www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Ценерови диоди

Фигура 1: Схемен символ на Ценеров диод

Схемен символ на Ценеров диод

Фигура 1: Схемен символ на Ценеров диод

Схемният символ на Ценеров диод е показан на фигура 1. Обърнете внимание, че pn преходът е включен в обратна посока. Всеки Ценеров диод има определено пробивно напрежение, над което въпреки обратното включване протича силен ток, предизвикан от неосновните носители на заряд.

Ценерови диоди с различна конструкция се произвеждат за множество приложения, но най-често се използват за стабилизиране на напрежението. Едва когато се достигне пробивното напрежение, започва да протича ток, а падът на напрежение върху последователен резистор се използва за поддържане на постоянно изходно напрежение.

Когато pn преход работи в обратна посока, носителите на заряд се отдалечават от pn прехода и областта на пространствения заряд се разширява. Това се отнася както за основните носители (електрони), така и за неосновните носители (дупки), както е показано на фигура 2. Протичането на ток от основните носители се възпрепятства от много голямото съпротивление на областта на пространствения заряд. Остатъчният ток се причинява от неосновните носители (дупки) и остава почти постоянен до достигане на пробивното напрежение. Когато пробивното напрежение бъде достигнато, токът нараства лавинообразно. Не всеки диод е пригоден да издържи мощността, която се развива при такъв ток. Ценеровите диоди обаче са конструирани именно за този режим на работа.

Област на
пространствения
заряд
първоначален
запиращ слой
ток
Област на
пространствения
заряд
първоначален
запиращ слой

Фигура 2: Размер на областта на пространствения заряд

Област на
пространствения
заряд
първоначален
запиращ слой
ток
Област на
пространствения
заряд
първоначален
запиращ слой

Фигура 2: Размер на областта на пространствения заряд

По-рано Ценеровите диоди са били наричани „диоди на Ценер“. „Ефектът на Ценер“ е описан за първи път от д-р Карл Ценер през 1934 г. и е определен като „квантовомеханично тунелиране“. Ефектът на Ценер обаче може да обясни само процесите в Ценерови диоди с пробивно напрежение под 5 волта. При по-високи пробивни напрежения действието се обяснява с така наречения „лавинен ефект“. Въпреки това названието „Ценеров диод“ все още често се използва и за двата вида диоди.

„Ефектът на Ценер“ може да бъде описан с помощта на енергийните зони в електронната обвивка на атома. Тук обаче представляват интерес само двете външни зони, зоната на проводимост и валентната зона.

Зона на проводимост
p-материал
Зона на проводимост
n-материал
Валентна зона
Валентна зона

Фигура 3: Енергийни зони в Ценеров диод.

Зона на проводимост
p-материал
Зона на проводимост
n-материал
Валентна зона
Валентна зона

Фигура 3: Енергийни зони в Ценеров диод.

Фигура 3 показва енергийните зони в Ценеров диод. Тези енергийни зони имат различни енергийни нива в p- и n-легирания полупроводников материал. Зоната на проводимост на n-легирания полупроводников материал и валентната зона на p-легирания полупроводников материал се припокриват при Ценеровия диод. При тези условия над определено напрежение свързаните електрони на p-легирания полупроводников материал могат да преодолеят изключително тънкия запиращ слой и да преминат в зоната на проводимост на n-легирания полупроводников материал. Този процес се нарича „тунелен ефект“ и възниква в полупроводников материал с много висока концентрация на примесни атоми.

Втора теория за обяснение на пробивното напрежение е така нареченият „лавинен ефект“, който възниква при пробивни напрежения над 5 волта. Тези диоди имат по-тясна област на пространствения заряд от обикновените диоди, но тя е малко по-широка, отколкото при Ценеровите диоди. Дебелината на областта на пространствения заряд се увеличава при по-ниска концентрация на примесни атоми в полупроводниковия материал в сравнение с Ценеровите диоди. Чрез различна степен на легиране пробивното напрежение може да има стойности от 2 до 200 волта.

Област на пространствения
заряд
първоначален
запиращ слой

Фигура 4: Лавинен ефект

Област на пространствения
заряд
първоначален
запиращ слой

Фигура 4: Лавинен ефект

Механизмът на лавинния пробив се различава от ефекта на Ценер. В областта на пространствения заряд на pn прехода, в зависимост от температурата на кристала, се намират известен брой свободни електрони на проводимост и съответните електронни дупки. Обратният ток се причинява от движението на неосновните носители, тук електрони, по посока на електричното поле, тоест към положителния потенциал. Когато напрежението се увеличи, се достига критична стойност, при която свободните електрони се сблъскват с атомите на кристалната решетка. При тези сблъсъци те предават енергия на свързани електрони и ги освобождават от техните връзки. Тези електрони стават свободни електрони на проводимост и също се ускоряват от силното електрично поле, докато настъпи лавинен пробив на запиращия слой. Фигура 4 показва символично представяне на лавинния пробив.

Характеристика на Ценеров диод

Фигура 5: Характеристика на Ценеров диод

При обратно напрежение, малко по-високо от пробивното напрежение UD, в резултат на лавинния ефект се създава практически неограничен брой свободни електрони на проводимост, така че диодът получава много малко вътрешно съпротивление. Токът е почти равен на тока на късо съединение и се ограничава само от външните резистори в схемата. Тяхната стойност трябва да бъде такава, че да предотвратява термично претоварване на Ценеровия диод. Ако обратното напрежение отново бъде намалено под пробивното напрежение UD, токът рязко спада и Ценеровият диод отново преминава в запушено състояние.