www.radartutorial.eu www.radartutorial.eu Основи на радиолокацията

Полеви транзистори с управляващ pn преход
Колектор
База
Емитер
Дрейн
Гейт
Сорс

Фигура 1: Сравнение на схемните означения на биполярен транзистор и полеви транзистор

Колектор
База
Емитер
Дрейн
Гейт
Сорс

Фигура 1: Сравнение на схемните означения на биполярен транзистор и полеви транзистор

Въпреки че биполярните (npn/pnp) транзистори революционизираха развитието на електрониката, те все пак имат един съществен недостатък. Нискоомният преход база-емитер създава проблеми със съгласуването в усилвателната техника, тъй като например силно натоварва високоомни трептящи кръгове и по този начин влошава тяхната добротa. За разлика от биполярния транзистор, чието усилване се управлява чрез базов ток, при полевия транзистор с ефект на полето (FET) за управление на тока дрейн-сорс се използва електростатично поле, т.е. напрежение на гейта.

Един вид полеви транзистор, Junction FET (JFET), със своите изводи е показан на фигура 1 в сравнение с биполярен транзистор. Изводът „гейт” по своята функция съответства на базата, а „сорс“ и „дрейн” съответстват на емитера и колектора на биполярния транзистор.

Дрейн
Гейт
Сорс
n-легиран
силиций
n-канал
p-легиран
материал
(дифундиран)

Фигура 2: Схематична структура на JFET

Дрейн
Гейт
Сорс
n-легиран
силиций
n-канал
p-легиран
материал
(дифундиран)

Фигура 2: Схематична структура на JFET

Фигура 2 показва схематичната структура на JFET. Подложката е от n-легиран или p-легиран полупроводников материал, най-често силициева пластинка. От двете страни в този носещ материал чрез дифузия се въвеждат области от противоположно легиран полупроводников материал. Двете области се свързват електрически и образуват извода „гейт”. Тези две области намаляват напречното сечение на носещия материал до тесен канал. На фигура 2 този канал е от n-легиран материал, затова този JFET се нарича още JFET с n-канал.

При JFET с p-канал носещият материал и следователно каналът са от p-легиран полупроводников материал, докато изводът „гейт” е от n-легиран материал. Както при биполярните транзистори, двата типа се различават по полярността на напреженията, което в схемното означение се показва чрез посоката на стрелката, винаги насочена към n-легирания материал. Това означава, че при JFET с n-канал стрелката сочи към дрейн- сорс- канала, а при JFET с p-канал стрелката сочи от канала към извода гейт.

Начин на действие

Ключовото понятие за действието вече беше споменато по-горе: дрейн- сорс- каналът, чието напречно сечение се управлява от напрежението, приложено към извода гейт, както може да се види при по-внимателно разглеждане на фигури 3 и 4.

Дрейн
Гейт
Сорс
VDD=+5V
Области на
пространствения
заряд

Фигура 3: JFET без преднапрежение на гейта

Дрейн
Гейт
Сорс
VDD=+5V
VGG=-1V
Области на
пространствения
заряд

Фигура 4: JFET с обратно поляризирано преднапрежение на гейта

Дрейн
Гейт
Сорс
VDD=+5V
Области на
пространствения
заряд

 
Фигура 3: JFET без преднапрежение на гейта

Дрейн
Гейт
Сорс
VDD=+5V
VGG=-1V
Области на
пространствения
заряд

Фигура 4: JFET с обратно поляризирано преднапрежение на гейта

На фигура 3 изводът гейт и изводът сорс са на един и същ потенциал, тук на потенциала на масата. Поради напрежението между дрейна и сорса през полупроводниковия кристал протича ток. При тези условия типичното съпротивление между дрейна и сорса е приблизително 500 Ω. Милиамперметърът, включен в тази токова верига, при напрежение на дрейна (VDD) от 5 V показва ток (ID) около 10 милиампера. Следователно без управляващо напрежение на извода гейт JFET е проводящ.

На фигура 4 към извода гейт се подава обратно поляризирано преднапрежение (VGG) от един волт. Това преднапрежение увеличава областите на пространствения заряд, тоест запорните слоеве на pn преходите на двете области, както вече е описано при варикапния диод. Така ефективното проводящо напречно сечение на n-канала намалява, тъй като има по-малко носители на заряд. В резултат съпротивлението на n-канала също се увеличава и протича по-малък ток.

Увеличаването на отрицателното преднапрежение усилва този ефект и при по-нататъшното му увеличаване токът дрейн- сорс може дори напълно да прекъсне. Това напрежение зависи от типа на транзистора и се нарича „pinch-off“ напрежение. Преднапрежението на фигура 4 от -1 волт обаче е твърде малко и ток все още протича. Той обаче е спаднал от първоначалните 10 mA до около 5 mA. Следователно вътрешното съпротивление на JFET трябва да е нараснало от 500 Ω до около 1 kΩ.

Това измерване показва, че JFET работи подобно на биполярен транзистор, въпреки че конструкцията му принципно се различава. Но, както вече беше казано, предимството на полевия транзистор е високият му входен импеданс. pn преходът от гейта към сорса работи при обратна поляризация, поради което протича обратен ток, който тук е около 0,5 µA. Според закона на Ом входното съпротивление (1 V / 0.5 µA) тук е 2 MΩ. За разлика от това, при подобни условия в биполярен транзистор би протичал базов ток до един милиампер, така че вътрешното съпротивление би било около 1 kΩ.

Действието, обяснено досега чрез пример с JFET с n-канал, важи по подобен начин и за JFET с p-канал. Тъй като неговият носещ материал и дифузионно формираните изводи гейт са от противоположно легиран полупроводников материал, полярността на работните напрежения също трябва да бъде обърната. Следователно JFET с p-канал се нуждае от отрицателно напрежение на дрейна (VDD) и положително преднапрежение на извода гейт. Следователно токът в JFET с p-канал протича от дрейна към сорса.

Приложение на JFET като усилвател
вход
изход

Фигура 5: Усилвателна схема с JFET

вход
изход

Фигура 5: Усилвателна схема с JFET

На фигура 5 е показана стандартна схема на усилвателно стъпало с JFET с n-канал от тип BF245A. Това усилвателно стъпало се характеризира с висок входен импеданс и голямо усилване по напрежение. Действието на това усилвателно стъпало е сравнимо с лампов усилвател с триод. C1 и C3 са входният и изходният кондензатор за галванично разделяне по постоянен ток. R1 е отвеждащият резистор на гейта. Той установява постояннотоковия потенциал на входа на 0V, тоест на маса, и предотвратява прекалено голямо статично входно напрежение. Той е и част от разрядната верига на входния кондензатор C1. Падът на напрежение върху R2, причинен от тока на покой, създава отрицателното преднапрежение за гейта, като сорсът се поставя на по-положителен потенциал. C2 има много голям капацитет и предотвратява влиянието на бързите изменения на тока по време на усилването на сигнала върху преднапрежението. (Ако липсваше, R2 би предизвикал и токова отрицателна обратна връзка и коефициентът на усилване би намалял значително.) R3 е товарният резистор, който, както при всички усилвателни схеми, определя тока на покой и по този начин работната точка.

Uout
t
Uin
t

Фигура 6: Фазово обръщане в JFET усилвател

Фазовото изменение от 180° тук е същото като при емитер-базово стъпало на биполярен транзистор. Причината за това фазово изменение е много проста: при изменение на входния сигнал в положителна посока това напрежение се наслагва върху отрицателното преднапрежение, така че преднапрежението намалява. В резултат запорният слой в JFET намалява, а с него и вътрешното му съпротивление. При същото напрежение на дрейна следователно протича по-голям ток от тока на покой. По-големият ток обаче предизвиква по-голям пад на напрежение върху товарния резистор R3, което означава, че изходното напрежение намалява. Това означава фазово изменение от 180° между входния и изходния сигнал на това усилвателно стъпало.

Uout
t
Uin
t

Фигура 6: Фазово обръщане в JFET усилвател