален брой електрони в електронните обвивки:
| K-обвивка | 2 електрона | (n=1) |
| L-обвивка | 8 електрона | (n=2) |
| M-обвивка | 18 електрона | (n=3) |
| N-обвивка | 32 електрона | (n=4) |
Таблица 1: Възможен брой електрони в обвивките
Общо една обвивка с главно квантово число n може да бъде запълнена с 2·n2 електрона. Например втората обвивка, L-обвивката, е напълно запълнена с 2·22, тоест с 8 електрона. С помощта на Боровия модел на атома може да се даде и физично обяснение на Периодичната система на елементите, която преди това се е разглеждала само като формална система за подреждане.
Зонен модел
междина
Фигура 3: Зонен модел на полупроводник (собствена проводимост)
междина
Фигура 3: Зонен модел на полупроводник (собствена проводимост)
Всички електрони, разположени в електронната обвивка на атома, имат определено енергийно ниво. Колкото по-далеч от атомното ядро се намира един електрон, толкова по-високо е неговото енергийно ниво. Един електрон може да поглъща енергия под формата на електрически полета, чрез топлина или чрез светлина. Ако енергийното ниво на електрона стане толкова високо, че положителният заряд на атомното ядро вече не може да го задържа в орбитала, той напуска атома и се превръща в свободен проводим електрон. Следователно тези проводими електрони имат значително повече енергия от свързаните електрони (така наречените валентни електрони).
Процесите на електрическа проводимост могат да бъдат представени нагледно, като различните възможни енергийни състояния на електроните се изобразят в енергийна диаграма. Валентните електрони се групират енергийно във валентната зона, а проводимите електрони в зоната на проводимост. Енергийната разлика се нарича енергийна междина.
Поради наличието на минимална енергия, необходима за освобождаване на валентните електрони, енергийният интервал E с EV<E<EL не може да бъде зает от подвижни носители на заряд, произхождащи от правилна кристална решетка. Този енергиен интервал се нарича „забранена зона”.
Описанието на процесите на електрическа проводимост с помощта на енергийната диаграма на зоната на проводимост и валентната зона се нарича зонен модел.
зона
Фигура 4: Зонен модел на различни материали
зона
Фигура 4: Зонен модел на различни материали
Енергийната разлика ΔE, която разделя валентната зона от зоната на проводимост, е важна величина, чрез която могат да се характеризират изолатори, полупроводници и електрически проводници. Различната ширина на забранената зона за 1. изолатори, 2. полупроводници и 3. електрически проводници е показана на фигура 4.
Изолаторите имат много голяма енергийна междина. Колкото по-голяма е енергийната междина, толкова повече енергия е необходима, за да може един валентен електрон да се превърне в свободен проводим електрон. Това означава, че колкото повече енергия е необходима дори за протичането на много малки токове, толкова по-добре изолира изолаторът. Следователно забранената зона е много широка.
При полупроводника тази забранена зона е вече малко по-тясна. Самото подаване на малко повече топлинна енергия вече позволява протичането на електрически ток. При полупроводника германий например около 50° Celsius са достатъчни, за да се осигури забележимо протичане на ток.
Последната диаграма показва, че валентната зона на проводник преминава в зоната на проводимост. Практически няма забранена зона. Дори малко количество подадена енергия може да превърне валентните електрони в свободни проводими електрони. Поради това тези елементи са добри електрически проводници.