Доплерово изостряне на лъча
Фигура 1: Сектори на ефективност на Доплеровото изостряне на лъча
Фигура 1: Сектори на ефективност на Доплеровото изостряне на лъча
Фигура 1: Сектори на ефективност на Доплеровото изостряне на лъча
Доплерово изостряне на лъча
Доплеровото изостряне на лъча е метод за преобразуване на измерените радарни ехо-сигнали в изображение. Това е способ за подобряване на диаграмата на насоченост на антените на бордовите радари. При Доплеровото изостряне на лъча се използва Доплеровият ефект за разпределяне на информацията от смесения сигнал в рамките на един период на отклонение към различни азимутални ъгли.
Наименованието е двусмислено по исторически причини. Още през 1951 г. неговият изобретател Carl Wiley нарича SAR метода Доплерово изостряне на лъча. По-късно обаче това наименование е използвано за друг метод, при който отклоняема бордова антена създава радарно изображение върху секторен PPI индикатор по посоката на полета. Методът на Wiley получава друго наименование.[1]
При носовия радар на самолета трябва да се използват антени с ограничени геометрични размери, които често са по-малки от половин метър. Дори при много високи работни честоти е възможна само сравнително малка насоченост (ширина на диаграмата при половин мощност около 4°). Поради това с такава антена в режим на реален лъч е възможна само много ниска ъглова разделителна способност.
Отразяващите обекти създават в носовия радар Доплерова честота в зависимост от радиалната скорост. Колкото по-далеч от пряката линия на курса на самолета се намира дадена точка в зоната на обхват на радарната антена, толкова по-къс е нейният вектор на радиалната скорост, показан в графиката в червено, и толкова по-ниска е Доплеровата честота на ехо-сигнала от тази точка. Ако скоростта на самолета, а следователно и референтната стойност на Доплеровата честота, е известна, от измерената Доплерова честота на ехо-сигнала може да се изчисли отклонението по азимут на отразяващия обект.[2]
Ако това изчисление се извърши за всеки пиксел на радарното изображение, резултатът е значително по-рязко изображение, отколкото без прилагането на този метод. В широк диапазон изображението прилича на такова, което би могло да бъде получено с радарна антена с много по-голяма насоченост. Методът обаче работи само там, където възниква измерима разлика в Доплеровата честота. Непосредствено по посоката на полета и до около 15° наляво и надясно от нея методът е неефективен и не подобрява изображението. В областта на ефективното приложение на Доплеровото изостряне на лъча азимуталната разделителна способност на антена с ширина на лъча около 4° може да бъде подобрена до стойности около 0,5°.
Методът е използван през 1970 г. в носовия радар AN/APG-66 на фирмата Westinghouse, с който са оборудвани първите доставени версии на изтребителя F–16 на General Dynamics.
Източници и препратки:
- Merill I. Skolnik: Radar Handbook. 3. Aufl. Mcgraw-Hill Professional, New York NY 2008, ISBN 978-0-07-148547-0. Страници 17.2f
- P. Tait: ''Introduction to Radar Target Recognition'' IET, 2005, ISBN 9780863415012 (ограничен преглед)