Легиране
Чистият полупроводник има сравнително високо съпротивление, тъй като при стайна температура са налични само много малко свободни електрони на проводимостта. Проводимостта на полупроводника обаче може да се увеличи и при стайна температура, като в кристалната решетка се въведе малко количество чуждо вещество. Тогава в кристалната решетка се появяват места, в които Ge-атом е заменен от въведен примесен атом. Такива места се наричат също дефекти на решетката, тъй като там е нарушена правилната структура на кристалната решетка. Въвеждането на примесни атоми в полупроводник се нарича легиране.
n-проводник
Фигура 1: Примесен атом на арсен в кристал от германий
Фигура 1: Примесен атом на арсен в кристал от германий
Ако като примесни атоми се въведат петвалентни атоми, например арсен (As), антимон (Sb) или бисмут (Bi), за връзката са необходими само четири от петте електрона във външната обвивка. Петият електрон не намира електронен партньор, с който да участва във връзката. Поради това той е само слабо свързан с кристалната решетка и може да се отдели от примесния атом още при ниски температури. При отделянето на електрона първоначално неутралният примесен атом се превръща в неподвижен положителен йон. Полученият по този начин легиран полупроводник се нарича според знака на заряда на преобладаващите носители на заряд (мажоритарни носители) n-проводник. (При това се разглеждат само онези заряди, които в приложено електрическо поле могат да се движат свободно, тоест не са свързани с атомното си ядро.)
Въведените петвалентни примесни атоми се наричат също донори, тъй като „даряват” електрони на проводимостта. Отделянето на петия електрон от външната обвивка на As-атома настъпва още при изключително ниски температури. Поради това при стайна температура всички As-атоми вече са йонизирани. Те са отдали своя пети електрон от външната обвивка, който вече е наличен като свободен електрон на проводимостта.
Процесът на електрическа проводимост в n-полупроводник е подобен на електрическата проводимост в метали, например мед. При поглъщане на топлина Ge-атомите трептят по-силно около равновесните си положения и по този начин възпрепятстват движението на електроните. Тъй като плътността на носителите на заряд започва да нараства едва над 50° C, до тази температура проводимостта трябва да намалява. Следователно до 50° C съпротивлението нараства с повишаване на температурата на проводника. Над 50° C проводимостта нараства, а съпротивлението намалява.
p-проводник
Фигура 2: Примесен атом на индий в кристал от германий.
Фигура 2: Примесен атом на индий в кристал от германий.
Ако вместо петвалентни атоми в Ge-решетката се въведат тривалентни атоми, електроните от външната обвивка на примесния атом образуват електронни двойки с по един свързващ електрон на Ge-атома. Тривалентни примесни атоми са например индий (In), галий (Ga) или бор (B). Тъй като тези примесни атоми могат допълнително да приемат електрони, те се наричат акцептори. Полученият по този начин легиран полупроводник се нарича според знака на заряда на преобладаващите носители на заряд (мажоритарни носители) p-проводник. Електронните дупки също участват в електрическата проводимост, но са в малцинство и затова се наричат миноритарни носители.
При въвеждането на индий в Ge-решетката четвъртият свързващ електрон на съседния Ge-атом не намира електронен партньор, поради което в мястото на примеса липсва един електрон. Тази празнина може лесно да бъде запълнена от електрон от съседна електронна връзка. По този начин броят на дупките в полупроводника се увеличава, тъй като електрони, възникнали при образуване на двойки, се свързват. Първоначално неутралният In-атом се превръща в отрицателен йон чрез улавянето на един електрон.
Процесът на електрическа проводимост в p-полупроводник се определя предимно от вече описаната дупчеста проводимост. Ако към p-проводника се приложи напрежение, електроните се движат към положителния електрод. Едновременно с това дупките се движат към отрицателния електрод и по този начин предизвикват електрическа проводимост, която по своето действие е еквивалентна на движението на положителни носители на заряд.
Процесите, използвани при легирането, са много сложни. Едва овладяването им направи възможен напредъка в полупроводниковата електроника.