Обемни резонатори
Фигура 1: Обемният резонатор може да се разглежда като съвкупност от множество късо съединени резонансни линии.
Фигура 1: Обемният резонатор може да се разглежда като съвкупност от множество късо съединени резонансни линии.
Обемни резонатори
Обемните резонатори заменят традиционните трептящи кръгове при високи честоти. Те имат необходимия добротен фактор в този честотен диапазон, за да позволят реализирането на теснолентови филтри (много малък капацитет и много малка индуктивност). Постижимият добротен фактор на обемните резонатори е около 30 000.
Обемният резонатор може да се разглежда като кръгово разположение на едностранно късо съединени λ /4 линии (паралелни резонансни кръгове). Чрез теоретичното съединяване на голям брой λ /4 линии се получава крайната форма на обемния резонатор – цилиндър с диаметър λ /2.
Обемните резонатори се използват като самостоятелни резонансни кръгове, но са и неразделна част от електронните лампи с време на прелитане (клистрон, лампа с бягаща вълна).
свързващ контур
резонатор
през отворите
Фигура 2: Обемен резонатор на рефлексен клистрон
свързващ контур
резонатор
през отворите
Фигура 2: Обемен резонатор на рефлексен клистрон
В радиолокационната техника се използват множество различни форми на обемни резонатори: най-често цилиндрични, но също правоъгълни или сферични, както и форма, чийто напречен профил наподобява кучешка кост. Фигура 2 показва като пример обемния резонатор на рефлексен клистрон с пръстеновиден цилиндричен резонатор.
Резонансната честота се определя главно от две величини. Първата и най-важна са геометричните размери. По принцип важи: колкото по-малък е обемният резонатор, толкова по-висока е честотата. Втората величина е неговата форма. Именно тя определя капацитета и индуктивността на обемния резонатор. Чрез добавяне на капацитет или индуктивност (например чрез регулиращ винт, навлизащ в резонаторната кухина) резонансната честота може да бъде настройвана в определени граници.