www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Усилвател с кръстосани полета (Амплитрон)

Катод
Вход на
вълновода
Изход на
вълновода
Анод с нечетен брой
кухинни резонатори
Затихващ
материал

Фигура 2: Кръгови траектории на избрани електрони в усилвател с кръстосани полета

Катод
Вход на
вълновода
Изход на
вълновода
Анод с нечетен брой
кухинни резонатори
Затихващ
материал

Фигура 2: Кръгови траектории на избрани електрони в усилвател с кръстосани полета

Усилвател с кръстосани полета (Амплитрон)

Фигура 1: Водно охлаждан Амплитрон L–4756A в транспортно положение

Фигура 1: Водно охлаждан Амплитрон L–4756A в транспортно положение

Усилвателят с кръстосани полета (Амплитрон) има конструкция, подобна на тази на магнетрон, но за разлика от него не е самовъзбуждащ се генератор, а сравнително широколентов усилвател. В литературата за Амплитрона се използват и други наименования, които понякога обозначават и различни области на приложение:

Стабилотронът представлява генераторна схема, състояща се от усилвател с кръстосани полета с външна положителна обратна връзка през високостабилен кухинен резонатор.

Устройство на усилвателя с кръстосани полета

Усилвателят с кръстосани полета, често наричан Амплитрон, както и магнетронът принадлежи към групата на лампите с време на прелитане, при които електронният поток взаимодейства с електромагнитна вълна, разпространяваща се по протежение на забавяща линия. Подобно на магнетрона, Амплитронът се състои от катод, концентрично разположен около него аноден блок със забавяща система, изградена от няколко кухинни резонатора, и магнитна система. Усилвателят с кръстосани полета е високоефективна усилвателна лампа и също е предназначен за много големи мощности. За разлика от магнетрона обаче усилвателят с кръстосани полета не е самовъзбуждащ се генератор, а сравнително широколентов усилвател. Съществената разлика между магнетрона и усилвателя с кръстосани полета се състои в това, че последният няма затворена забавяща система само с един изход, а разполага както с вход, така и с изход, забавящата система е прекъсната, а усилвателят с кръстосани полета задължително трябва да има на анода нечетен брой резонатори.

Електронът се
ускорява
допълнително
Електронът
се забавя
от по-
отрицателно
напрежение

Фигура 3: Входният сигнал възбужда колебания в първия резонатор.

Електронът се
ускорява
допълнително
Електронът
се забавя от
по-отрицателно
напрежение

Фигура 3: Входният сигнал възбужда колебания в първия резонатор.

Принцип на действие на усилвателя с кръстосани полета

Между силно отрицателно заредения оксиден катод и вътрешната повърхност на резонансните елементи на анода, който обикновено е на потенциала на масата, се създава силно електрическо поле, което ускорява излъчваните от катода електрони по посока на анода. Перпендикулярно на него действа магнитното поле на силен постоянен магнит или електромагнит, откъдето идва и наименованието „кръстосани полета“. При отсъствие на входни колебания магнитното поле кара електроните да се движат към анода по равномерни кръгови траектории (виж фигура 2). (На практика обаче трябва по възможност да се избягва точно този режим, при който при пълно анодно напрежение липсва входен сигнал, тъй като тогава лампата генерира много силен шум.)

Ако през входния вълновод към първия кухинен резонатор се подадат високочестотни колебания (виж фигура 3), по неговите разделителни стени възниква допълнително електрическо поле, което се наслагва върху постоянното анодно напрежение. Честотата на усилвания сигнал е толкова висока, че електроните са прекалено бавни, за да достигнат анода в рамките на един период на колебанието. Допълнителното положително напрежение, което възниква локално по разделителните стени, ускорява допълнително част от електроните, докато противоположният, по-отрицателен потенциал леко забавя други електрони. По-бързите електрони настигат по-бавните и се групират в максимуми на пространствения заряд („електронни пакети“). Под въздействието на радиалното електрическо поле между катода и анода, върху което се наслагва високочестотното напрежение, и на перпендикулярното на него магнитно поле електроните вече се движат по епициклоидни траектории. Скоростта на тези електронни пакети при преминаването им покрай кухинните резонатори е малко по-висока от скоростта на разпространение на входните колебания от резонатор към резонатор. В резултат тези пакети като цяло се забавят и отдават енергията си на колебанията в системата от резонатори. По този начин колебанията се усилват.

Фигура 4: Взаимодействие между кухинен резонатор и максимумите на пространствения заряд

Фигура 4: Взаимодействие между кухинен резонатор и максимумите на пространствения заряд

Фигура 5: Максимумите на пространствения заряд като непълно „колело със спици“ в пространството на взаимодействие на усилвателя с кръстосани полета

Фигура 5: Максимумите на пространствения заряд като непълно „колело със спици“ в пространството на взаимодействие на усилвателя с кръстосани полета

Подобно на магнетрона, тези максимуми на пространствения заряд се образуват под формата на въртящо се „колело със спици“ (виж фигура 4), което обаче при въртенето си не може да опише пълна окръжност. Малко преди последния кухинен резонатор електроните достигат анода и отдават енергията си на високочестотните колебания. Тук те могат да бъдат измерени като постоянен аноден ток на лампата. Поради нечетния брой резонатори неизведените към изхода части от енергията биха предизвикали отрицателна обратна връзка на входа. За да се предотврати това, в единствения резонатор между входа и изхода на лампата (показан най-долу на фигурата) се поставя блок от затихващ материал, съдържащ графит.

Честотната лента на усилвателя с кръстосани полета зависи от конструкцията на кухинните резонатори и е приблизително ±5% от централната честота. Изходната мощност може да достигне няколко мегавата импулсна мощност и няколко десетки киловата средна мощност. За да се предотвратят нежелани режими на работа, както при магнетрона, желаният вид колебание се задава чрез закъсяващи пръстени, които обаче не са непрекъснати, тъй като не трябва директно да закъсяват входа и изхода.

Приложение на усилвателя с кръстосани полета

Благодарение на особеностите на честотната си лента, високата ефективност и възможността да усилва големи мощности, усилвателят с кръстосани полета намира широко приложение както в радиолокационната техника, така и в комуникационната техника. Той се използва почти изключително като мощно крайно стъпало на предавател. Такова стъпало може да се състои от няколко лампи, свързани последователно една след друга. Изискванията към линейността в рамките на честотната лента са много високи, за да не се допуска изкривяване на формата на предавания сигнал. Усилвателите с кръстосани полета имат сравнително малък максимален коефициент на усилване от 3 до 20 dB. Поради по-големия им коефициент на усилване като предусилватели обикновено се използват лампи с бягаща вълна. Предимство на усилвателите с кръстосани полета е, че при липса на анодно напрежение входният сигнал преминава към изхода само с малко затихване. Това се използва за изграждане на резервирани схеми като защита при отказ, както и за намаляване на максималната мощност на предаване според конкретната задача, без да е необходимо използването на специални обходни линии.

В наши дни полупроводниковите предаватели също са в състояние да достигнат, макар и не посочената импулсна мощност, поне средната мощност на усилвател с кръстосани полета. С тенденцията към използване на по-съвременни многофункционални радари с активни антени и цифрово формиране на лъча усилвателите с кръстосани полета все повече се изместват като крайни стъпала на предавателите.
 

Забележка: William C. Brown от компанията Raytheon нарича своето изобретение „Amplitron”. Това наименование днес е търговска марка на Raytheon за нейните серии усилватели с кръстосани полета.