Преместване на фазовия център на антената
Изображение 1: Принцип на DCPA: собственото движение на платформата се компенсира чрез изместване на фазовия център.
Изображение 1: Принцип на DCPA: собственото движение на платформата се компенсира чрез изместване на фазовия център.
Преместване на фазовия център на антената
Антената с изместен фазов център (на английски език: Displaced phase centre antenna, DPCA) е един от методите за адаптиране на параметрите на антената към дадените условия на работа, като осигурява последваща пространствена и времева обработка (на английски език: Space-time adaptive processing, STAP) на радиолокационните сигнали. Този метод се използва за подобряване на ефективността на откриване на въздушни авиационни или космически радари при откриване (селектиране) на движещи се цели в условията на пасивни смущения. Той е разработен за първи път от General Electric в началото на 50-те години на миналия век, където е приложен в радарите за ранно предупреждение във въздуха (англ. Airborne Early Warning, AEW). DPCA е метод за противодействие на разширяването на спектъра на пасивните смущения, причинено от движението на платформата, на която е монтирана антената на радара. Основната идея на метода е да се компенсира транслационното движение на платформата чрез електронно изместване на апертурата на антената в посока, обратна на това движение.
При радарите за откриване на движещи се цели фазовото изместване на носещата честота на отразения сигнал в два (или повече) съседни периода на повторение на импулсите се използва за разграничаване на ехосигнала на целта от пасивните смущения. Във въздушните радарни системи (напр. радар със странично насочване, SLAR) този подход се усложнява от движението на радарната платформа, което предизвиква доплерово изместване на честотата на сигналите, отразени от неподвижни обекти. За да се компенсира (в по-голяма или по-малка степен) влиянието на това негативно явление, може да се използва методът на изместване на фазовия център на антената.
Разглежданият метод е основният метод за откриване на движещи се цели, използван в радари с големи фазирани антенни решетки. При прилагането на метода DPCA във въздушни радари с антенни решетки едновременно се задейства само част от елементите на решетката. По този начин в един период на засичане излъчването се излъчва от елементите, разположени в предната (в хода на движението на платформата) част на масива, а в следващия период - от елементите, разположени в задната част. За времето, равно на периода на повторение на импулсите (стотици микросекунди), самолетът, на борда на който се намира такъв радар, се придвижва на малко разстояние (около един метър). Ако скоростта на преместване на фазовия център на антената и скоростта на полета на въздухоплавателното средство са абсолютно еднакви, вторият импулс ще бъде излъчен в същата точка от пространството, в която е излъчен първият. В този случай Доплеровият ефект не се проявява и спектърът на сигналите, отразени от неподвижни обекти, няма да съдържа Доплерови честоти. При такива условия пасивните смущения могат да бъдат компенсирани чрез междупериодна обработка на приетите сигнали.
Необходимо условие за функционирането на метода DPCA е честотата на повторение на импулсите и разстоянието между фазовите центрове на частите на антената, от една страна, и скоростта на въздухоплавателното средство носител, от друга. Дори относително малки неточности при определянето на скоростта на движение на въздухоплавателното средство значително намаляват ефективността на метода. За да се компенсира негативното влияние на тези грешки, могат да се използват предимствата на цифрово формиране на лъча. Този подход дава възможност да се коригират малки измествания на фазовия център на антената, причинени от грешки при измерването на скоростта на полета.